„Събираме се, обличаме се с български носии“: Хриси разказва за неочакваната българска общност във Виетнам

За Христина Стойманова срещата с българския дух на хиляди километри от дома се превръща в една от най-ценните части от живота ѝ в Азия

Понякога едно пътуване започва като случайна идея, а постепенно се превръща в начин на живот. За Христина Стойманова точно така започва срещата ѝ с Азия. Вече близо седем години тя разделя времето си между България и Югоизточна Азия, а Виетнам постепенно се превръща в нейния втори дом.

Хриси е човек, за когото пътуването никога не е било просто почивка или кратко бягство от ежедневието. Още от малка обича да открива нови места, обиколила е Европа с влак и е живяла в Белгия. Пътят към Виетнам обаче започва благодарение на нейни близки приятели и съотборници.

„Всичко се случи благодарение на моите съотборници“, разказва Христина.

Постепенно идеята се превръща в нещо много повече от пътуване. Заедно с приятелите си тя решава да създаде собствено място за тренировки, което съчетава функционални занимания, фитнес, бойни изкуства и йога – нейната голяма страст.

„Организиран хаос“ по улиците на Хо Ши Мин

Първата среща с новия свят обаче не минава без изненади. Макар да е авантюристично настроена, Хриси признава, че в началото преживява културен шок.

Едно от нещата, които най-силно я впечатляват, е движението по улиците на Хо Ши Мин, където огромният брой мотори е неизменна част от ежедневието.

„Там има някакъв организиран хаос в самото движение. В Югоизточна Азия движението има свой собствен организъм“, споделя тя.

С времето обаче непознатото започва да се превръща в познато, а Виетнам – в място, към което Хриси усеща все по-силна привързаност.

„Като в рая“

Голяма роля за това имат хората. Христина описва виетнамците като позитивни, усмихнати и спокойни. Според нея климатът, начинът на живот и духовните традиции създават особена атмосфера.

„Като в рая“, казва тя.

С времето Хриси започва все по-ясно да усеща и контраста между Балканите и Югоизточна Азия. Според нея животът във Виетнам носи лекота, която трудно може да бъде обяснена, преди човек да я почувства.

„Там е лекият живот. Самият начин на живот е доста по-лек“, признава Стойманова.

Български носии и песни на хиляди километри от България

Но колкото и далеч да пътува, България не изчезва от живота ѝ. Напротив – понякога се появява на най-неочакваните места.

Една от най-емоционалните истории на Христина е срещата ѝ с общност от хора във Виетнам, които някога са живели, учили или работили в България. Години по-късно те продължават да пазят силна връзка със страната ни.

Шият български носии, пеят народни песни и играят хора.

„Събираме се, обличаме се с български носии и пеем на чист български език“, разказва Хриси.

Тази среща с българския дух толкова далеч от родината се оказва особено ценна за нея.

„Когато ми е тъжно, винаги мога да отида при тях“

Истинското значение на тази общност Христина усеща особено силно по време на пандемията, когато няма възможност да се прибере в България.

Тогава хората, които са запазили любовта си към страната ни през годините, се превръщат в нейното малко късче България във Виетнам.

„Тези хора винаги са ми казвали, че аз имам дом там и че когато ми е тъжно, винаги мога да отида при тях“, споделя тя.

И може би точно далеч от дома Христина започва още по-силно да осъзнава стойността на нещата, които често приемаме за даденост.

„Ние в България наистина сме уникални с това, че все още си пазим традицията, все още си пазим културата. Българският дух е много жив и е много ценен“, категорична е Хриси.

Когато имаш два дома

Виетнам не остава просто поредната точка върху картата на нейните пътувания. Той се превръща във втори дом – място на приятелства, преживявания и нов поглед към света.

Но парадоксално именно животът на хиляди километри от България ѝ помага да почувства още по-силно връзката с родината.

„Не мога да скрия, че сърцето ми, голяма част от сърцето ми, е там в този свят“, признава Христина Стойманова.

Историята ѝ показва, че домът невинаги е само едно място. Понякога той е там, където някой те посреща с отворена врата. Там, където на хиляди километри от България се обличат български носии, запява се позната песен и за няколко часа разстоянието до родината сякаш изчезва.

А това е само малка част от разговора с Хриси. Тя разказва още за живота във Виетнам, културните различия, пътуванията, хората по пътя си и необикновеното усещане да откриеш втори дом на другия край на света.

автор: Невена Георгиева

източник: darik.bg