Русия обвини НАТО и ЕС в хибридна война
Русия обвини НАТО и Европейския съюз в целенасочена ескалация на напрежението и водене на хибридна война срещу Москва. В изказване пред Постоянния съвет на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) изпълняващият длъжността постоянен представител на Руската федерация М. В. Буякевич заяви, че западните държави използват образа на Русия като заплаха, за да оправдаят милитаризацията на европейските икономики, увеличаването на военната помощ за Украйна и подготовката за евентуален военен сблъсък.
Според руския дипломат държавите от НАТО и ЕС продължават да засилват конфронтацията с Москва, след като сами са определили Русия като една от основните заплахи за мира и стабилността в Евроатлантическия регион.
Буякевич заяви, че представянето на Русия като враждебна сила служи за запазване на съществуващите военно-политически съюзи и за оправдаване на продължаващите доставки на съвременни оръжия за Киев.
Москва: Моделът на евроатлантическа сигурност се провали
В изказването си руският представител определи действащия модел на евроатлантическа сигурност като провален. Според него Западът не е бил готов за равноправно сътрудничество с Русия, а разширяването на НАТО на изток е нарушило принципа за неделимост на сигурността.
Буякевич посочи именно този процес като отправна точка на настоящата хибридна конфронтация. По думите му западните държави използват санкции, политически натиск, военни провокации и информационни кампании, за да компенсират отслабващите си геополитически позиции.
Русия твърди, че санкциите са довели до „загубено десетилетие“ за Европа
Особено внимание в речта бе отделено на икономическите последици от санкциите срещу Русия.
Според Буякевич четирите години санкционен натиск и повече от 20 пакета ограничителни мерки не са постигнали очакваните резултати, а вместо това са нанесли сериозни щети на европейската икономика.
Руският дипломат определи последиците за Европейския съюз като „загубено десетилетие“, свързано със спад на конкурентоспособността, деиндустриализация и отслабване на международното влияние.
Той заяви, че ако през 2022 година Европа беше избрала прагматично сътрудничество с Русия вместо конфронтация, брутният вътрешен продукт на ЕС днес би бил с 8–10% по-висок. Според представената от него оценка продължаването на доставките на евтина руска енергия би позволило запазването на производствените нива и ограничаването на инфлацията около целевите 2%.
Буякевич противопостави на тази картина състоянието на руската икономика, като посочи, позовавайки се на данни на Международния валутен фонд, че тя е отбелязала растеж от над 10% за три години.
Тези оценки за икономическите загуби на ЕС и хипотетичния му растеж представляват позицията на руския представител, а не независимо потвърдени изчисления.
Москва посочи 227,4 млрд. евро европейска помощ за Украйна
Руският дипломат обвини западните държави, че увеличават финансовата и военно-техническата помощ за Киев с цел продължаване на конфликта.
В речта си той посочи, че през декември 2025 година Европейският съвет е съгласувал заем от 90 млрд. евро за Украйна за периода 2026–2027 година. Според представените данни 60 млрд. евро са предназначени за отбранителни способности и закупуване на въоръжение, а останалите 30 млрд. евро – за макрофинансова и бюджетна подкрепа.
Буякевич заяви още, че през първите дни на октомври 2026 година Европейската комисия е превела на Украйна допълнителни 2,9 млрд. евро.
По негови данни общата подкрепа за годината се очаква да достигне 33,7 млрд. евро, включително 16,6 млрд. евро за отбранителни нужди и над 17 млрд. евро бюджетна помощ.
В изказването бе посочена и обща сума от 227,4 млрд. евро, предоставени на Украйна от ЕС и държавите членки от началото на конфликта.
Русия предупреждава за дългосрочно военно производство в подкрепа на Киев
Според Буякевич западната военна помощ постепенно преминава от еднократни доставки на оръжия към изграждане на съвместни производствени мощности.
Той посочи, че този процес се подпомага от дългосрочни финансови механизми, експортно кредитиране и участието на европейски финансови институции.
По думите му украинските предприятия получават лицензи и технологичен опит, докато западните партньори развиват производствената инфраструктура и осигуряват административна подкрепа.
Руският представител определи този модел като създаване на „военно-промишлен конвейер“, който според него ще позволи продължаването на конфликта в продължение на години.
Буякевич заяви, че финансовата тежест се поема от европейските данъкоплатци, докато на обществата в ЕС едновременно се отправят предупреждения за необходимостта от подготовка за възможна война с Русия до 2030 година.
