105 години от рождението на Никола Мирчев

13.11.2026 Недялко Тенев

Живописец, илюстратор и карикатурист, Никола Мирчев е сред забележителните имена в българското изкуство на XX век.

Той е един от основателите на вестник „Стършел“ и три пъти председател на Съюза на българските художници.

На 13 ноември 2026 г. се навършват 105 години от рождението на българския художник Никола Мирчев (1921–2021) – творец с многостранен талант, оставил значимо наследство в живописта, илюстрацията, карикатурата, плаката и пространственото оформление.

Никола Мирчев принадлежи към онези художници, които работят с еднаква увереност както в изящните, така и в приложните изкуства. Особено място в творчеството му заема живописта, в която се отличава с усет към формата, композицията и цвета.

От Кюстендил до Художествената академия

Никола Мирчев е роден на 13 ноември 1921 г. в Кюстендил.

През 1940 г. започва да изучава живопис в Художествената академия в София при проф. Борис Митов. Поради финансови затруднения обаче е принуден да прекъсне образованието си и започва работа като начален учител в село Мешемахле, днес Дъбрава, в Добруджа.

През есента на 1941 г. се завръща в академията, но след разкриването на нелегална ремсова организация в Кюстендил е арестуван и осъден на 10 години строг тъмничен затвор.

Освободен е на 8 септември 1944 г.

След войната продължава образованието си и през 1948 г. завършва живопис при проф. Илия Петров в Художествената академия в София.

Един от основателите на „Стършел“ и три пъти председател на СБХ

През 1946 г. Никола Мирчев става един от основателите на сатиричния вестник „Стършел“.

През годините заема и важни ръководни позиции в художествения живот на България.

Три пъти е председател на Съюза на българските художници – през 1953–1955 г., 1963–1965 г. и 1970–1973 г.

По време на негов мандат е построен изложбеният център на Съюза на българските художници на улица „Шипка“ 6 в София.

Живопис, посветена на исторически събития и човешки съдби

В живописта Никола Мирчев предпочита голямоформатните многофигурни композиции, за които създава множество подготвителни етюди.

Особено внимание отделя на портрета и индивидуалността на изобразяваните личности. Макар пейзажите му да са сравнително малко, те се отличават с богата цветност и силно въздействие.

В общественото съзнание художникът остава свързан предимно с произведенията си, посветени на антифашистката съпротива и социалистическото строителство.

Сред известните му творби са „Разпит“ (1954), „На разсъмване“ (1962), „Ремсистка“ (1964), „Април 1876“ (1966), „От кога се е зора зазорила…“ (1969), „Румена войвода“ (1969), „Политзатворник“ (1970), „Три поколения“ (1970), „Партизани в акция“ (1971), „На живот и смърт“ (1971) и „Дядо Илю войвода“ (1971).