Арх. Любомир Георгиев: Административната реформа в София връща водещата роля на кмета и Общинския съвет

Зам.-кметът по градско планиране отчита 35% по-малко чакащи преписки и защитава новия модел за управление на устройственото планиране

Шест месеца след реализацията на административната реформа в Столичната община зам.-кметът в направление „Градско планиране и развитие“ арх. Любомир Георгиев отчита промяна в начина, по който се управляват устройственото планиране и строителните процеси в столицата.

По думите му основната цел на реформата е да бъде възстановена водещата роля на демократично избраните представители – кмета и общинските съветници – при управлението на територията. Според Георгиев в продължение на години в София е бил изграден модел, при който твърде много правомощия и отговорности са били концентрирани във фигурата на главния архитект.

От „държава в държавата“ към нов модел

Арх. Георгиев определя предишното направление „Архитектура и градоустройство“ като структура, която в значителна степен е функционирала отделно от останалата част на Столичната община – със собствени системи, деловодство и банкови сметки.

Според него концентрацията на голяма власт в една експертна фигура, която не носи пряка демократична отчетност чрез местни избори, е ограничавала възможностите на кмета и общината да управляват развитието на столицата.

Като един от проблемите Георгиев посочва и Общия устройствен план на София. По думите му в него има множество изключения, а заложените параметри са допринесли за свръхзастрояването в райони като „Манастирски ливади“ и „Малинова долина“.

Общината трябва да планира цялостно

С административната реформа Столичната община се стреми да премине от разглеждането на отделни частни инвестиционни намерения към цялостно управление на територията.

„С реформата предприехме общината да осъзнае и да приведе в действие чрез администрацията си водещата си роля в устройственото планиране“, посочва арх. Георгиев.

Новият модел разделя политическата и експертната отговорност. Заместник-кметът е част от управленския екип на кмета, докато главният архитект има конкретни експертни функции, свързани със съответствието на строителните намерения с устройствените планове и Закона за устройство на територията.

35% по-малко чакащи преписки

Един от отчетените практически резултати е значителното намаляване на натрупаните преписки. Георгиев припомня, че при поемането на поста коридорите на отдела за съгласуване на инвестиционни проекти са били затрупани с папки и кашони, включително със случаи, забавени с години.

По думите му тези преписки вече са обработени, а от юли 2025 г. до края на август 2026 г. броят на чакащите преписки и заявления, свързани с разрешения за строеж, е намалял с 35%.

Това обаче не означава автоматично ускорено одобряване на всички инвестиционни намерения. Администрацията прилага по-консервативен подход, включително по отношение на отстоянията между жилищните сгради и изискванията за озеленяване. Инвеститорите се насърчават и да създават активни партерни пространства с магазини и обществени функции вместо гаражи и паркинги към улиците.

Повече пряк контакт с граждани и проектанти

След разговори с Камарата на архитектите е въведено приемно време за почти всички служители в отделите на направлението. Така граждани, архитекти, проектанти и инвеститори могат да разговарят директно със служителите, които разглеждат техните преписки.

Целта е да има по-голяма прозрачност и по-ясна комуникация както за изискванията на администрацията, така и за причините за евентуални забележки или откази.

Спорът около конкурса за главен архитект

Арх. Георгиев коментира и напрежението около конкурса за главен архитект на София. Според него реакциите на част от браншовите организации са прекомерни, като той отправя критики към позициите на Съюза на архитектите и Камарата на архитектите.

Той подчертава, че Законът за устройство на територията предвижда представители на двете организации да участват в комисията за оценяване на кандидатите. В същото време правото да организира конкурса, да определя условията и начина на оценяване принадлежи на кмета.

Според Георгиев отнемането на това правомощие би обезсмислило в определена степен местните избори, тъй като избраният кмет трябва да има възможност да определя ключовите хора в администрацията.

Зам.-кметът поставя и въпроса защо критиките на браншовите организации са насочени основно към София, след като в останалите общини главните архитекти се избират по сходни правила. Според него това показва специфичен интерес към контрола върху устройственото развитие на столицата.

Административната реформа, по думите на арх. Любомир Георгиев, трябва да превърне Столичната община от администрация, която основно обработва отделни инвестиционни преписки, в институция, която активно планира развитието на София и носи политическа и обществена отговорност за него.