В Пловдив бе почетена 142-та годишнина от Освобождението на града

С тържествено възпоменателно честване в Пловдив бе почетена 142-та годишнина от Освобождението на града

На днешния ден, 16 януари се навършват 142 години от Освобождението на Пловдив от османско иго. По този повод Община Пловдив организира възпоменателно тържествено честване пред паметника на Капитан Бураго в Дондуковата градина на Пловдив.  Съдбата отрежда мисията на освободител на Пловдив на капитан Александър Бураго, който с 63-ма драгуни навлиза в града от запад, използва изненадата и заема централната част. Заедно с въоръжените отряди от българи, кап. Бураго превзема железопътната станция и започва прочистването на кварталите от черкезите. В ранните часове на 16 януари 1878 г. ген. Гурко получава донесение, че Пловдив е освободен и по обяд е посрещнат от българското население на ул. „Съборна” под тържествения звън на камбаните по Трихълмието. На 16 януари 1878 започва свободният летопис на Пловдив.

Слово по повод годишнината и събитията от 1878 година произнесе доц. д-р Петър Ненков, военен историк, преподавател във Висшето училище по сигурност и икономика (ВУСИ) гр. Пловдив, водещ бе актьорът от Драматичен театър Пловдив – Петър Тосков.

В официалната церемония, включваща полагане на венци и цветя на паметника на легендарния Капитан Александър Петрович Бураго участваха почетна рота, венценосци, военен духов оркестър и представители на комитет „Родолюбие“.

Строят бе приет полковник Иван Райков – заместник-командир на „Съвместното командване на специалните операции“.

На церемонията присъстваха Кметът на Пловдив Здравко Димитров, Областният управител Дани Каназирева, Председателят на Общински съвет-Пловдив инж.Александър Държиков, заместник-кметовете Пламен Панов, Тодор Чонов, Йордан Ставрев, Илия Кирчев, арх. Невена Балчева, заместник областният управител на област Пловдив Димитър Керин, кметовете на райони – Костадин Димитров, Георги Стаменов, Стоян Алексиев, общински съветници, Общественият посредник на община Пловдив инж.Борислав Стаманов, директори на общински предприятия, представители на общинската администрация, политически партии и обществени организации, Съюза на офицерите и сержантите от запаса, медии и граждани.

3
7
10

Слово на доц. д-р Петър Ненков:

След падането на Плевен на 10 декември 1877г., руската армия предприема зимно настъпление на юг от Стара планина . Западният отряд на генерал лейтенант Йосиф Гурко  с  71 000 войника и 318 оръдия преминава Балкана при невероятно тежки условия, разбива Орханийската турска армия  и освобождава на 4 януари 1878 г. София . След това се спуска по долината на река Марица и настъпва по направлението София- Пазарджик – Пловдив със задача да разгроми остатъците от турските войски в Тракия, начело със Сюлейман паша . По обяд на 14 януари авангардът на руските войски навлиза в Пазарджик и след  улични боеве с турците, които подпалват града, го освобождава . Още същият ден руските части  предприемат енергично преследване на противника към Пловдив. За да прикрие отстъплението си, Сюлейман паша създава отбранителна линия между пловдивските селата Първенец и Брестник, на която оставя силен ариергард, имащ за задача  да забави темпа на настъпление на русите.   След тежи боеве, през нощта на 15 срещу 16 януари русите разгромяват турския ариергард и пленяват 23 оръдия. С това турската армия на Сюлейман паша е разсечена на две.

Полковете на 3-та гвардейска пехотна дивизия влезли в северното предградие на Пловдив и завързали престрелка с врага на отсрещния бряг. Турците се оттеглили от левия на десния бряг на река Марица и запалили моста. Генерал Дандевил заповядал на генерал Краснов да се придвижи с драгунската  кавалерийска бригада по левия бряг на Марица, източно от Пловдив, да премине реката на десния бряг в борд и да пресече пътя за отстъпление  на неприятеля към Одрин. Пред угрозата да бъдат обхванати от всички страни от настъпващите руски колони сутринта на 15 януари частите на Сафет паша започнали да се изтеглят от Пловдив към Асеновград, като оставили  усилени постове по тепетата над града. Френският консул в Пловдив Боасие помолил турския комендант да постави българското население на града под своя опека и да го защити от евентуални грабежи и насилия  на башибозука и черкезите, но получава  отказ и покана да  напусне града, за да  спаси себе си. Вместо да послуша турците, той обаче въоръжава с оръжие българите и ги подготвя за самоотбрана.

Вечерта на 15-ти срещу 16 януари 2-ри ескадрон от Лейбгвардейския драгунски полк от колоната на генерал Криденер, под командването на  капитан Александър Бураго, получил заповед да проникне в Пловдив и да завземе южната му част.Шейсет и тримата драгуни по заповед на капитан Бураго вдигнали голям шум, за да заблудят врага относно числеността си. Без да дават възможност на врага да се опомни те се втурнали с изстрели и песни в града, превзели телеграфо-пощенската станция и се насочили към гарата, която  също овладели . Капитан Бураго изпратил част от своите драгуни да пленят турските оръдия на Трихълмието. Черкезите и башибозука вече били започнали да палят българските къщи и дюкяни в различните квартали на Пловдив. Неочакваното появяване на руските драгуни предотвратява заповяданото цялостно опожаряване и разграбване на града, както и унищожаването на  християнското население в него. Всред  офицерите от щаба на  Сюлейман паша, който бил разположен до гарата също избухва паника . Те зарязват  сервираната си вечеря и по на-бързия начин се оттеглят към Станимака / Асеновград/. Турските войски, разположени в южния край на Пловдив, още същата нощ започват изтегляне към Родопите.

В своята безсилна ярост призори на 16 януари турците извеждат от пловдивския  затвор „Ташкапия“ сто двадесет и трима  арестувани българи и ги посичат  безмилостно в местността „Остромила“, южно от Пловдив. Сред избитите арестанти са членове на революционни комитети, участници в Априлското въстание от 1876 г. , между които е и изтъкнатия  народен будител Душо Хаджидеков.

Капитан Бураго донася на генерал Гурко по пленения телеграф за превземането на града. По заповед на генерал Криденер незабавно се пристъпило към поправка на моста на река Марица. Частите на 3-та гвардейска пехотна дивизия  рано призори на 16 януари  преминали река Марица и навлезли в Пловдив.

Така на 16-ти януари Пловдив осъмнал озарен от свободата. Радостта и ентусиазмът на българите били неописуеми. Под гърма на черковните камбани, генерал лейтенант Гурко с щаба си влиза по обед в града откъм северните му квартали и е посрещнат възторжено от местните българи. В катедралата “Св. Богородица” се отслужил благодарствен молебен.За освобождението на Пловдив капитан Бураго е награден  с Георгиевски кръст за храброст – IV степен и е повишен в чин полковник.

Съдбата на Пловдив  обаче все още не е решена, защото турските войски се намират в непосредствена близост до града, край село Дермендере /Първенец/ . Руските войски  настъпват  в три колони срещу тях . След комбинирани маневрени действия и тежки боеве те  разгромяват турските части, които отстъпват панически към Родопите

Годините ще преминават, ще се смеят поколенията по строгите закони на живота и времето ще затрупва  всичко с праха на забравата , но там някъде в душата,  всеки от нас, който обича своя град и родина, сигурен съм, че  има едно ъгълче – съкровено и свято, като олтар, в което е съхранил своята обич и преклонение пред  героичния подвиг на нашите деди! И колкото повече се отдалечаваме във времето от тях, нравственото  величие и саможертвата на тези мъченици и герои, все по-остро контрастират на днешния нихилизъм и обезценяването на изконни български ценности.

Честит празник скъпи съграждани и не забравяйте никога, че цената на  нашата Свобода бе твърде висока!   Дълбок поклон и вечна слава на героите от Април 1876-та , на българските опълченци и хилядите  руски воини, които положиха белите си кости за Свободата на нашето Отечество. Нека пребъде през вековете нашия прекрасен хилядолетен град Пловдив!  Да живее България!

доц. д-р Петър Ненков

Pin It on Pinterest