Владимир Манчев пред Betenemy: По отношение на талантите, отстъпваме на много малко европейски страни

Бившият стрелец на ЦСКА, Владимир Манчев, даде ексклузивно интервю пред Betenemy.com, споделяйки как запълва времето си, след като напусна академията на „червените“ през лятото.

Бившият голаджия, играл още дълги години в Испания и Франция, сподели, че България разполага с редица талантливи деца, които с нищо не отстъпват на връстниците от повечето големи европейски страни. Самият той обаче признава, че липсата на целенасочен план за развитие на играчи в родните школи пречи за реализирането на повече от тези таланти в мъжкия футбол.

Манчев си пожела да види по-атрактивни и динамични мачове по родните терени за бъдеще, допълвайки, че сегашното младо поколение български футболисти дава надежда, че след време отново ще видим силни изяви на националния ни отбор.


Здравейте, господин Манчев! Вече няколко месеца минаха откакто напуснахте школата на ЦСКА. Как оползотворявате времето си през този период?
Ами, намирам какво да направя. Гледам много мачове, анализирам някои от мачовете на отбора ни през последната година. Готвя се да започвам курс за ПРО лиценз. Имаше доста кандидати и конкуренцията беше доста голяма. Надявам се и скоро да започна отново работа.

Чувствате ли необходимостта отново да се завърнете край страничната линия?
Това ми е работата, ако не чувствам такава необходимост, то трябва да сменя попрището. Нашата професия е такава, че в дадени моменти си извън играта, но не трябва да спираш да работиш върху себе си.

Юношески или мъжки отбор бихте предпочели да водите и дали това смятате, че ще се случи в България или в чужбина?
Моето желание е да водя мъжки отбор, в професионалния футбол. Бил съм треньор на различни нива до момента, така че вярвам, че е време да започна работа и в мъжкия футбол. Не изключвам варианта да работя и в чужбина, но на този етап е по-реалистично да започна в България. Обстановката навсякъде обаче е доста сложна, покрай пандемията от коронавирус – играчи се разболяват, излизат извън строя, нарушава се тренировъчния ритъм. Проблемите са сходни навсякъде по света.

Да обърнем поглед към представянето на националния ни отбор. Октомври не беше изпълнен с никак позитивни емоции за българския футбол на национално ниво. Защо според вас се стигна до пораженията срещу Унгария, Финландия и Уелс?
Отстъпваме на останалите отбори и няма какво да се заблуждаваме. Не ни липсва амбиция и желание, но това са ни възможностите. Трябва да намалим очакванията към националната ни селекция. Имаме качествени футболисти, но те имат нужда от време и спокойствие, за да свикнат с очакванията към тях в националния отбор. Надявам се след няколко години да имаме ядро от млади играчи на добро ниво. За момента обаче отстъпваме доста от другите отбори.

Вие бяхте част от последния български отбор, участвал на голям европейски форум – Евро 2004. Има ли надежда, че отново може да достигнем до тези висини в близките години, с оглед на новото поколение футболисти, които започват да се налагат?
Както ви казах, имаме добри, кадърни млади играчи, не искам да ги изброявам. Хубаво е, че клубовете започнаха да ги налагат в efbet Лига, отборите видяха, че това е пътят. Години наред се неглижираше работата с младите, като се разчиташе главно на чужденци. Това сега се промени, във връзка с намалените финансови способности на повечето клубове, те се сетиха, че и ние имаме добри млади футболисти.

Няма друг начин да имаме силен национален отбор, освен ако не залагаме на млади футболисти. Трябва първо да ги развием добре, за да играят редовно във водещите клубове в родното първенство и оттам насетне те да развият качествата си в чужбина.

В момента няма достатъчно футболисти, които да играят зад граница. Преди именно тези играчи дърпаха националния отбор напред. Нашето първенство, независимо от своя равностоен характер, е далеч даже от средноевропейско ниво, като класа.

Доскоро самият Вие имахте активна роля в юношеския ни футбол. Какви бяха основните проблеми, с които се сблъскахте и какво е нивото на българските юноши в сравнение с европейските им връстници?
Чисто като талант и качества отстъпваме на много малко европейски страни. Имаме много талантливи деца, но някъде се къса нишката по веригата. Това се дължи и на нецеленасочената работа, която се извършва в школите.

Не мисля, че имаме целенасочена политика и идея какви футболисти искаме да развиваме. Затова не успяваме да произведем играчи, които да са готови за професионалния футбол.

Има изключения, но като цяло губим доста таланти, когато стигнем до професионалния футбол. Талант обаче имаме и те се котират и в чужбина. Пресни примери са Никола Илиев в Интер, Йоан Борносузов в Дженоа, Димо Кръстев във Фиорентина – това са отбори, в които нашите професионални играчи могат само да мечтаят да отидат. Младите ни играчи обаче успяват да привлекат вниманието и е наша отговорност да подобрим работата си с тях.

Виждате ли клубове, които са започнали да налагат целенасочена политика за развитие на юноши през последните години?
Има определено, в някои клубове започва да се мисли и работи в тази насока. Това обаче е дългогодишен процес и трябва да се доведе до край. Ще видим тепърва дали клубовете ще успеят да докарат тази политика до успешни резултати. На места обаче определно има наченки за работа в тази посока.

И за финал – какво си пожелавате да настъпи като промяна в българския футбол като цяло?
Искам да виждам повече желание за атрактивна и динамична игра по българските терени, както и повече комбинативен футбол.

Футболът в голяма част от нашите първенства е много силов, много накъсан, с малко импровизация и фантазия и това искам да се промени. Пожелавам също така ръководителите на нашия футбол да се концентрират главно върху спорта, а не върху странични неща, което да направи футбола ни по-добър продукт.

източник: https://betenemy.com/vladimir-manchev-po-otnoshenie-na-talantite-otstypvame-na-mnogo-malko-evropeiski-strani/

Pin It on Pinterest