България настоява за силна Кохезионна политика, която да превърне „правото да останеш“ в реалност

Страната ни призова за повече инвестиции в работни места, образование, здравеопазване, жилища и свързаност с цел намаляване на регионалните различия и ограничаване на изтичането на таланти

Правителството одобри доклада за резултатите от неформалната среща на Съвета по общи въпроси във формат „Кохезионна политика“, проведена на 4 и 5 юни 2026 г. в Никозия, Кипър.

Основна тема на разговорите беше концепцията за „правото да останеш“ и ролята на бъдещата политика за сближаване и Многогодишната финансова рамка на Европейския съюз за периода 2028–2034 г. за създаване на условия европейските граждани да могат да живеят и да се развиват в избраното от тях място.

Концепцията предвижда наред със свободата на движение гражданите на ЕС да разполагат с реални възможности за професионално развитие, качествени обществени услуги и достойни условия за живот в регионите, в които желаят да останат.

Очаква се Европейската комисия да разработи и европейска стратегия за „Правото да останеш“.

България, подкрепена от редица други държави членки, подчерта ключовата роля на Кохезионната политика като основен инструмент за превръщането на тази концепция в реалност.

Страната ни акцентира върху необходимостта от инвестиции за справяне с демографските предизвикателства и намаляване на икономическите, социалните и териториалните различия между европейските региони.

България призова за запазването на силна и добре финансирана политика за сближаване.

Сред основните приоритети трябва да бъдат създаването на качествени работни места, достъпът до добро образование и здравеопазване, осигуряването на достъпни жилища и развитието на транспортната и цифровата свързаност.

Според българската позиция тези условия са от ключово значение за съживяването на регионите, ограничаването на обезлюдяването и спирането на изтичането на таланти.

Страната ни защити и териториално ориентирания подход при разпределянето и използването на европейските средства, който отчита конкретните характеристики, възможности и потребности на отделните региони.

Държавите членки се обединиха около необходимостта от по-активно участие на националните, регионалните и местните власти при определянето на инвестиционните приоритети.

Страните, които са нетни донори в бюджета на Европейския съюз, поставиха акцент върху необходимостта от модернизиране на европейския бюджет с цел повишаване на конкурентоспособността, насърчаване на иновациите и подобряване на ефективността на инвестициите.

Част от делегациите обърнаха внимание на специфичните предизвикателства пред източните гранични региони на Европейския съюз вследствие на войната в Украйна.

Подчертана беше необходимостта от допълнителни инвестиции в сигурност, устойчивост и отбрана в засегнатите региони.

По инициатива на Кипърското председателство беше проведен и дебат за островното измерение на политиката за сближаване в контекста на стратегията на Европейския съюз за островите.

Държавите членки подкрепиха по-осезаемото отчитане на специфичните предизвикателства пред островните региони в европейските политики.

Сред тях са отдалеченото географско положение и свързаните с него високи разходи, ограниченият достъп до услуги, демографските проблеми и последствията от климатичните промени.

България и други държави подчертаха, че подобни предизвикателства са характерни и за региони с постоянни географски или структурни ограничения.

Страната ни заяви, че една всеобхватна европейска стратегия трябва да се основава на териториалния подход и целите на политиката за сближаване.

Необходимо е да бъде осигурена и достатъчна гъвкавост за разработване на решения, съобразени с местните потребности и насочени към устойчивото развитие и повишаването на конкурентоспособността на европейските региони.