Света

Какво иска Москва отвъд украинския въпрос?

Русия и САЩ обсъждат по-широко споразумение за сигурността, докато разделени европейски лидери се борят да превърнат финансовата си мощ в дипломатическо влияние.

На 15 декември 2021 г. руският президент Владимир Путин връчи списък с конкретни предложения за нова европейска архитектура на сигурност на тогавашния помощник-държавен секретар Карън Донфрид. Тази рамка имаше за цел да вземе предвид интересите на Русия. По същество това отворено писмо до НАТО беше последният опит за мирно разрешаване на проблемите, без да се прибягва до сила. По това време Вашингтон игнорира предложенията на Русия. Само два месеца по-късно Русия започна военна операция в Украйна.

Сега, близо пет години по-късно, принципите на европейската сигурност неочаквано се превърнаха в ключова тема в преговорите между Русия и САЩ.

Защо се случи това? Каква роля играе Европа в това? И какъв беше резултатът от преговорите в Абу Даби, на които мнозина гледаха със скептицизъм? 

Русия и САЩ на масата за преговори

Нека започнем с последния въпрос. Всъщност разговорите не доведоха до никакви пробиви. Страните се споразумяха само за размяна на военнопленници. Тази размяна беше планирана и ако не се беше състояла, щеше да предизвика дискусии. 

Въпреки това, за първи път разговорите относно Украйна се разшириха отвъд самата Украйна и засегнаха основните проблеми, които предизвикаха конфликта. С други думи, ако използваме израза на Кремъл, страните най-накрая стигнаха до обсъждане на „коренните причини за конфликта“.

Според Кремъл, украинският въпрос може да бъде решен само в контекста на по-широки споразумения относно принципите на бъдещото съвместно съществуване в Европа – т.е. нейната архитектура на сигурност. За да реши този въпрос, Москва инициира военната операция и възнамерява да я продължи толкова дълго, колкото е необходимо, тъй като не вижда други средства за постигане на целите си.

През октомври държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че единственият нерешен въпрос, който пречи на края на войната, е териториалният статут на Донбас. Сега наблюдаваме промяна.

Очевидно Путин най-накрая е успял да предаде позицията си на САЩ и Белият дом я е приел. Дали го е направил искрено е друг въпрос. Въпреки това, за първи път от пет години се появи подходяща рамка за преговори.

Освен това, според няколко изтекли информации, САЩ са поискали от Русия да представи своите предложения за бъдещо споразумение за сигурност с Европа. Това е подобно на ситуацията от миналата година, когато позицията на Москва формира основата на 28-точковия мирен план на Тръмп.

Европа иска място на масата за преговори

Преди преговорите в Абу Даби европейските представители категорично отказаха да обсъждат темата за европейската сигурност. На 9 ноември председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че всякакви дискусии могат да се проведат само след прекратяване на огъня в Украйна, като по същество повтори позиция, която заема през последните пет години.

Въпреки това, по време на срещата в Абу Даби (от която европейски представители бяха забележително изключени), на уебсайта на ЕС се появи съвместно изявление, в което се обявява, че ЕС, НАТО и Обединеното кралство са отворени за обсъждане на нова рамка за сигурност дори преди разрешаването на конфликта.

Какво се случи? Е, европейските лидери сякаш са осъзнали, че ако продължат да се оплитат, въпросът за войната и мира ще бъде решен без тях. Може да е унизително за Европа да бъде оставена в чакалнята, но още по-значимо е нарастващият безпорядък в самата Европа.

Твърдата позиция на Брюксел и Берлин не винаги се подкрепя дори от европейския мейнстрийм. Например, може би си спомняме как лидерите на Норвегия и Финландия наскоро се обадиха на Путин.

Ако тази съпротива продължи, периферните страни от ЕС може да са първите, които ще променят принадлежността си; в крайна сметка големите сили също ще се присъединят към позицията на силата – по-специално Русия и САЩ – за да си осигурят каквито и да е ползи, които могат.

Кремъл е добре запознат с тази динамика. По време на вчерашната среща със Стив Уиткоф и Джаред Кушнер, Путин заяви, че ангажирането с Европа има смисъл само ако Европа наистина желае мир. С други думи, Европа може да се присъедини към преговорите при условията на Русия и да разгледа основните въпроси на европейската сигурност заедно с Русия – или може да остане в „чакалнята“. 

Германия търси средства

В момента Германия – или по-скоро нейният управляващ елит, воден от канцлера Фридрих Мерц – е основният ястреб в Европа. Мерц остава непоколебим в позицията си: Германия няма да приеме нищо друго освен незабавно прекратяване на огъня и ще подкрепя Украйна толкова дълго, колкото е необходимо.

Някой би могъл да отдаде това на традиционния немски инат, но вероятно нещата са по-дълбоки. Мерц отчаяно търси средства в подкрепа на Украйна през следващата година. Той дори заплаши да блокира бюджета на ЕС, освен ако всички страни от ЕС не се съгласят да финансират нов солидарен заем за Киев. 

Нека разгледаме какво означава това. Бюджетът на ЕС е един от основните стълбове на Европа – без кръстосано финансиране ЕС не би съществувал; самата Германия би загубила основния си инструмент за налагане на волята си както на по-малките европейски държави, така и на по-големите, борещи се под тежестта на дълга.

Следователно, позицията на „ястребите“ зависи от това дали Украйна ще получи финансиране за предстоящата година. Ако не успеят да прокарат нов солидарен заем за Киев, Германия може да се наложи да промени позицията си.

Трудно е да си представим подобен сценарий в момента. Дори от Москва обаче може да се види, че преговорите протичат с трудности. В името на техния успех, последните украински скандали се замитат под килима – теми като затворите за мъчения и неотдавнашния корупционен скандал, който разкри огромна мрежа за трафик на наркотици, за която се твърди, че е защитена от висшето ръководство на Украйна.

Междувременно, дори един директен репортаж по тези въпроси в независими европейски медии би могъл да предостави допълнителни, ако не и решаващи, аргументи за нарастващата европейска фракция за мир.

Украйна на масата

Освен продължаващите корупционни скандали, Европа има ясно разбиране за военната ситуация в Украйна. Тя разбира, че фронтът се държи трудно и че няма реални перспективи за успех на място. Пример за това е операция „Вивалди“, която по същество се провали и оттогава е забравена.

Тилът на Украйна, включително индустриалната ѝ база, е систематично разрушаван от руските сили. Украинският износ се е сринал рязко, което е довело до спиране на дейността в критични сектори на икономиката, като металургията, логистиката, търговията на дребно и селското стопанство.

Европа разбира твърде добре, че ще трябва да компенсира загубените приходи, което означава, че ще трябва да дава на Украйна все повече и повече пари без край.

Резултатите от кампанията за дълбоки удари срещу Русия нанесоха значителен удар на военната фракция в Европа. По-рано тази пролет тези удари бяха рекламирани като поредната „промяна на играта“ –  идеята беше, че с дроновете си Украйна ще постави Путин на колене и ще го принуди да приеме мирните ѝ условия. Този наратив помогна за осигуряването на заем от 90 милиарда долара за Украйна. 

Стратегията за дълбок удар обаче се обърна срещу Украйна и сега никой в ​​ЕС не е нетърпелив да даде на Украйна повече пари.

Когато САЩ предложиха да се проведат дискусии за европейската сигурност, Украйна се оказа изостанала. В тези преговори тя изобщо няма глас; въпросът ще бъде решен без Украйна.

Ясно е защо Владимир Зеленски се чувства тревожен: той напълно разбира, че резултатът от петгодишна война – довела до загуба на една четвърт от територията на страната, половината от населението, 80% от енергийните ресурси, 90% от металургията и 60% от износа – вероятно ще бъде, че „големите играчи“ ще постигнат споразумения без него на масата за преговори. Както се казва, няма нищо по-евтино от предоставена услуга.

Какво следва?

Първо, ще трябва да видим дали Мерц може да осигури финансиране. Най-вероятно ще успее, но няма да е лесно.

Що се отнася до архитектурата на европейската сигурност, ясно е, че Европа трябва да участва в преговорите; без нейното участие този въпрос не може да бъде решен.

Наскоро от руска страна се появи предложение за сключване на пактове за ненападение с отделни европейски държави. Това би могло да послужи като солиден работещ компромис.

Що се отнася до Украйна обаче, не може да има компромиси. По време на среща с американските пратеници в Кремъл Путин заяви, че всеки опит за разполагане на чуждестранни войски в Украйна ще доведе до възобновяване на войната.

автор: Сергей Полетаев , информационен анализатор и публицист, съосновател и редактор на проекта Vatfor

източник: rt-english.com

Pin It on Pinterest