България настоява за справедливи въглеродни квоти и защита на индустрията при реформата на европейската система за емисии
Министърът на околната среда и водите Росица Карамфилова представи позицията на страната ни на заседание на Съвета на ЕС в Люксембург. България подкрепя климатичните цели, но настоява за енергийна сигурност, конкурентоспособност и справедливо финансиране на декарбонизацията.
България настоява за прагматична реформа на Европейската система за търговия с емисии (ЕСТЕ), която да отчита икономическите различия между държавите членки и да гарантира справедлив енергиен преход. Тази позиция представи министърът на околната среда и водите Росица Карамфилова по време на заседанието на Съвета на Европейския съюз по околна среда, провеждащо се на 12 октомври 2026 г. в Люксембург.
В дневния ред на европейските министри бяха включени реформата на търговията с въглеродни емисии, подготовката за международната климатична конференция COP31 и общата позиция на ЕС за предстоящата конференция за биологичното разнообразие COP17.
България иска безплатните въглеродни квоти да се запазят възможно най-дълго
Основна тема на заседанието беше законодателният пакет за преразглеждане на Европейската система за търговия с емисии.
В изказването си Росица Карамфилова подчерта необходимостта климатичните политики да бъдат амбициозни, но едновременно с това реалистични и съобразени с възможностите на отделните държави.
Според българската позиция реформата трябва да гарантира предвидимост за икономиката, справедливо разпределение на усилията и отчитане на структурните различия между страните членки.
„Солидарността, енергийната сигурност и индустриалната конкурентоспособност трябва да бъдат в основата на ревизията на ЕСТЕ“, заяви министър Карамфилова.
Тя подчерта, че България подкрепя запазването на безплатното разпределение на емисионни квоти за възможно най-дълъг период.
Страната ни настоява и за справедлив достъп до европейските механизми за финансиране на индустриалната декарбонизация.
Енергийната сигурност и цената на енергията остават приоритет
В рамките на дискусиите българският министър постави акцент върху необходимостта европейските климатични политики да отчитат националните особености на енергийните системи.
Според Карамфилова преходът към нисковъглеродна икономика трябва да бъде съобразен както с екологичните цели, така и с икономическата устойчивост на държавите членки.
„Енергийната сигурност и достъпността на енергията трябва да останат сред приоритетите на ЕС“, подчерта тя.
Министърът призова за балансирана позиция, която отчита спецификата на националния енергиен микс, спазва принципа на технологична неутралност и предоставя необходимата гъвкавост на отделните страни.
ЕС прие заключения за климатичната конференция COP31 в Турция
По време на заседанието министрите одобриха заключенията на Съвета относно подготовката на Европейския съюз за 31-вата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP31).
Международният форум е насрочен за 9–20 ноември 2026 г. в Анталия, Турция.
България подкрепи документа, като изрази позицията, че основният приоритет на ЕС в международните преговори трябва да бъде превръщането на вече поетите климатични ангажименти в реални действия и измерими резултати.
Росица Карамфилова открои няколко основни направления:
- Изпълнение на национално определените климатични приноси.
- Прилагане на националните планове за адаптация към климатичните промени.
- Напредък по Глобалната цел за адаптация.
- Постигане на балансирани решения за международното климатично финансиране.
Българската позиция поставя акцент върху практическото изпълнение на ангажиментите и необходимостта решенията да бъдат съобразени с особеностите на отделните икономики.
България подкрепи и общата европейска позиция за COP17
Друга важна тема на заседанието беше подготовката за 17-ата конференция на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие (COP17), която ще се проведе от 19 до 30 октомври 2026 г.
Министрите одобриха заключения, определящи общата позиция на Европейския съюз за предстоящите международни преговори.
България подкрепи документа, който предвижда засилване на практическите действия за опазване на природата, обмен на добри практики и по-тясно сътрудничество между международните споразумения в областта на околната среда.
Карамфилова: До 2030 г. са необходими конкретни действия за опазване на природата
В изказването си министър Росица Карамфилова обърна внимание на необходимостта от ускоряване на изпълнението на международните ангажименти за биологичното разнообразие.
Тя подчерта значението на Кунмин-Монреалската глобална рамка за биологичното разнообразие, която определя международните цели за опазване на природата до 2030 г.
„С наближаването на 2030 г. усилията следва да бъдат насочени преди всичко към ускоряване на конкретните действия за постигане на целите на Кунмин-Монреалската глобална рамка“, заяви Карамфилова.
Според нея особено значение имат природосъобразните решения, екосистемният подход и създаването на предвидима регулаторна среда.
Министърът подчерта необходимостта европейските правила да насърчават инвестициите и иновациите, без да водят до ненужна административна тежест.
Справедлив преход и конкурентоспособност – основни акценти в българската позиция
Участието на България в заседанието на Съвета на ЕС по околна среда очерта няколко основни приоритета на страната в европейската климатична политика.
Сред тях са запазването на конкурентоспособността на индустрията, осигуряването на достъпна енергия, справедливото разпределение на финансовата подкрепа и съобразяването на климатичните изисквания с националните особености.
България подкрепя общите европейски и международни цели за намаляване на емисиите и опазване на природата, но настоява тяхното изпълнение да бъде икономически устойчиво, предвидимо и справедливо за всички държави членки.
