Доходите на младите висшисти в България достигнаха 1625 евро – кои специалности носят най-високи заплати?

Новата Рейтингова система на университетите за 2026 г. отчита близо трикратно увеличение на доходите за десет години, рекордно ниска безработица сред завършилите и засилен интерес от чуждестранни студенти. Софийският университет е лидер в 22 професионални направления.

Средният облагаем доход на завършилите висше образование в България през последните пет години достига 1625 евро през 2026 г. Това показват данните от новото издание на Рейтинговата система на висшите училища, представена от Министерството на образованието и науката.

За последното десетилетие доходите на младите висшисти са нараснали близо три пъти. През 2016 г. средният облагаем доход е бил 543 евро, докато през 2025 г. е достигнал 1417 евро.

Само за година увеличението е с 208 евро, или приблизително 15%.

Висшето образование осигурява все по-добра реализация

При представянето на резултатите министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев подчерта, че все повече млади хора успяват бързо да намерят професионална реализация след дипломирането си.

„Все по-голяма част от младите хора, които завършват висше образование, получават бърза реализация на пазара на труда по специалността си“, заяви министърът.

Според него продължаването на обучението към по-висока образователна степен увеличава възможностите за професионално развитие.

Данните показват съществени различия според придобитата квалификация.

При завършилите магистърски програми след средно образование 86% работят по призвание или заемат длъжности, изискващи висше образование. При магистрите, които са продължили след бакалавърска степен, този дял е 69%, а при завършилите само бакалавър – 51%.

Най-висока реализация се наблюдава сред притежателите на докторска степен. При тях 93% работят на позиции, съответстващи на квалификацията им, а средните им доходи са близо два пъти по-високи от тези на бакалаврите.

Безработицата сред висшистите е малко над 2%

Рейтинговата система отчита и подобрение в показателите за заетост.

През 2026 г. едва 13% от дипломиралите се през последните пет години не се осигуряват в България, докато през 2014 г. делът им е бил 25%.

Това съобщи изпълнителният директор на Институт „Отворено общество“ Георги Стойчев.

Безработицата сред наскоро завършилите висше образование е малко над 2%, а сред магистрите достига приблизително 1%.

Най-ниски равнища на безработица – под 1% – се наблюдават при завършилите „Медицина“, „Фармация“, „Военно дело“, „Математика“ и „Дентална медицина“.

Най-висока е безработицата сред дипломираните в направленията „Туризъм“ – 3,58%, „Социални дейности“ – 3,34%, „Психология“ – 3,2%, „Педагогика“ – 3,11%, и „Педагогика на обучението по“ – 2,84%.

Кои специалности носят най-високи доходи?

Данните за 2026 г. показват значителни разлики в средните облагаеми доходи според професионалното направление.

На първо място е „Военно дело“ със среден доход от 3747 евро. Следва „Информатика и компютърни науки“ с 2553 евро.

Сред направленията, в които завършилите получават средно над 2000 евро, са още „Национална сигурност“, „Металургия“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Енергетика“, „Математика“ и „Обществено здраве“.

В кои университети завършилите получават най-много?

На ниво конкретно висше училище и професионално направление се открояват няколко магистърски програми с особено високи доходи на завършилите.

Университет и направление	Среден облагаем доход
Американски университет – „Администрация и управление“, магистри	5591 евро
Военна академия „Г. С. Раковски“ – „Военно дело“, магистри	4913 евро
Софийски университет – „Информатика и компютърни науки“, магистри	4368 евро
Нов български университет – „Информатика и компютърни науки“, магистри	4194 евро

Сред бакалавърските програми най-високи средни доходи се отчитат при завършилите „Национална сигурност“ в Академията на МВР – 3766 евро.

Следват „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет – 3563 евро, „Военно дело“ във Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ – 3373 евро, и в Националния военен университет „Васил Левски“ – 3343 евро.

Посочените суми представляват среден облагаем доход по методологията на Рейтинговата система, а не непременно нетна месечна заплата.

Софийският университет е първи в 22 професионални направления

В общите стандартизирани класации за 2026 г. Софийският университет „Св. Климент Охридски“ заема първо място в 22 от общо 29 професионални направления, в които участва.

Техническият университет – София е лидер в 6 от 11 направления, а Медицинският университет – София оглавява класациите във всичките пет направления, в които предлага обучение.

Химикотехнологичният и металургичен университет и Аграрният университет в Пловдив имат по три първи места.

Тракийският университет в Стара Загора и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив заемат първите позиции в по две направления.

Софийският университет остава най-големият в страната

СУ „Св. Климент Охридски“ запазва лидерството си и по брой действащи студенти – 20 205.

На второ място е Университетът за национално и световно стопанство с 18 486 студенти, следван от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ със 17 005.

Близо 12% от всички студенти в България се обучават в частни висши училища.

Най-голям е делът им в направленията „Театрално и филмово изкуство“ – 67%, „Изобразително изкуство“ – 43%, „Администрация и управление“ – 40%, „Психология“ – 38%, и „Национална сигурност“ – 32%.

Чуждестранните студенти в България са се увеличили почти двойно

Друга отчетлива тенденция е нарастването на броя на чуждестранните студенти.

През 2016 г. те са представлявали 4,7% от обучаващите се във висшите училища в България, докато през 2026 г. делът им достига близо 9%.

Най-голяма концентрация на чуждестранни студенти има в направление „Медицина“, където те представляват 58% от всички обучаващи се.

При „Дентална медицина“ делът им е 49%, а при „Ветеринарна медицина“ – 31%.

Значително чуждестранно присъствие се отчита и във „Фармация“ – 15%, „Туризъм“ – 13%, „Транспорт, корабоплаване и авиация“ – 13%, и „Музикално и танцово изкуство“ – 10%.

Според Георги Стойчев България е европейски лидер по дела на чуждестранните студенти в медицинското образование. Той подчерта необходимостта страната да привлича повече международни студенти и в други професионални направления.

Към момента българските университети предлагат 114 съвместни програми в партньорство с чуждестранни образователни институции.

Бъдещите медици влизат в университет с най-висок успех

Средният успех от дипломата за средно образование на приетите първокурсници достига 5,16.

Това е най-високата отчетена стойност от 2013 г., когато започва проследяването на този показател в Рейтинговата система.

Най-висок среден успех имат първокурсниците в следните направления:

• „Медицина“ – 5,72
• „Фармация“ – 5,70
• „Дентална медицина“ – 5,68
• „Математика“ – 5,65

Студентите посещават по-редовно упражненията, отколкото лекциите

Ново социологическо проучване в рамките на Рейтинговата система показва различия в посещаемостта на учебните занятия.

Общо 69% от анкетираните студенти са съгласни или по-скоро съгласни, че повечето им колеги посещават редовно упражненията. За лекциите подобно мнение изразяват едва 50%.

Същевременно 75% от студентите възприемат упражненията като задължителни, докато само 48% смятат, че присъствието на лекции е задължително.

Данните показват още, че всеки трети студент е първо поколение висшист в своето семейство – нито един от родителите му няма завършено висше образование.

Под 2% от студентите произхождат от семейства, в които родителите имат само основно или по-ниско образование.

Българските университети увеличават научната си продукция

Според Георги Стойчев през последното десетилетие се наблюдава подобрение и в международната конкурентоспособност на българското висше образование.

По думите му изследователите в българските университети създават между два и три пъти повече научни публикации за единица време, като влиянието на тези публикации също е нараснало между два и три пъти спрямо периода отпреди около десет години.

Какво измерва Рейтинговата система за 2026 г.?

Новото издание сравнява представянето на 51 акредитирани висши училища в България, които предлагат обучение в общо 52 професионални направления.

Оценяват се десетки показатели, свързани с качеството на образованието, научната дейност, условията за обучение, престижа на университетите, регионалната им значимост и професионалната реализация на завършилите.

Използвани са данни от висшите училища, Националната агенция за оценяване и акредитация, Националния осигурителен институт, Националната агенция за приходите, Националния статистически институт, международните научни бази Scopus и Web of Science, както и социологически проучвания.

Резултатите за 2026 г. очертават тенденция към по-високи доходи, ниска безработица и нарастваща международна привлекателност на българското висше образование. В същото време данните показват съществени различия между професионалните направления, които остават важен фактор при избора на университет и специалност.