Вижте историята на бащата на българската фармация – академик Любомир Желязков

Тази седмица в рубриката „Любопитно от областта“, инициирана от областния управител на област Хасково, ще ви представим бащата на българската фармация – академик Любомир Желязков, родом от Свиленград.

Любомир Димитров Желязков е роден в Свиленград на 14 октомври 1918 г. в семейството на Тана Старирадева и Димитър Желязков. Неговият вуйчо Стойчо Старирадев е най-дълго управлявалият кмет в Свиленград в периода до 1944 г. Семейство Желязкови имат три деца у които възпитават почтеност и трудолюбие. Брат му Никола е застигнат от злощастие и загива млад, а неговата сестра Бинка Желязкова е известна у нас като първата жена-кинорежисьор.

Любомир Желязков завършва гимназия в Хасково, а след това химия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1946 г. започва работа по специалността си във фабрика „Булхима” – гара Костенец и в лаборатория „Хигия” – София. Само година по-късно, през 1947 г., той основава Научноизследователски химикофармацевтичен институт /НИХФИ/, чийто директор е близо 20 години (1953 – 1972 г.). През 1965 г. става професор по химия на лекарствените средства във Висшия химико-технологичен институт /ВХТИ/. Избран е за академик на БАН и главен научен секретар от 1973 – 1977 г., зам.-председател е на Българската академия на науките до 1988 г.

Професионалният му път тръгва от едно софийско мазе-лаборатория, в което работи с един лаборант. Оттам той успява да развие успешно българската химикофармацевтична индустрия и да донесе огромни приходи за България от износа на лекарства. Под негово ръководство институтът (НИХФИ) се развива като научен, иновативен и технологичен център на родната фармацевтична промишленост, успешно представяна у нас и в чужбина. В института, наречен „мозъкът на българската фармация” се осъществява дългият път на лекарствения препарат от научно-техническата, икономическата и търговско-патентната информация, през синтеза на активната субстанция, до изготвяне на лекарствените форми, съпроводено със строг контрол за съответствие с медицинските изисквания и практиката. НИХФИ разработва технологии за производство на препарати както за хуманната и ветеринарната медицина, така и препарати за растителна защита в земеделието и горското стопанство.

Големият принос на акад. Желязков е именно в създаването на НИХФИ, в който разработва и внедрява нови лекарствени средства и форми – оригинален български продукт. Като учен той създава направленията в него според най-важните социално-значими заболявания.

Под негово ръководство се разработват уникални български технологии, които в 90% от случаите са били нови структури и оригинални патентно защитими формули. Акад. Л. Желязков допринася за брутния вътрешен продукт на България благодарение на многобройните лекарствени патенти от Швейцария, Германия, Франция, Канада, Япония и други страни по света. Основни патенти на научноизследователския институт, основан от Любомир Желязков, са: прениламин, фурантрил, пирамем и емовит, темпалгин, трибестан и много други.

С научните разработки и постигнатите успехи българската фармацевтична промишленост се нарежда на челни позиции в света по производство и износ на лекарствени препарати. И досега около 85% от създадените и произвежданите у нас лекарства са разработка на НИХФИ.

През 1990 г. институтът е на прага на едно ново откритие – създаване на изкуствена универсална кръв, но не са осигурени средства за необходимата апаратура. Три години по-късно здравословното състояние на акад. Желязков се влошава и той умира през май 1993 г. на 74 години.

Акад. Желязков остава примерът и ни завещава вярата, че няма лекарствен продукт, който не би могъл да бъде синтезиран в България от наши специалисти. А трите му деца изпълняват неговата заръка: да останат да живеят и работят за България. Те се реализират в различни сфери на науката. Една от дъщерите му – Антонина Желязкова пише, че е „привилегия и радост да живееш в семейството на Любомир Желязков, който издигнал в култ толерантността, правото на всеки да има свои възгледи и занимания и любовта към музиката и изкуството”.

Pin It on Pinterest