В две поредни недели „Духовни маршрути в Пловдив 2024“ ще представят „Град Пловдив в българската литература“
Водач в двата последни маршрута в есенното издание е доц. д-р Младен Влашки
Издателство „Летера“ кани пловдивчани и гости на града на третия от общо четирите „Духовни маршрути в Пловдив 2024“, които се провеждат през месеците септември и октомври. Проектът е финансиран от Община Пловдив по Компонент 1 „Фестивали и значими събития“ и е част от Културния календар на града за 2024 година.
Третият маршрут е посветен на „Град Пловдив в българската литература I“.
Тази неделя, 29.09.2024 г., в 10:30 ч. със сборен пункт – Седмият хълм (градинката зад Джумая джамия), желаещите ще преминат през парк „Седмият хълм“ → бивш „Кристал“ → улица „Антим I“ → площад „Цар Калоян“ (Ортамезар) → бул. „Шести септември“ → музей на Съединението → улица „Райко Даскалов“ → хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“, водени от доц. д-р Младен Влашки.
Младен Влашки е доктор по сравнително литературознание и по философия. Той е университетски преподавател, литературен историк, критик и журналист. От април 2018 г. е лектор по български език, литература и култура в Славянския семинар на Университета във Фрайбург.
Маршрутът в две части предвижда запознаване както с места, на които се е създавала българската литература (свързани с Иван Вазов, К. Величков, Захарий Стоянов, Христо Г. Данов и др.), така и посещение на местата, които са изобразени в художествените текстове.
Четвъртият маршрут със заглавие „Град Пловдив в българската литература II“ е на 06.10.2024 г., неделя, в 10:30 ч. със сборен пункт: на улица „Иван Вазов“ пред южните стълби на НБ „Иван Вазов“ и ще премине през ул. „Иван Вазов“ → Централна поща → Община Пловдив → улица „Май“ → Гроздов пазар→ връх на Сахат тепе.
Пловдив е бил предмет на изображение в литературата още от Средновековието – тогава предимно в пътеписния жанр. След 1878 г., поради концентрирането на българския литературен живот в столицата на Източна Румелия тук са всички активни български писатели, издатели, книжари. Тук се издава първото българско литературно списание „Наука“. Още в тези години места от пловдивския ландшафт се превръщат в литературни топоси в творчеството на Иван Вазов, на Константин Величков и др. След като столицата на обединена България се премества в София, Пловдив остава любимо място за гостуване и сказки на всички големи поети и писатели (сказките се изнасят предимно във Военния клуб), създават се и творби, посветени на Пловдив.
След 1944 г. градът вдъхновява Димитър Димов да напише романа „Тютюн“, Любен Станев също използва топоси от родния си град в своите романи. С появата на т. нар. „инфантилна проза“ Пловдив попада на страниците на Кольо Николов, Рашко Сугарев, Светомир Бабаков и т.н. В по-ново време тайните на града подбуждат написването на романа „Хълмът“ от Димитър Кирков, атмосферата на града примамва пътешественика на Златомир Златанов от „Храмови сънища“, спомените на Анжел Вагенщайн го превръщат в централно за действието пространство в романа „Далеч от Толедо“.
Пловдив има запомнящо се присъствие в българската литература чрез поезията на Иван Теофилов, Добромир Тонев, Йордан Велчев, Иван Вълев, Александър Секулов. Днешният град е най-широко представен в романите на Недялко Славов.