Домбрата – духовен символ и музикално наследство на казахския народ
Всяка година в първата неделя на юли в Казахстан (тази година – на 5 юли) се отбелязва Националният ден на домбрата – празник, посветен на един от най-важните символи на националната култура и духовното наследство на казахския народ.
Учредяването на този празник подчертава особената роля на домбрата за съхраняването на историческата памет, националната идентичност и приемствеността между поколенията.
Особено място в многообразното изкуство на казахския народ заема многовековната традиция на изпълнителското изкуство на домбрата и кюя, чиято история според археологически и етнографски изследвания датира отпреди 2000 до 6000 години. Инструменти, подобни на домбрата, са били използвани в обширните пространства на Евразийската степ още в дълбока древност.
Историята на домбрата е неразривно свързана с развитието на тюркската цивилизация. Този музикален инструмент е бил широко разпространен сред тюркоезичните народи в пространството от Алтай до Анадола. За родина на първите образци на домбрата се счита Алтай – златната люлка на тюркските народи. Изтъкнатият учен и академик Ахмет Жубанов определя домбрата като най-почитания и свещен музикален инструмент на казахския народ, отбелязвайки, че нейният дълбок и проникновен звук докосва сърцето на всеки човек, а сребристият ѝ звън събужда най-съкровените спомени. Едно от най-значимите археологически свидетелства за древната история на домбрата е откритието в пещерите на хребета Жаргаланд-Хайърхан в Алтайско-Монголските планини, където са намерени двуструнни инструменти с прагчета. Върху корпуса на един от тях са запазени древни надписи. Берлинският тюрколог Peter Sieme разчита надписа, който според тюрколога Каржаубай Сарткожаулъ гласи: „Прекрасната мелодия на кюя ни изпълва с любов“. Според оценките на изследователите тази ценна реликва датира от V–VI век пр.н.е.
Домбрата представлява двуструнен многопрагов щипков музикален инструмент, който е неразделна част от духовния и културния живот на казахския народ. Традиционно инструментът се настройва в прав (квартов) или ляв (квинтов) строй. Конструкцията му включва глава, колчета, прагчета, гриф, корпус, горна дека и мостче. Домбрата най-често се изработва от дърво.
На територията на Казахстан съществуват множество разновидности на домбрата, които се отличават по своята форма и особености на изработката. Тяхното развитие е било повлияно от природните условия, начина на живот и традициите в различните региони, местните школи на песенното, жирауското (устна поезия) и кюйното (инструментално музикално произведение) изкуство, изпълнителския стил на музикантите, както и от майсторството на народните лютиери.
Изпълнителското изкуство на свирене на домбра достига своя най-голям разцвет през XIX век. Именно тогава окончателно се оформят двете основни традиции в изпълнението на казахския кюй – токпе и шертпе. Значителен принос за развитието на националното музикално изкуство имат изтъкнатите кюйши (изпълнители на кюеве-инструментални музикални порлизведения) и композитори Курмангазъ, Таттимбет, Сейтек, Сугир, Туркеш, Даулеткерей, Казангап, Есбай, Кожеке, Алшекей, Дина Нурпеисова и други майстори, поставили основите на традиционните школи на изпълнителско изкуство на домбра.
Музикалните инструменти на много от великите кюйши днес се съхраняват грижливо в Музея на народните музикални инструменти „Ъкълас Дукенулъ“ в Алмати – южната столица и най-големият мегаполис на страната.
Днес домбрата остава не само национален музикален инструмент, но и една от най-важните духовни ценности, превърнала се в културна емблема на Казахстан. Благодарение на съвременните изпълнители и професионалните оркестри изкуството на свирене на домбра продължава да се развива, придобива ново звучене и достойно представя казахстанската култура на световната сцена.