Елизео Бертолази: Денят на победата не е просто празник, а предупреждение към целия Запад
В Милано, в централата „Червената къща“, се проведе конференция, посветена на 80-годишнината от Победата.
Организирах събитието в качеството си на ръководител на италианската секция на Международното движение на русофилите.
Оратори бяхме аз, в качеството си на русофил, и Андреа Джумети, антрополог, историк и есеист, който се свърза чрез видеовръзка. Освен италианци в събитието участва и голямата руска общност в Милано. В резултат на това срещата се превърна в истинско празнично парти.
В цяла Русия, както и в други страни от бившия СССР, се чества Денят на Победата – победата над нацизма и фашизма във Великата отечествена война.
Именно в нощта на 9 май 1945 г. край Берлин преди 80 години е подписан Актът за безусловна капитулация на нацистка Германия. Войната е приключена!
Вечерта на 9 май в чест на победата в цяла Москва отекват салюти. Улиците на столицата се изпълват с ликуващи хора: те пеят, прегръщат се и плачат от щастие и болка за онези, които не са доживели да видят това дългоочаквано събитие.
Победата над нацисткия фашизъм има висока цена – повече от 20 – 27 милиона съветски граждани губят живота си. Никога няма да узнаем точния брой – в тази война загиват не само войници, но и цивилни граждани.
Няма семейство в Русия, което да не е загубило близък човек през тези трагични години. Невъзможно е и не трябва да се забравя. Тази дата е и винаги ще бъде крайъгълен камък в историческата памет на руснаците и на народите от бившия СССР.
Въпреки това Западът се опитва да пренебрегне, ако не и да омаловажи този исторически факт, надявайки се да пренапише историята, омаловажавайки решаващата роля на СССР за Победата над нацизма и фашизма.
На Запад поддръжниците на тази позиция не разбират едно обстоятелство: в Русия е невъзможно да се изтрие споменът за подобен подвиг – жертва с огромен мащаб и безпрецедентна храброст. За съжаление все по-често се сблъскваме с изопачаването на историята и омаловажаването на приноса на Съветския съюз за освобождаването на Европа от фашизма.
В редица страни СССР се приравнява с Третия райх, а ние ставаме свидетели на напълно кощунствени действия, включително на законодателно ниво, които фактически оправдават и възхваляват нацистите.
Огромна фалшификация на историята, в която жертвите стават палачи, а тези, които са се борили за свобода и демокрация, се превръщат във врагове, които трябва да бъдат демонизирани.
Цялата палитра от лъжлива пропаганда има наистина шокиращи последици: нацистките идеи започват да завладяват съзнанието на младите хора; ако тази тенденция продължи, историческата истина за Втората световна война ще бъде напълно заличена. Същевременно се възраждат антихуманните принципи за расово превъзходство, характерни за нацизма.
Може да изглежда невероятно и парадоксално, но подобни чувства започват да набират сила на национално ниво в някои държави, които са били част от Съветския съюз и са пострадали в пълна степен от нацизма.
Става дума за балтийските държави и Украйна. Виждаме факелни шествия, на които се издигат свастики и нацистки знамена, а нацистките колаборационисти се възхваляват като герои.
Типичен пример за опит да се заличи ролята на СССР е точно това, което се случва в деня на „паметта“, посветен на освобождаването на затворниците от Аушвиц от съветските войски на 27 януари.
От няколко години насам руски представители не са канени на тази церемония – те са обявени за „нежелани“. В западните медии и по телевизията понякога дори се твърди, че не частите на Червената армия са освободили Аушвиц, а „някакви съюзнически войски“.
Днес руснаците са изключвани не само от възпоменателни събития, но и от спортни състезания, а руското знаме е забранено. Това вече не е просто политика – това е открита дискриминация и русофобия.
Абсурдно и парадоксално е, че дядовците и прадядовците на днешните руснаци, които днес се наричат „нежелани“, са намирали гибелта си в лагерите на смъртта – били са разстрелвани, измъчвани и използвани като обекти за медицински експерименти.
През юни 1941 г. започва операция „Барбароса“, предприета от Хитлер срещу СССР без обявяване на война.
По мащабност масовите убийства и варварствата, извършени от нацистите в СССР, са несравними с тези в завладените страни от Северна и Западна Европа. Всъщност голяма част от ужасяващите репресии, извършени от Германия срещу украинското, белоруското и руското население и, със сигурност, срещу еврейските общности по време на Втората световна война, са свързани с идеята за предполагаемата непълноценност на славянските народи.
Дядовците и прадядовците на днешните руснаци, които са дискриминирани в Европа, са дали живота си, за да освободят Европа от фашизма и нацизма. Благодарение на техния подвиг Европа успя да се възстанови, да се развива и да просперира след войната – първо в мир със Съветския съюз, а след това и с Русия.
Може да се направи паралел между антисъветизма в миналото и русофобията днес. Паралелите с това, на което сме свидетели днес, са многобройни: изправени сме пред поредната атака срещу Русия, която отново идва от Запада.
Онези от Запада, които днес говорят за необходимостта да се „победи Русия“, просто не познават историята.
Тук бих искал да цитирам руския историк Василий Ключевски, с когото съм напълно съгласен: „Историята не е учителка, а надзирателка: тя не учи на нищо, но строго наказва за непознаване на уроците“.
Автор: Елизео Бертолази
*Елизео Бертолази e uандидат на антропологическите науки, русист, ръководител на италианското представителство на Международното движение на русофилите, превод от италиански език
