АТИС може да се превърне в площадка за преговори между Путин, Си и Тръмп
Коя тема е приоритетна и как подобна среща би могла да допринесе за уреждането на конфликта в Украйна
На срещата на върха на АТИС може да се състои тристранна среща между лидерите на Русия, Китай и САЩ. На практика тя е напълно възможна, тъй като тримата държавни ръководители се очаква да бъдат в Шънджън през ноември, заявиха пред „Известия“ от Министерството на външните работи на Русия. Това би била идеална възможност за обсъждане на стратегическата стабилност в момент, когато най-големите ядрени арсенали в света вече не са ограничени от нито един действащ договор.
Експерти обаче смятат, че постигането на ново споразумение е малко вероятно. Освен това страните биха могли да обсъдят възможни решения на конфликтите около Иран и Украйна.
Диалог за стратегическата стабилност
Предстоящата среща на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС), която ще се проведе на 18–19 ноември 2026 г. в Шънджън, може да се превърне в сцена за едно от най-очакваните геополитически събития през последните години – лична среща между президента на Русия Владимир Путин, председателя на КНР Си Дзинпин и президента на САЩ Доналд Тръмп.
Руският лидер ще присъства лично на срещата за първи път от близо 10 години. Интерес към форума проявява и ръководителят на Белия дом, съобщава секретариатът на АТИС.
Както заяви пред „Известия“ посланикът със специални поръчения на руското външно министерство Марат Бердиев, който изпълнява функциите на старши представител на Русия в АТИС, подготовката за срещата все още е в среден етап и се уточняват основните параметри – както по съдържание, така и по организация.
„Все още е рано да се говори за конкретни срещи. Въпреки това, според мен, подобен тристранен контакт би бил изключително полезен. На практика той е напълно осъществим, тъй като тримата лидери на водещите световни сили се очаква да бъдат на тази площадка“, заяви Бердиев.
Срещата на върха под председателството на Китай ще премине под мотото: „Изграждане на Азиатско-тихоокеанска общност за споделен просперитет“.
На предишния форум в Южна Корея Си Дзинпин и Доналд Тръмп проведоха среща, но личният контакт не доведе до пробив в двустранните отношения. Въпреки това форматът на АТИС предоставя възможност за проучване на позициите на трите най-големи ядрени сили.
Бъдещето на контрола върху ядрените арсенали, който преживява сериозна криза, днес е едно от основните предизвикателства. След като на 5 февруари 2026 г. официално изтече срокът на действие на Договора за съкращаване и ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия (ДСНВ-3), светът за първи път от десетилетия се оказа в условия на пълен правен вакуум. В момента не съществува нито едно двустранно споразумение, което да ограничава ядрените арсенали на Русия и САЩ.
Доналд Тръмп многократно е заявявал, че всякакви бъдещи договорености в тази област са безсмислени без участието на Китай, чиято ядрена триада бързо се модернизира. Форматът на АТИС предоставя на Вашингтон рядка възможност да инициира директен тристранен диалог по този изключително сложен въпрос.
Руската позиция остава прагматична. Москва, както беше заявено от руското външно министерство след изтичането на ДСНВ, възнамерява да действа отговорно, но настоява, че ново споразумение трябва да отчита не само американските сили, но и общия ядрен потенциал на Великобритания и Франция.
Китай традиционно се дистанцира от двустранните спорове между Москва и Вашингтон, посочвайки несъизмеримостта между размерите на ядрените арсенали.
Според научния сътрудник на Центъра за международна сигурност към Института за световна икономика и международни отношения (ИМЕМО) Василий Климов обаче е малко вероятно на срещата на АТИС да бъде постигнато споразумение за контрол върху ядрените оръжия между Русия, Китай и САЩ.
Експертът припомня, че стремежът на САЩ да включат Китай в системата за контрол на ядрените оръжия продължава вече осма година. Това започна през 2018 г., когато администрацията на Тръмп обяви излизането на САЩ от Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег, като една от причините беше необходимостта от баланс спрямо китайския ракетен потенциал в Азиатско-тихоокеанския регион.
Вашингтон посочва, че по време на действието на договора Китай е увеличил значително броя на ракетите със среден и малък обсег. Освен това през 2021 г. беше установено мащабно изграждане на китайски шахтови междуконтинентални балистични ракети, което предизвика допълнителни опасения в САЩ.
Китай обаче не е готов да участва в подобни преговори, тъй като чрез подписването на подобно споразумение официално би признал сегашното си изоставане – неговият ядрен арсенал е многократно по-малък от този на Русия и САЩ.
Пекин е готов да се включи в разговори едва след като двете най-големи ядрени сили съкратят своите арсенали до сравнимо ниво. Вашингтон обаче не е склонен да приеме подобно условие.
Затова лична среща между „голямата тройка“ в Китай едва ли ще доведе до незабавно подписване на договор, но може да постави началото на експертни разговори за създаване на многостранна система за взаимно уведомяване и мерки за доверие.
Според експерта от „Валдай“ Андрей Кортунов въпросите за неразпространението на ядреното оръжие също могат да бъдат обсъдени в контекста на ситуацията около Северна Корея.
Уреждане на украинския конфликт
От лидерите на трите държави международната общност може да очаква и развитие по въпроса за уреждането на конфликта в Украйна.
Макар ролята на Вашингтон в този процес значително да е намаляла през последния период, Белият дом все още не се отказва от посредническите си усилия.
САЩ продължават да доставят оръжия на Киев – но вече не директно, а чрез европейски съюзници, които закупуват американско въоръжение за украинските въоръжени сили.
По време на последното си посещение във Вашингтон Владимир Зеленски активно настояваше Украйна да получи американски лицензи за производство на ракети-прехващачи за системите за противовъздушна отбрана Patriot. Според информации Тръмп е подкрепил тази възможност.
След юлските преговори с руския външен министър Сергей Лавров държавният секретар на САЩ Марко Рубио директно заяви, че предишните подходи са се провалили и че за постигането на истински мир Вашингтон трябва да предложи принципно „нови идеи и концепции“.
Срещата на АТИС в Шънджън предоставя подходящ формат за представяне и обсъждане на тези нови американски предложения.
В тази конфигурация Китай може да играе ролята на ключов балансьор и гарант за стабилност, чиято позиция да бъде решаваща за евентуално споразумение.
Пекин вече е представял собствена мирна инициатива и е изпращал дипломати в Москва и Киев в търсене на възможности за уреждане на конфликта.
Според някои експерти срещата на АТИС в Шънджън може да позволи на Китай да демонстрира ролята си на отговорна световна сила, способна да посредничи при глобални кризи.
Според Богдан Безпалько, член на Съвета по междунационални отношения към президента на Русия, украинският конфликт в момента има периферен характер както за Китай, така и за САЩ. Затова е малко вероятно той да бъде основна тема в руско-китайско-американските отношения.
Постигането на споразумение по Украйна на подобна среща той смята за малко вероятно, като акцентът по-скоро ще бъде поставен върху глобални въпроси.
Андрей Кортунов смята, че ако тристранната среща между Русия, САЩ и Китай се състои, участниците могат да обсъдят и кризата в Близкия изток – не само ситуацията около Иран, но и обстановката в Червено море и операцията на Израел в Ливан.
Съгласуването на позициите на трите държави по тези въпроси би било важно за приемането на съвместни резолюции в Съвета за сигурност на ООН.
Не е изключено да бъдат обсъдени и теми като енергийна и продоволствена сигурност, както и предстоящата реформа на ООН след изтичането на мандата на генералния секретар Антониу Гутериш.
Във всеки случай потенциалните контакти между лидерите на Русия, Китай и САЩ на срещата в Шънджън ще имат ключово значение за бъдещето на международната система.
Именно тези три държави днес разполагат с реален военно-стратегически и икономически потенциал, способен както да доведе света до необратим глобален хаос, така и да го предпази от пропадане в криза.
В условията, когато старите международни институции са блокирани, а предишните договорености вече не работят, пряката дипломация между основните световни сили се превръща в един от малкото ефективни инструменти за предотвратяване на нови конфликти.
Анастасия Костина
Алиса Волошина
източник: iz.ru