Пияният кораб на Европа!

Устойчива ли е финансовата помощ за Киев в дългосрочен план?

След като американската подкрепа за Украйна пресъхна, Европейският съюз реши сам да поеме издръжката на Киев. Разполагат ли обаче държавите членки с необходимите средства? Оставени встрани от преговорите, те предприеха мащабно превъоръжаване, с перспективата за безкраен конфликт с Русия. А дали спирането на военните действия няма да разкрие, че всъщност им липсва стратегия.

ДОКЪДЕ може да стигне разминаването между факти и изявления, с други думи, политическото отрицание на действителността[1]? Дълго време на Запад този въпрос се поставяше единствено по отношение на тоталитарните режими, но днес вече се отнася и за Европейския съюз. Истината е, че неговите ръководители и преди са доказвали способността си да поддържат идеологическа рамка, която все повече се разминава с политическите реалности. След като през 2005 г. референдумите за Договора за създаване на Конституция за Европа претърпяха провал във Франция и Нидерландия, европейската „демокрация“ заобиколи масовото народно отхвърляне, като направи леки козметични промени в проекта си, за да превърне неолиберализма в неприкосновен принцип.

Двадесет години по-късно Фридрих Мерц, Еманюел Макрон, Урсула фон дер Лайен и Кая Калас са изправени пред друго предизвикателство – да принудят народите да приемат неограничена милитаризация, финансирана чрез драстично съкращаване на социалните и екологичните разходи на фона на огромна държавна задлъжнялост. Как обаче да убедят жителите на Стария континент да се съгласят с влошаването на условията на живот? Как да ги накарат да повярват, че само на тази цена ще се роди свободна и демократична Европа, укрепнала благодарение на една Украйна, възстановена в границите си от 1991 г.?

По думите на Макрон, изречени на съвместна пресконференция с президента Володимир Зеленски на 17 ноември 2025 г., „Европейският съюз трябва да продължи да предоставя на Украйна предвидима и стабилна финансова подкрепа в дългосрочен план. Ще успеем да го направим, включително, ако се наложи, като потърсим нови пътища, както сме успявали и в други случаи, когато ситуацията го е изисквала. Имам предвид по-специално общото задлъжняване в контекста на пандемията“ от Ковид-19.

Както подсказват сегашните протестни движения във Франция, изглежда все по-илюзорно да се разчита, че социалната цена на военната помощ и „мащабното превъоръжаване“ няма да накърни подкрепата за европейския политически проект и популярността на ръководителите, които го отстояват. Героичният разказ, изграден след руското нахлуване в Украйна, започва да се рони като набързо положена мазилка. Взет поотделно, всеки от неговите елементи съдържа известна доза достоверност, но като цяло разказът толкова силно се разминава с действителността, че не издържа на критика. Европа твърди, че води борба за самото си съществуване, защото руската заплаха, става повсеместна и все по-агресивна с умножаването на кибератаките и заплахите от дронове. Уверява, че ще компенсира слабостите на американския си покровител и неизменно ще задоволява все по-нарастващите финансови потребности на Киев.

От една страна, Русия била всемогъща и водела „хибридна война“ по границите на НАТО, което оправдавало необходимостта от непрекъсната европейска мобилизация. От друга страна, Украйна и нейните непобедими съюзници непрестанно отслабвали Москва, задушавали икономиката ѝ, неизменно описвана като напълно обезкръвена, и постигали успехи срещу армията ѝ от некадърни и зле командвани войници.

Докато европейски ракети, изстрелвани от Украйна, убиват руски войници и цивилни, а западните правителства обсъждат възможността за разрастване на конфликта в широкомащабна война, ангажиментът в подкрепа на Киев уж изразява преди всичко стремеж към мир. „Изправени пред Русия, за която войната се е превърнала в своеобразна зависимост, ние оставаме твърдо решени да постигнем мир“, заяви Макрон на 17 ноември 2025 г. На тази концепция за мир чрез война папа Лъв XIV, по време на посещението си в Елисейския дворец на 25 септември, противопостави следното: „Мирът не е равновесие на силите, той се изгражда всеки ден чрез диалог и справедливост“.

Океанът и капкомерът

СЛЕД четири години и половина сражения относително застиналата, но все така смъртоносна фронтова линия е съпроводена от взаимно разрушаване на инфраструктурата. Тези разрушения засягат особено тежко Украйна, която вече не успява да изнася зърнени храни, нито да произвежда стомана при обичайните условия. На 16 октомври Киев поиска допълнителни 70 милиарда евро за финансиране на военните усилия през 2027 г. Страната продължава да оказва военна съпротива срещу руската агресия, но сега тя се поддържа с огромни усилия, чрез кредити от европейските държави, които сами изпитват сериозни бюджетни затруднения и върху които Тръмп прехвърли тежестта на финансирането.

Същевременно ръководителите на Стария континент официално не са определили никакви времеви или количествени ограничения на ангажимента си, макар че трудно успяват да осъществят гръмките си обещания. Предоставянето на Украйна на 200 милиарда евро замразени руски активи, представяно като чудодейно решение, се сблъсква със сериозни правни рискове. Заемът от 90 милиарда евро, гарантиран от бюджета на ЕС и окончателно одобрен от Съвета на 23 април 2026 г. след вдигането на унгарското вето, се отпуска на траншове през 2026 и 2027 г. А средствата, отпускани с капкомер, не са достатъчни, за да покрият огромните потребности на страната. Самата Фон дер Лайен очерта мрачната перспектива за „военна зима, която ще бъде най-тежката от всички“ (реч за състоянието на Съюза от 16 септември 2026 г.).

Бъдещата многогодишна финансова рамка (МФР, или „европейският бюджет“), предложена от Комисията през 2025 г. и одобрена от Парламента през април 2026 г., с общ размер от 2000 милиарда евро за седем години, илюстрира дълбокото противоречие в икономическите политики, провеждани почти навсякъде в Европа. Няколко ръководители на държави членки, определяни като „пестеливи“, начело с германския канцлер Фридрих Мерц, вече заявиха, че смятат общия размер на разходите за прекомерен[2]. Те искат да намалят разходите, но същевременно да гарантират неприкосновеността на предвидените за отбрана 131 милиарда евро. Тази сума може да изглежда „малка“ в сравнение с националните бюджети за отбрана, които също нарастват значително, като например този на Полша (около 45 милиарда евро годишно), но тя представлява петкратно увеличение спрямо предходната МФР. Към нея трябва да се прибави и „резервът за Украйна“, извън определения бюджетен таван, възлизащ на около 90 милиарда евро, както и заемът в същия размер, предназначен да покрие нарастващите потребности, породени от все по-голямата технологична сложност на конфликта. Тези значителни средства ще бъдат за сметка на студентската мобилност и научните изследвания (с изключение на военните приложения на изкуствения интелект и квантовата физика), селското стопанство и енергийния преход в Европа. Въпреки това от украинска гледна точка те остават недостатъчни.

Ще се превърне ли тази бездънна бъчва на Данаидите в буре с барут, а след това в социален и политически взрив? Крайно неблагоприятната макроикономическа обстановка дава основания да се предполага подобно развитие. Към тежките последици от войната в Украйна за европейските публични финанси от 2022 г. насам се прибавят и последиците от намаляването на зависимостта от руските въглеводороди. Произтичащото от това поскъпване на енергията вече засегна изключително тежко европейската промишленост, на първо място германската, докато упоритото придържане към догмите на свободната търговия оставя европейската икономика отворена за евтини стоки и услуги, внасяни от Китай, САЩ, Индия или Южноамериканския общ пазар (Меркосур). В продължение на три години германската икономика практически не отбелязва растеж. Преди всичко обаче нейната индустриална база пострада сериозно от новата структура на световната търговия.

Дори Паскал Лами в крайна сметка призна, че Европа е загубила позиции пред китайската конкуренция. Бившият генерален директор на Световната търговска организация (СТО) от 2005 до 2013 г. и ревностен защитник на либералната глобализация сега предлага да се разшири прилагането на защитната мярка за стоманата, въведена през юли 2026 г. Това би означавало значителен завой към нов протекционизъм (Монд, 7 октомври 2026 г.).

Поддържана от натиска за намаляване на разходите за труд и от съкращаването на публичните разходи, икономическата стагнация вероятно ще продължи. Кризата в Близкия изток тласка цените на енергията нагоре и принуди Европейската централна банка отново да повиши основните лихвени проценти на 10 септември, като по този начин допълнително ограничи инвестициите на предприятията и домакинствата. Съчетаването на повишените лихви с намаляването на бюджетните дефицити чрез съкращаване на публичните разходи, превърнало се в официална мантра в повечето държави членки, не вещае светло бъдеще за населението, особено за най-уязвимите му слоеве.

Вероятно именно тук трябва да се търсят причините за намаляващата привлекателност на европейския проект – нещо, което наблюдателите все по-често отбелязват. Исландия отхвърли на референдум перспективата за евентуални преговори за присъединяване към ЕС. Трудностите пред започването на процеса на интеграция на Украйна се прибавят към рискованите инициативи на Фон дер Лайен, като например предложението ѝ за приобщаване на Канада към Съюза в момент, когато няколко бедни и периферни държави кандидатки се надяват да получат достъп до бюджетните средства на Брюксел.

В старите индустриални райони на Европа, където хората пътуват с автомобили до работните си места, а социалните политики и обществените услуги постепенно се рушат, социално-икономическият удар е тежък. Той започва да предизвиква и политически сътресения, особено в Германия. Там на 6 септември „Алтернатива за Германия“ (АзГ) постигна успех в Саксония-Анхалт, последван две седмици по-късно от подобен резултат в Мекленбург-Предна Померания. Тези резултати поставят под съмнение разказа за успешната интеграция на източногерманските провинции, който почти не беше оспорван от 1989 г. насам. Пълното скъсване на отношенията с Русия непрекъснато подхранва подкрепата за радикалната десница в тези райони, а нравоучителната позиция на самопровъзгласилите се за демократи представители на Запада все по-трудно успява да убеди мнозинството от избирателите. Историческият срив на Християндемократическия съюз (ХДС), който загуби представителството си в парламента на Мекленбург-Предна Померания, прикрива по-дълбок политически обрат, вече осезаем в социологическите проучвания. На национално равнище АзГ вече получава близо 30% подкрепа, почти колкото сбора от резултатите на двете управляващи партии, ХДС и Германската социалдемократическа партия (ГСДП).

Икономическите и социалните политики, провеждани в Европа, вече доведоха до успехи на националистическите и крайнодесните партии. Радикалната левица, от своя страна, практически няма думата в част от държавите в Централна и Източна Европа. Там в някои случаи почти не са останали партии, които да защитават социалистически идеи, както е в Унгария, Чехия и Словакия. В някои райони или градове (Сен Дени във Франция, Берлин в Германия) отделни изборни успехи на „червените“ свидетелстват за силата на социалното недоволство.

Към невъзможност за управление?

В ПО-ДЪЛБОК, структурен план протичащият процес би могъл да доведе до ситуация, в която управлението става невъзможно, а в крайна сметка дори до политическа парализа. Това е така, защото „центърът“, формиран от коалиция, която обхваща политически сили от социалдемократите до християндемократите, губи електорална подкрепа и се разединява. Това се вижда от примера на Франция след 2022 г., и особено след 2024 г., където се наблюдава нестабилно разделение на три политически лагера и разпадащ се „централен блок“.

Изборните резултати и данните от социологическите проучвания разкриват силно социално недоволство в различни страни. Във Франция то намира израз в мощното движение на ученици и студенти (вж. Неочаквана солидарност, или как гневът обединява). Завоят на ЕС към милитаризация и строги бюджетни икономии не предлага никакво решение на недоволството на трудовите и средните слоеве, а това подхранва успехите на крайната десница. Притисната до стената, брюкселската технокрация няма намерение да започне задълбочен дебат за бъдещето на европейския икономически, социален и политически модел.

В краткосрочен план, изглежда, нищо не може да спре поредицата от процеси, чийто пагубен характер вече се признава от всички: увеличаване на бюджетите за отбрана и засилване на войнствената политика; съкращаване на публичните разходи, особено на социалните; инфлация вследствие на енергийните сътресения; отваряне на пазарите за международната конкуренция в името на свободната търговия, което води до изчезване на по-уязвимите предприятия; натиск за намаляване на разходите за труд…

На този етап перспективата за открит конфликт с Русия изглежда още по-малко правдоподобна и приемлива, тъй като Европа остава до голяма степен зависима от САЩ както във военно, така и в идеологическо отношение. Мирът в Украйна обаче би изправил Съюза пред не по-малко сериозна заплаха: той би поставил неговите ръководители лице в лице с огромната празнота в собствената им стратегия.

Фредерик Льобарон*
* Професор по социология в „Екол Нормал Сюпериор“ Париж-Сакле (институция за следдипломна квалификация на висши научни, образователни и стопански ръководни кадри).

Превод Юрий Борисов

[1] Marc Joly и Christian Savestre, En finir avec le déni. Gaza, chaos climatique, finance prédatrice et masculinité toxique (Да спрем да отричаме действителността. Газа, климатичен хаос, хищнически финанси и токсична мъжественост), Anamosa, Париж, 2026 г.

[2] Mette Frederiksen, Rob Jetten, Friedrich Merz, Petteri Orpo и Christian Stocker, „Five EU leaders: Europe must spend better, not just more“ (Петима европейски лидери: Европа трябва да харчи по-разумно, а не просто повече), Politico, Арлингтън, 18 септември 2026 г.

Автор: Фредерик Льобарон 

Източник: bg.mondediplo.com