Кристалина Георгиева: Възстановяване на буферите без отлагане

Бих искала да започна с поредица от благодарности:

На държавите членки на МВФ, представени от нашия великолепен Изпълнителен съвет, за неизменното доверие. Нашата мисия е да ви служим.

На Тайланд за топлото гостоприемство. Ваше Превъзходителство, министър председател Анутин, присъствието на това красиво копие на кралската ладия е дълбоко символично. То ни напомня, че всички сме в една лодка.

На колегите от Световната банка за партньорството. Аджай, нашите институции изпълняват своите задължения по различен начин. Но гребем заедно.

И на управителя Карвальо, който тази година председателства Съвета на управителите. Вашата страна, Парагвай, демонстрира такава степен на зрялост, че определението „нововъзникващи пазари“ изглежда неуместно.

Бих искала също така да изразя признателността си към моите колеги – ръководството и служителите на Фонда, които идват от 161 държави членки (#1), но всички са се посветили на служба в името на глобалното обществено благо. Моля, станете – толкова се гордея с вас, с вашата всеотдайност и неуморен труд.

Задачата ми днес е да очертая накратко състоянието на световната икономика, която все по ясно се формира под влиянието на изкуствения интелект, и да представя кратък преглед на приноса на МВФ.

Нека започна с убеждението си, че независимо от всички обрати на историята светът върви към по-добро. Но добрите резултати не ни се дават даром – трябва да работим упорито за тях. И докато го правим, трябва да се възползваме максимално от възможностите, които създаваме, и да управляваме рисковете – в името на всички хора, независимо кои са те и къде се намират.

Днес нашата лодка е изложена на ударите на вълните на технологиите и геополитиката. Тежкото бреме на публичния дълг ограничава способността ни да променяме курса и да маневрираме. Досега лодката ни е доказала своята устойчивост, но за да я съхраним, ще са необходими значителни усилия.

Технологиите съпътстват човечеството от зората на цивилизацията, така че какво е новото днес? Новото е невъобразимата скорост на промяната. Наред с изкуствения интелект – технология, която буди невероятно вълнение, но и страх – разполагаме и с усъвършенствана роботика, капацитет за квантови изчисления, хипероблачни технологии, финансови технологии и огромен напредък в медицината.

В геополитиката климатът на недоверие кара държавите да поставят съображенията за сигурност редом с традиционния стремеж към икономическа ефективност. Недоволството от световната търговска система на места поражда сътресения, а от Украйна до Персийския залив се очертава дъга от военни конфликти.

На фона на тези мащабни промени е забележително колко стабилна остава световната икономика. През октомври 2025 г. прогнозирахме растеж от 3,1% за тази година; година по-късно прогнозата остава без промяна – 3,1%. Междувременно търговията намира начин да заобиколи всички препятствия.

Този устойчив растеж е резултат от взаимодействието на две мощни противоположни сили: енергиен шок, който забавя растежа, и бум на изкуствения интелект, който го стимулира.

Но ако погледнем по-задълбочено, виждаме значителни различия (#2). Прогнозите за растежа на засегнатите от войни икономики бяха значително понижени, докато прогнозите за икономиките, участващи във веригата на стойността на изкуствения интелект – САЩ, Китай, Индия и други, предимно в Азия – бяха повишени.

Освен това твърде много държави са натрупали прекомерен публичен дълг (#3). Най-сериозно е положението в богатите държави, но равнищата на дълга се повишават и в нововъзникващите пазари. В държавите с ниски доходи съотношението на публичния дълг към БВП обикновено е по-ниско, но въпреки това разходите за лихви са високи и продължават да нарастват. В съчетание с намаляващата официална помощ това ограничава разходите за развитие.

Макроикономическите последици от тези разнопосочни тенденции са ясни:

Първо, шокът в енергийните доставки води до повишаване на инфлацията и забавяне на растежа. Корабоплаването (#4) продължава да е изложено на риск. Недостигът на капацитет за рафиниране и на природен газ се усеща все по-осезаемо. Държавите в северните ширини трябва да възстановят запасите си от горива с наближаването на зимата.

·   Второ, високите равнища на дълга и бюджетните дефицити ограничават способността на държавите да поемат сътресения и също могат да подхранват инфлацията. И макар икономическият растеж да помага, дори реалистично постижимо ускоряване на растежа само по себе си не може достатъчно бързо да обърне възходящата траектория на дълга без усилия за фискална консолидация.

·    

Трето, бързото навлизане на изкуствения интелект действително ускорява растежа, но в краткосрочен план също подхранва инфлацията. Изкуственият интелект поражда огромни потребности от инфраструктура, които във все по-голяма степен се финансират чрез дълг. Безспорно вече се наблюдава повишаване на производителността и се очакват още по големи ползи, но тепърва ще стане ясно колко значителни ще бъдат те и колко бързо ще се проявят.

Освен това тазгодишното изключително мощно климатично явление Ел Ниньо също засилва инфлационния натиск, като влияе върху цените на храните, което засяга най-тежко бедните и причинява други сътресения.

Вследствие на всичко това пазарите на облигации ни изпращат ясни сигнали. След значителното им повишение през тази година доходността по десетгодишните държавни облигации на САЩ, Германия и Япония наскоро достигна най-високите си равнища съответно от 2002, 2009 и 1996 г. насам.

Тези нарастващи референтни лихвени проценти водят до повишаване на доходността както в икономиките с нововъзникващи пазари, така и в развитите икономики, включително в еврозоната (#5). Както може да се очаква, повишението е по-голямо в държавите с по-високи равнища на дълга. Важно е да се отбележи, че пазарната динамика остава предвидима.

При наличието на множество фактори, които тласкат инфлацията нагоре, и все още пресните спомени за неотдавнашната висока инфлация централните банки трябва да съсредоточат цялото си внимание върху ценовата стабилност. Ние в МВФ подкрепяме предприетите наскоро мерки за затягане на паричната политика и категоричните послания на Федералния резерв на САЩ, Европейската централна банка и Японската централна банка.

По разумно е лихвените проценти да бъдат повишени днес, отколкото централните банки да изостанат от динамиката на ситуацията и утре да се наложи да предприемат още по значителни увеличения. Въпреки това затягането на паричната политика повишава разходите на правителствата за финансиране – и то най-осезаемо, когато делът на краткосрочния публичен дълг е голям. 

Неизбежният извод е, че запазването на стабилността изисква фискална консолидация в повечето държави с високи равнища на дълга. Правителствата трябва да разработят надеждни средносрочни фискални планове, които в някои случаи да бъдат подкрепени с незабавни мерки.

Нашият призив за фискална дисциплина е особено актуален за системно значимите развити икономики с високи равнища на дълга и бюджетните дефицити – не само заради ползите за самите тях, но и за да се подпомогнат останалите държави, тъй като тези икономики могат да окажат въздействие и върху останалата част от света.

Фискалната консолидация винаги и навсякъде е трудна задача. Отговорните за икономическата политика трябва да обяснят защо тя е необходима; да разработят планове, които ограничават във възможно най-голяма степен неблагоприятните последици за бъдещия растеж, като същевременно защитават най-уязвимите; и да допълнят фискалните реформи със структурни политики за повишаване на потенциалния растеж.

Предвид скоростта, с която се развива изкуственият интелект, сред най-важните структурни политики трябва да бъдат мерките за осигуряване на готовност за навлизането на изкуствения интелект. Тази готовност има различни измерения в отделните държави в зависимост от това дали те разработват технологии с изкуствен интелект, доставят необходимите за тях ресурси или ги внедряват.

Опростените решения с изкуствен интелект, достъпни чрез смартфон, биха могли да се превърнат в мощен инструмент за демократизиране на технологиите. Както казва американско-канадският писател фантаст Уилям Гибсън: „Бъдещето вече е тук – просто не е разпределено равномерно.“ Нашата задача трябва да бъде да направим това бъдеще достъпно за всички.

Същевременно всички държави трябва да се предпазват от значителните рискове, които носи изкуственият интелект – от безработицата сред младите хора през свиването на данъчната основа до финансовата нестабилност. Може би най-сериозно безпокойство буди киберрискът, който поражда опасения от финансови сътресения, нарушения във функционирането на инфраструктурата или дори по-тежки последици.

Кибератаките нарастват експоненциално, а времето между откриването на уязвимости и използването им за атаки се свива стремително (#6) – от месеци на часове, а скоро и на минути. Надпреварата е в ход и трябва да гарантираме, че „добрите“ винаги ще бъдат една крачка пред „лошите“.

Глобалната система за изкуствен интелект, която не познава граници, може да се окаже толкова надеждна, колкото надеждно е най-слабото й звено. Затова осигуряването на възможност надзорните органи навсякъде по света да работят за укрепване на киберустойчивостта се превръща във въпрос от общ интерес.

В тези и други области днес повече от всякога е необходимо спешно и прагматично  международно сътрудничество – и това ме води към дейността ни в МВФ.

Чрез работата си за развитие на капацитета и Програмата за оценка на финансовия сектор ние помагаме на държавите да укрепват финансовите си системи, включително да се защитават от глобалната заплаха за киберсигурността.

Всяка година осъществяваме около 300 програми за техническа помощ и обучение в областта на финансовия надзор и около 15 оценки по Програмата за оценка на финансовия сектор (FSAP). А тази година приключихме и последния петгодишен преглед на Програмата, чиято цел е да гарантира, че продължаваме да бъдем в крак с най-новите постижения.

Днес с удоволствие мога да съобщя, че със същата цел приключихме и цялостните прегледи на дейността ни по надзор, условията за отпускане на заеми и методологията за оценка на устойчивостта на дълга на държавите с ниски доходи.

Фондът – вашият Фонд – работи постоянно и неуморно.

В основата си нашата макроикономическа дейност е насочена към преодоляване на вътрешните и глобалните дисбаланси – не само фискалните, за които вече говорих, но и дисбалансите между частните спестявания, инвестициите и търговията в рамките на отделните държави и между тях, като в тази област продължаваме да усъвършенстваме методологиите си за оценка и препоръките си.

Настоятелно призоваваме най-големите ни държави членки да се отнесат изключително сериозно към това предизвикателство: САЩ трябва да спестяват повече, Китай трябва да потребява повече, а Европа трябва да инвестира повече. Всички имат много домашна работа по отношение на икономическите политики: фискална консолидация в САЩ, по-малка намеса на държавата в икономическите решения и по-добри мрежи за социална закрила в Китай, както и по-задълбочена интеграция в ЕС.

В краткосрочен план тенденциите се развиват в погрешна посока (#7), като САЩ продължават да разчитат прекомерно на вътрешното търсене, а Китай – на нетния износ. Но това е средносрочно начинание, чиято цел е да се ограничи натрупването на уязвимости в световната икономика.

По пътя някои държави неизбежно ще изпитат затруднения, а когато това се случи, ние ще им подадем ръка. В момента общият размер на непогасените ни кредити и неусвоените ангажименти за кредитиране (#8) възлиза на 240 млрд. щатски долара, а неизползваният ни капацитет за кредитиране е около три пъти по-голям. Преференциалното ни кредитиране, което възлиза на 36 млрд. щатски долара, е около четири пъти над средното си равнище в исторически план.

И във връзка с това бих искала да се обърна към вас, нашите държави членки, с една важна молба.

Постигнахме съгласие, че за да изведем нашия Доверителен фонд за намаляване на бедността и подкрепа на растежа – основния ни инструмент за преференциално кредитиране – на пътя към самостоятелна финансова устойчивост, е необходима широка подкрепа за разпределянето на средства от междинна сметка (#9).

Досега 39 държави са поели ангажименти, сумата на които възлиза на близо 48% от необходимата подкрепа. Приветствам усилията на държавите от ЕС да намерят начин да изпълнят поетите ангажименти. Техният общ принос, който ще ни позволи да достигнем 74%, ще бъде от решаващо значение за успеха на тази рамка, по която договорената цел е 90%. Призовавам и всички останали да ни подкрепят, за да достигнем заедно до финала.

Междувременно изразявам искрената си благодарност към всички вас, които вече сте поели ангажимент да подкрепите Доверителния фонд за намаляване на бедността и подкрепа на растежа, както и към всички наши донори за развитие на капацитета. По време на тези Годишни срещи успяхме да осигурим нови ангажименти за финансиране на развитието на капацитета на стойност над 100 млн. щатски долара – значително постижение, което се равнява на около една четвърт от годишните ни разходи за тази дейност.

Позволете ми да завърша. Тук, в тази прекрасна страна, не мога да си представя по-подходящ начин да го направя от това да цитирам покойния Негово Величество крал Пумипон, чиито думи ни напомнят, че „Ползите и положителните резултати не възникват от само себе си. Напротив, те трябва постепенно да бъдат изграждани, натрупвани и укрепвани с течение на времето.“

В това се състои същността на нашата работа: неуморен стремеж към подобряване на живота на хората. За това е необходимо време. Необходимо е постоянство. А най-добри резултати постигаме, когато работим заедно. Ние в МВФ, заедно с нашите 191 държави членки, ще продължим неуморно да работим за постигането на тази цел.