Сретение Господне в гр. Земен
На 2 февруари, в деня на големия Господски празник Сретение Господне, Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил отслужи божествена света Литургия в храм „Св. Йоан Богослов“, гр. Земен, Радомирска духовна околия.
В съслужение бяха Негово Високопреподобие архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, ставрофорен иконом Димитър Миланов – председател на храма, иконом Александър Стоев – архиерейски наместник на Радомирска духовна околия, както и протодякон Иван Петков.
Песнопенията в богослуженията бяха изпълнени от семинаристите Божидар Янъков, Кристиян Атанасов и Георги Димитров.
Сред множеството черкуващи се бяха г-н Михаил Златанов – кмет на Земен, г-н Петър Петров – зам.-кмет на Земен, общински съветници, кметове и кметски наместници на населени места.
Преди амвонната молитва бе осветено коливо за душевно и телесно здраве.
В края на богослужението Негово Светейшество произнесе слово, което припомни историята на евангелското събитие и как то се отнася към живота на всеки християнин:
„Днес празнуваме големия Господски и Богородичен празник Сретение Господне, събитие, което се е случило на четиридесетия ден от Раждането на Господ Иисус Христос по плът, когато според старозаветния закон, той като първородено момче, трябвало да бъде посветено на Бога. На четиридесетия ден се изпълвали и дните на очистването на всяка родилка – макар Света Богородица, родила Господа по свръхестествен начин, да нямала нужда от очистване, но според Старозаветния закон тя трябвало да принесе в храма жертва – две гургулици или две гълъбчета. Затова със своя обручник – праведният Иосиф, отишла в Йерусалимския храм да извършат това предписание на закона. Там ги срещнал един човек – праведният Симеон, за когото жителите в Йерусалим знаели, че му е предсказано от Духа Светаго, че няма да вкуси смърт, докато не види с очите си изпълнението на пророчеството за идването на Христа – Спасителя на света.
Църковното предание е запазило спомена за светия праведен Симеон като за един от 72-та тълковници, които са превели Стария Завет на старогръцки език по поръчение на египетския цар Птолемей II Филаделф. Това станало в средата на III в. пр. Хр. Праведният Симеон бил около 300-годишен, когато Господ Иисус Христос се родил.
Посрещайки Света Богородица, Младенеца Господ Иисус Христос и праведният Иосиф, свети Симеон, който по вдъхновение този ден бил в храма, взел Младенеца в обятията си и произнесъл следните думи, залегнали в края на всяко вечерно богослужение: Сега отпускаш Твоя раб Владико с миром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля (Лук. 2:29-32)“.
За духовния смисъл на думите, изречени от св. Симеон Богоприемец, патриарх Даниил поясни:
„Този човек, който повече от век очаква да почине, ежедневно е имал възможността да вижда действието на Божията сила, с която Господ го оживява, въпреки напредналата му възраст. Свети Симеон е превеждал книгата от св. прор. Исаия и когато дошъл до мястото, в което се казва, че Господ ще даде личба – Девицата ще зачене и ще роди Син (Ис. 7:14), той понечил да преведе думата „девица“ (алма на евр.) с „жена“ (иша на евр.), защото разсъждавал как е възможно девица без мъж да зачене и да роди. Но Ангел Господен в този момент възпрял ръката му и казал, че думата е точна и му предизвестил, че сам той няма да умре, докато не види изпълнението на пророчеството“.
За личната среща на човека с Бога и за придобиването на Христовия мир и упование в Божията сила като стремеж в християнския живот, Негово Светейшество каза:
„На всеки човек се дава възможност да срещне Бога, да Го задържи в себе си, за да получи този покой и мир, с които се е изпълнила душата на праведния Симеон. Това е целта на нашата вяра – да ни заведе при Бога, да бъдем заедно с Него, да живее Той в нас, за да се изпълним с Христовия мир. Тогава в ума и в сърцето ни няма да има страх от неизвестното и, укрепени от Христовия мир, ще можем да посрещаме всяко предизвикателство в нашия живот.
В света, в който живеем, където има толкова много изпитания и дори на себе си не можем да разчитаме, нека знаем, че Той е нашата надежда и сила, с които ни пази да не се поклатим и да стоим в правия път. Когато се стремим да се утвърждаваме в благочестието, в живота ни има много изпитания, криволичения и до последния миг нашето спасение е в надежда. Но когато, както праведният Симеон, душата ни се изпълни с твърдо упование и надежда на Бога, там не остава място за съмнения, тревоги и колебания. По този начин да извървим своя живот и да предадем своите души на Бога, Който устройва нашето спасение“.
За пророческите думи на праведния Симеон: ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на сама тебе меч ще прониже душата, – за да се открият мислите на много сърца (Лук. 2:34-35), Негово Светейшество сподели:
„В историята на Църквата до ден днешен виждаме изпълнението на тези думи. Дори в самите нас колко пъти се случва да се колебаем, да сме в някаква неувереност. До днес светът в своето безверие се противи на Христовия закон. Свидетели сме колко далеч от Бога и от вярата са вижданията, разбиранията, начинът на живота на мнозина – както е било и по времето на Господ Иисус Христос. Но има и такива, които живеят според своята вяра и свидетелстват за истината. Изпълниха се и думите, които св. Симеон каза на Света Богородица, че меч ще прониже душата ѝ. Нейната утроба се раздираше от душевна болка, когато тя бе при Кръста Христов, като майка на Въплътения Бог, напълно съединена със своя Създател и своя Син.
И тъй, когато виждаме, че у Бога няма да остане безсилна нито една дума, че всичко, което Господ ни е казвал, ще се изпълни, и когато знаем, че ние един ден ще се изправим пред Него, а в края на времената Той ще дойде в слава да въдвори Своето царство, нека Въплътеният Бог-Слово не бъде за нас повод да падаме, а напротив – да стоим във вярата, да се утвърждаваме в нейните истини, а на противоречащите да умеем да покажем своята надежда.
Нека Христовият мир, който превишава всеки ум, да ни превежда сред различните изпитания в тукашния живот и да ни заведе във вечното Христово царство“.
Благодарност за посещението на Негово Светейшество изказа архиерейският наместник на Радомирска духовна околия иконом Александър Стоев. Кметът на гр. Земен г-н Михаил Златанов подари на Негово Светейшество плакет на общ. Земен.
По-късно през деня при новостроящия се храм „Сретение Господне“ в Перник бе отслужен водосвет.
Текст: Михаил Тасков
Снимка: Весела Игнатова