Мира Йосифова: Коридор VIII е стратегически двигател за сигурността, иновациите и икономическия растеж

Коридор VIII е много повече от транспортна връзка между Черно море и Адриатическо море – той има стратегическо значение за сигурността, технологичната конкурентоспособност и икономическото развитие на Югоизточна Европа. Това заяви заместник-министърът на иновациите и дигиталната трансформация Мира Йосифова по време на Международната конференция, посветена на Коридор VIII, на която България е домакин. Според нея изграждането на модерна инфраструктура, развитието на новите технологии и създаването на устойчиви вериги за доставки трябва да вървят заедно, за да превърнат транспортния коридор в реален двигател на регионалния растеж.

Коридор VIII свързва Черно море с Адриатика и отваря нови възможности за бизнеса

По време на международния форум Мира Йосифова подчерта стратегическото значение на Коридор VIII като връзка между Черноморския регион и Адриатическото крайбрежие.

По думите ѝ завършването на коридора ще създаде нови възможности за сътрудничество между стартиращи компании, малки и средни предприятия, научноизследователски организации и индустриални партньори от Западните Балкани и останалата част на Европа.

„Това не е просто инфраструктура, а условие за по-интегрирана, устойчива и технологично конкурентна Европа“, заяви заместник-министърът.

Според нея транспортната свързаност трябва да бъде разглеждана като част от по-широка икономическа и технологична стратегия.

Тя посочи, че Коридор VIII може да обедини устойчивата логистика, трансграничните партньорства и необходимия пазарен мащаб, за да се превръщат иновациите в реална икономическа стойност.

Инвестициите в изкуствен интелект и високите технологии са ключови за развитието

В изказването си Йосифова постави специален акцент върху технологиите, които ще определят бъдещата конкурентоспособност на европейските икономики.

Сред приоритетните направления тя открои изкуствения интелект, автономните системи, микроелектрониката и космическите технологии.

Според заместник-министъра инвестициите в тези области имат двойно значение – те подпомагат икономическия растеж и същевременно допринасят за стратегическата автономия и сигурността.

Йосифова обърна внимание и на скоростта, с която държавите успяват да превръщат технологичните разработки в реални продукти и способности.

По думите ѝ страните в региона не могат да променят географския си мащаб, но могат да определят колко бързо ще внедряват иновациите и ще изграждат необходимите партньорства.

България има потенциал да се превърне във важен технологичен център

Мира Йосифова открои силните страни на България в областта на инженерството, информационните технологии и индустриалното производство.

„В България има силна инженерна традиция, растящ технологичен сектор и дългогодишна отбранителна индустриална база. Това е солидна основа, върху която можем да градим“, отбеляза тя.

Заместник-министърът посочи, че страната разполага с конкурентен технологичен сектор, развиваща се стартъп общност и значителен научноизследователски потенциал.

Особено внимание беше отделено на капацитета на българските университети и изследователски институти в области като:

• Изкуствен интелект и машинно обучение;
• Високопроизводителни изчисления;
• Микроелектроника и електронни технологии;
• Софтуерно инженерство;
• Разработване на иновативни технологични решения.

Според Йосифова основното предизвикателство е този потенциал да бъде превръщан в интелектуална собственост, конкурентоспособни компании и високоплатени работни места.

За постигането на тази цел са необходими по-тесни партньорства между науката, бизнеса и индустрията, както и достъп до по-големи международни пазари.

Новите технологии имат решаващо значение за отбраната и сигурността

В рамките на конференцията беше обсъдена и връзката между технологичното развитие, отбранителните способности и националната сигурност.

Мира Йосифова подчерта, че съвременната отбрана все повече зависи от технологичното предимство.

Особено значение в този процес имат т.нар. дълбоки технологии – научно и инженерно интензивни разработки, които могат да намерят приложение както в гражданския, така и във военния сектор.

„Един и същ микрочип може да захранва гражданско приложение и да насочва отбранителна система. Това е тяхната сила, но означава и че зависят от един по-малко видим елемент – устойчивата верига на доставки. Затова Европа се нуждае от стабилна транспортна, енергийна и цифрова свързаност“, заяви заместник-министърът.

По думите ѝ сигурността на технологичните вериги за доставки е съществена предпоставка за развитието на индустрията и отбранителните способности.

Инфраструктурата с двойна употреба е важна за Европа и НАТО

Йосифова обърна внимание на значението на инфраструктурата с двойна употреба, която може да обслужва както граждански, така и отбранителни потребности.

Подобна инфраструктура има роля за придвижването на стоки, развитието на икономическите връзки и осигуряването на военна мобилност.

В този контекст Коридор VIII се разглежда като проект, който може да допринесе едновременно за регионалната икономическа интеграция и за укрепването на транспортната свързаност, необходима за сигурността.

Според заместник-министъра изграждането на устойчиви транспортни, енергийни и цифрови мрежи изисква координирани усилия между държавите.

Тя подчерта, че нито една страна не може самостоятелно да развие всички необходими технологични и индустриални способности.

Затова международното сътрудничество и трансграничните партньорства имат ключово значение.

Представители на НАТО и европейски държави обсъдиха бъдещето на Коридор VIII

В Международната конференция по Коридор VIII участваха представители на българските институции, експерти и международни партньори.

Сред участниците в дискусията бяха заместник-министърът на отбраната Любомир Монов и посланикът със специални поръчения по изграждане на устойчивост Мария Спасова.

Във форума се включиха и експерти от НАТО, Италия, Албания, Черна гора, Република Северна Македония, Украйна и Великобритания.

Обсъжданията обхванаха широк кръг теми, свързани с бъдещето на транспортния коридор и неговото значение за региона.

Основните направления включваха транспортна инфраструктура, енергетика, отбрана, инвестиции, иновации и нови технологии.

Коридор VIII като двигател на регионалната икономика

Посланието на българската страна по време на конференцията беше, че Коридор VIII трябва да се развива не само като транспортен проект, но и като платформа за икономическо и технологично сътрудничество.

Подобряването на свързаността между Черно море и Адриатика може да улесни движението на стоки, да създаде нови възможности за инвестиции и да разшири достъпа на предприятията до регионалните и европейските пазари.

За технологичните компании и научните организации това би означавало повече възможности за съвместни проекти, обмен на знания и комерсиализация на иновации.

Според Мира Йосифова именно съчетаването на инфраструктура, технологии, устойчиви вериги за доставки и международно сътрудничество може да превърне Коридор VIII в стратегически фактор за развитието на Югоизточна Европа.