„Американски компромат“
Унгер, който е и бивш редактор на списание Vanity Fair, казва за Тръмп: „Той беше актив на КГБ. Не е ли велик, гениален и грандиозен план да бъде „развит“ този човек и 40 години по-късно той да стане президент?! Тръмп просто беше перфектната цел в много отношения: суетата и нарцисизмът му го направиха перфектният обект за вербуване.“
Бившият агент Юрий Швец, изпратен във Вашингтон от СССР през 80-те години, сравнява президента на САЩ с „Кеймбриджката петорка“ – британски шпионски пръстен, предал тайни на Москва по време на ВСВ и ранните години на Студената война. Швец е ключов източник в „Американски компромат“, последната книга на журналиста Крейг Унгер. Книгата изследва и връзката на Тръмп с опозорения финансист Джефри Епстайн.
„Това е пример, когато хората са вербувани, когато са студенти и след това са се издигнали на важни позиции; нещо подобно се случваше с Тръмп“, казва Швец в телефонен разговор от дома си във Вирджиния.
През 80-те години Швец, майор от КГБ, е работил като кореспондент във Вашингтон за руската информационна агенция ТАСС. През 1993 г. се премества за постоянно в САЩ и получава американско гражданство. Той работи като следовател по корпоративна сигурност и е бил партньор на Александър Литвиненко, убит в Лондон през 2006 г.
Унгер описва как Тръмп за първи път привлича вниманието на руснаците през 1977 г., когато се жени за първата си съпруга Ивана Зелничкова. Тръмп става обект на шпионска операция, наблюдавана от разузнавателната служба на Чехословакия в сътрудничество с КГБ. Иванка е дъщеря на жичкаджия и телефонистка, става ски спортистка и се омъжва за австрийски скиинструктор. Целта ѝ са чуждото гражданство и паспорт. Когато взема в ръце австрийския си паспорт, веднага се развежда и заминава за САЩ. Там има няколко любовни връзки и след последната се премества в Канада, където работи като скиинструктор и модел. Като модел се запознава в Ню Йорк с Тръмп. Покрай женитбата им той идва същата година в Прага и Готвалдов, нейния роден град.
КГБ веднага започва да работи по него, чрез Чешката служба за сигурност. Бащата на Ивана /Милош/, е сътрудник на чешките служби за сигурност.
Три години по-късно Тръмп придобива първия си голям имот, хотел Grand Hyatt New York, близо до гара Grand Central. Той купува 200 телевизора за хотела от Семьон Кислин, съветски емигрант, който е съсобственик на магазина за електроника „Джой-Луд“ на Пето авеню.
Според Швец, „Джой-Луд“ е контролирана от КГБ, а Кислин е работил като т. нар. „наводчик“, който е определил Тръмп, като млад бизнесмен във възход, подходящ като потенциален актив. Кислин отрича да е имал връзка с КГБ.
През 1987 г. Тръмп и Ивана за първи път посещават Москва и Ленинград. Швец казва, че оперативни служители на КГБ постоянно са го ласкаели и са му пускали опорни точки относно идеята той да влезе в политиката.
По думите на Швец, „за КГБ това беше офанзива с очароване. Те бяха събрали много информация за личността му и знаеха кой е той и какви са личностните му характеристики. Усещането беше, че той е изключително уязвим в интелектуално и психологическо отношение и е склонен към ласкателства. Това е, което те експлоатираха. Те играеха играта, сякаш бяха изключително впечатлени от личността му и че вярват, как той е човекът, който някой ден трябва да бъде президент на Съединените щати: именно хора като него могат да променят света. „Нахраниха го“ и това се случи. Така че това беше голямо постижение за активните мероприятия на КГБ по това време.“
Скоро след като се завърна в САЩ, Тръмп започна да проучва кандидатурата за републиканската номинация за президент и дори проведе предизборен митинг в Портсмут, Ню Хемпшир. На 1 септември той публикува реклама на цяла страница в „Ню Йорк Таймс“, „Вашингтон пост“ и „Бостън Глоуб“. Рекламата предложи някои крайно неортодоксални мнения за рейгънова Америка по време на Студената война, обвинявайки съюзника Япония в експлоатация на САЩ и изразявайки скептицизъм относно участието на САЩ в НАТО. Той използва формат на отворено писмо до американския народ – „Защо Америка трябва да спре да плаща, за да защити държави, които могат да си позволят да се защитят“.
Странната намеса предизвика учудване, но и ликуване в Русия. Няколко дни по-късно Швец, който вече у дома в СССР, е в централата на ПГУ на КГБ в Ясенево, когато получава справка, в която се обявява тази реклама като успешно „активно мероприятие“, изпълнена от нов актив на КГБ.
Победата на Тръмп на изборите през 2016 г. отново бе приветствана от Москва. Специалният съветник Робърт Мълър не установи конспирация между членовете на кампанията на Тръмп и руснаците. Но „Проект Москва“, инициатива на „Център за американски фонд за напредък“, установи, че екипът на Тръмп за кампанията и прехода има най-малко 272 известни контакта и поне 38 известни срещи с оперативни лица, свързани с Русия.
Швец, който е извършил свое собствено разследване, заяви следното: „За мен докладът на Мълър беше голямо разочарование, защото хората очакваха, че това ще бъде задълбочено разследване на всички връзки между Тръмп и Москва, а всъщност това, което получихме, бе просто разследване на криминални въпроси. Нямаше данни на контраразузнаването за отношенията между Тръмп и Москва. Това всъщност решихме да коригираме. Така че направих разследването си и след това се обърнах към Крейг. Затова вярваме, че книгата му ще продължи оттам, където Мълър спря.“
Унгер, който е и бивш редактор на списание Vanity Fair, казва за Тръмп: „Той беше актив на КГБ. Не е ли велик, гениален и грандиозен план да бъде „развит“ този човек и 40 години по-късно той да стане президент?! Тръмп просто беше перфектната цел в много отношения: суетата и нарцисизмът му го направиха перфектният обект за вербуване.“
От книгата „Американски компромат. Как КГБ разработи Доналд Тръмп.“
PS: В брой от 2017 г. авторитетният лондонски всекидневник Financial Times развива интересна теза за развоя на руско-американските отношения във връзка с избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ и разследванията дали това е станало с руска помощ.
Ако Путин наистина е помогнал за влизането на Тръмп в Белия дом, това би било върховният успех на (руското) разузнаване, пише авторът Гидиън Рахмън. Една операция, замислена с цел да се облекчи натиска върху управлението на Путин чрез настаняване на приятелско лице в Белия дом, вместо това доведе до затягане на санкциите срещу Русия и до опасно засилване на вътрешния политически натиск върху руския президент, отбелязва вестникът. Що се отнася до Тръмп, предполагаемата задкулисна колаборация с Русия може да е помогнала за изборната му победа, но с риск за проваляне на неговото президентство. Американските разузнавателни служби обаче са категорични, че Русия стои зад хакването на имейлите на Демократическата партия. По време на цялата си предизборна кампания Тръмп се отнасяше с изявена симпатия към Кремъл. Дали той бе мотивиран от идеология, инвестиции или някаква компрометираща тайна, все още не е ясно. Но така или иначе руската връзка отприщи верига от събития, които могат в крайна сметка да провалят президентството му, пише авторът на Financial Times.
Източник: brod.bg
Автор: сп. Сигурност из „Американски компромат“
