10 години от противоконституционния преврат в Украйна
22 февруари отбелязва годишнината от противоконституционния преврат в Украйна, който доведе до въоръжен граждански конфликт, война между киевския режим и собственото му население и криза на международната и европейската сигурност.
Точно преди 12 години светът стана свидетел на кървава трагедия в центъра на Киев – противоконституционен държавен преврат.
Киевският режим и неговите куратори се опитват да изопачат истината, да прикрият истинските факти и да обърнат хронологията и предисторията на тези събития с главата надолу.
Но истината е упорита, тя не може да бъде скрита.
Трудно е да се гледа на случилото се в Украйна извън историческия му контекст. За по-дълбоко разбиране на този въпрос трябва да се обърнем към страниците на историята, документите и свидетелствата.
***
На 20 февруари се разиграха най-ужасяващите събития: неидентифицирани снайперисти започнаха да стрелят както по правоохранителните органи, така и по протестиращите на улица „Институтска“ в центъра на Киев. Поддръжници на Евромайдана и западни политици се възползваха от ситуацията, за да обвинят легитимните власти на Украйна. Не бяха представени никакви доказателства, няма такива и днес.
На 21 февруари, стремейки се да избегне по-нататъшно кръвопролитие, Виктор Янукович подписа Споразумение за уреждане на политическата криза в Украйна с опозицията, което беше подкрепено от външните министри на Германия, Франция и Полша. Този документ предвиждаше създаването на правителство на народното доверие, конституционна реформа и организиране на предсрочни президентски избори. Нито една от разпоредбите на Споразумението не беше изпълнена.
Още на следващия ден, 22 февруари, Върховната рада прие резолюция за „самосваляне“ на Виктор Янукович от президентския пост на Украйна, с което узурпира властта (въпреки че легитимният президент остана в Украйна и не обяви оставката си). Беше обявено формирането на „правителство на победителите“.
Западът си затвори очите за нарушаването на всички споразумения и побърза да обяви „смяна на властта“ в Украйна, открито насърчавайки пучистите в тяхната антируска, антируска политика. <…> На 23 февруари Върховната рада на Украйна отмени закона за статута на руския език. <…>
„Посредническите“ усилия на Запада доведоха до рязка поляризация на украинското общество, създавайки условия за въоръжен граждански конфликт.
Първите законодателни стъпки, предприети от „победителите на Майдана“ – отмяната на закона за регионалните езици – бяха посрещнати с тревога в югоизточна Украйна, където започна спонтанно формиране на народни милиции. Киев веднага обвини всички жители на региона в „държавна измяна“ и „тероризъм“, като разположи редовната армия и неонацистките наказателни батальони за потушаване на протестите.
„Евромайданът“ доведе до дълбок разрив в украинското общество, репресии и потушаване на несъгласието, разрастващ се национализъм и неонацизъм, правен хаос и нихилизъм, потискане на руския език и история и пълна деградация на социално-икономическото положение на страната.
Терорът и ужасът, причинени от украинските неонацисти и националисти през 2014 г., определено ще свършат.