София пита гражданите каква да бъде бъдещата Княжеска градина
Преди международния архитектурен конкурс граждани, експерти и институции ще участват в създаването на обща концепция за обновяването на един от най-значимите паркове в столицата
„Каква Княжеска градина иска София?“ С този въпрос Столичната община поставя началото на процеса „Бъдеще за Княжеска градина“, който трябва да очертае посоката за развитие на едно от най-значимите и същевременно най-сложни обществени пространства в столицата.
Предстои международен архитектурен конкурс за обновяването на парка, но преди архитекти и урбанисти да предложат своите проекти, общината иска да бъде изяснено какво очакват софиянци от това пространство.
Затова конкурсното задание ще бъде предшествано от широк обществен процес с участието на граждани, специалисти, институции и различни градски общности.
„Архитектурен конкурс има смисъл да се обяви, когато се определи целта на парковата среда“, посочва арх. Любомир Георгиев, заместник-кмет на Столичната община по направление „Градско планиране и развитие“.
Парк, който пази близо век и половина история
Историята на Княжеската градина е тясно свързана с развитието на модерна София.
През 1882 г., когато районът все още се намира в периферията на младата столица, там е създадена една от първите обществени градини в града. Първоначално се отглеждат цветя, плодове и зеленчуци, а впоследствие пространството се развива като ботаническа градина с разнообразна растителност, оранжерии и алпинеуми.
С мястото е свързана и ранната история на Софийската зоологическа градина. През 1887 г. в тогавашната Царска ботаническа градина е определен терен за бъдещия зоопарк, който остава там до преместването си през 80-те години на ХХ век.
През 30-те години в парка е създадено и специално пространство за деца с лабиринт, басейн, алпинеум, цветни кътове и летен детски театър.
От Паметника на Съветската армия до скейт културата
Нов исторически пласт се появява през 50-те години с изграждането на Паметника на Съветската армия. През следващите десетилетия монументът се превръща както в доминиращ елемент на пространството, така и в предмет на сериозни обществени и политически спорове.
След 90-те години паркът постепенно придобива и други функции. Той се превръща в популярно място за срещи, спорт, младежка култура и скейтборд.
Така днес Княжеската градина събира на едно място различни пластове от историята на София – от ботаническото и зоологическото наследство през детството на поколения столичани и политическата памет на ХХ век до съвременната градска култура.
Разговорът няма да бъде само за мястото на бившия монумент
Един от основните принципи на инициативата е бъдещето на Княжеската градина да не се свежда единствено до въпроса какво трябва да има на мястото на бившия монумент.
От Столичната община подчертават, че пространството е преди всичко парк и важна част от зелената система на града.
Затова ще бъдат обсъждани състоянието и бъдещето на растителността, детските пространства, възможностите за спорт, мястото на скейт културата, историческата памет, алеите и зоните за срещи.
Сред темите ще бъде и по-доброто свързване на Княжеската с Борисовата градина и останалите пространства в тази част на центъра.
Граждани и експерти ще търсят общата идея
През следващите месеци в процеса ще бъдат привлечени хора от различни възрасти и социални групи, както и архитекти, урбанисти, инженери, ландшафтни архитекти, еколози, историци, артисти, културни организации, институции и граждански общности.
Предвидени са обществени дискусии, работилници, експертни разговори, тематични разходки, временни художествени намеси, социологически проучвания и онлайн допитвания.
Ще бъдат използвани и вече направени технически изследвания на пространството, включително данни за пешеходните потоци, обществените функции, растителността и инфраструктурата.
Целта не е да бъде постигнато пълно единодушие за всяка подробност, а да се намери достатъчно широко обществено съгласие около основните принципи – какво трябва да бъде запазено, какво да се промени и какви функции трябва да има паркът през следващите десетилетия.
Първо концепцията, след това международният конкурс
Резултатите от обществения процес ще бъдат използвани при изготвянето на заданието за бъдещия международен архитектурен конкурс.
По този начин участващите архитекти няма просто да предлагат собствена визия за парка, а ще трябва да дадат пространствен и архитектурен отговор на предварително формулирани обществени цели.
Амбицията е Княжеската градина постепенно да се превърне от пространство, което поражда разделение, в място за срещи, разбиране и диалог, като същевременно запази зелената си функция и различните пластове от историята на София.