Казахстан отбелязва Деня на миньора с истории за труд, приемственост и семейни традиции

Караганда, Екибастуз и Сатпаев отдават почит на хората, които всеки ден слизат под земята, а празничната програма събира официални церемонии, концерти и разкази за цели миньорски династии

В последния уикенд на август миньорските градове на Казахстан отдават почит на хората, чийто труд осигурява суровини и енергия за страната. На 30 август Казахстан отбелязва Деня на миньора – професионален празник, който в райони като Караганда е много повече от дата в календара. Там мината е част от историята на цели семейства и поколения.

Денят на миньора има близо осем десетилетия история. Празникът е учреден в Съветския съюз през 1947 г., а за първи път е официално отбелязан на 29 август 1948 г. След разпадането на СССР традицията е запазена в Казахстан, където празникът се чества в последната неделя на август.

През 2026 г. Денят на миньора се пада на 30 август.

Караганда остава сред миньорските сърца на Казахстан

Карагандинска област продължава да бъде един от най-големите въгледобивни райони в страната. По данни, цитирани от Kazinform, през първите седем месеца на 2026 г. там са добити близо 20 млн. тона въглища. За цялата 2025 г. количеството е било около 37 млн. тона, а целта за настоящата година е най-малко 41 млн. тона.

По време на тържествено събрание в Двореца на културата на миньорите най-добрите работници в сектора бяха отличени с ведомствени награди, а специална благодарност беше отправена към ветераните на минната индустрия.

Но зад големите числа и производствените резултати стоят човешки истории.

Когато мината се превърне в семейна съдба

Една от тях е тази на семейство Склепович, за което мина „Абай“ отдавна е част от семейната история.

Началото поставя Едуард Склепович, който през 1979 г. пристига в Казахстан от Беларус и започва работа в мината. По-късно професионалния му път продължава неговият син Сергей.

Днес Сергей Склепович има 25 години стаж в мина „Абай“. Започва като шлосер и постепенно стига до механик в участъка за вентилация и безопасност, където отговаря за оборудването, свързано с газовия контрол и сигурността на подземните дейности.

Съпругата му Тамара също работи в мината, а 24-годишният им син Никита продължава семейната традиция като маркшайдер.

Миньорството присъства в живота му още от детството – в стаята му дори имало карта на подземните изработки.

„Нямах избор“, шегува се младият специалист пред Kazinform.

За семейството миньорската династия е не само повод за гордост, но и отговорност към фамилията и професията, на която няколко поколения са посветили живота си.

Една бригада – едно голямо семейство

Подобно чувство за приемственост съществува и в бригадата на Енбек Макажанов в мина „Казахстанская“, където работят около 40 души.

Макажанов е в професията от близо две десетилетия. Баща му също е бил миньор, а самият той извървява пътя от редови член на екипа до бригадир.

„За толкова години станахме едно голямо семейство“, разказва той.

В бригадата вече израства и следващото поколение. Опитният миньор Талгат Токмаганбетов работи под земята от 2006 г., а днес до него като електромашинист работи единият му син. Вторият също планира да свърже професионалния си път с въгледобива.

Основното правило, което по-възрастните предават на младите, е едно – безопасността е на първо място.

Големи концерти за Деня на миньора

След официалните церемонии празникът се пренася и на градските площади.

На 29 август в Караганда беше организиран мащабен концерт с участието на Димаш Кудайберген, Дима Билан, Кайрат Нуртас и други изпълнители. За събитието беше изградена 62-метрова сцена, а вечерта завърши с фойерверки.

Празнична програма имаше и в Екибастуз, където пред публиката излязоха Досимжан Танатаров, RaiM, Lukaveros, Sevak, както и международните изпълнители Aura Dione и Eva Simons.

На 30 август в Сатпаев програмата продължава с фестивала „Жас Дарын“, чийто специален гост е Маржан Арапбаева.

Зад милионите тонове стоят хора

Казахстан е сред големите производители на въглища в света. Според данните, цитирани от Kazinform, страната разполага с около 33,6 млрд. тона извлекаеми запаси, или приблизително 4% от световните. През 2025 г. в Казахстан са добити около 115 млн. тона въглища.

Но Денят на миньора напомня, че зад тези числа стоят хората – работници, които слизат под земята, семейства, в които професията се предава от поколение на поколение, и цели градове, чието развитие е неразривно свързано с минното дело.

Затова в Казахстан Денят на миньора е не само професионален празник. Той е ден на труда, смелостта, приемствеността и на хората, за които мината се е превърнала в част от семейната и градската история.

автор: Айзада Агильбаева

източник: www.inform.kz