Слово на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан в Голямата Базилика, Плиска
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
След като отслужихме празничния молебен в Голямата Базилика в Плиска, имаме честта да приветстваме всички присъстващи с „Добре дошли“ в богохранимата Варненска и Великопреславска епархия!
Събрани заедно в този празничен ден, на това скъпо на всеки православен християнин място, нека почетем още веднъж паметта на онзи мъдър държавник и светец, който в далечното IX столетие бе избран от Бога да приобщи не само лично себе си, но и целия наш народ към спасителната християнска вяра, като с личния и държавническия си избор, определи веднъж завинаги принадлежността на нашия народ и на нашата хилядолетна държава към християнския свят: към семейството на православните християнски народ.
Да възпеем заедно светия наш цар Борис-Михаил, който пръв от всички български владетели не само прозря вечните божествени истини на Христовото евангелие, но и пое върху си отговорността за тежкия цивилизационен избор, проправил пътя и подсигурил мястото на народа и страната ни в общността на християнските народи, към която с достойнство принадлежим и днес.
След толко много изпитания и перипетии, българската държава и българският народ потвърдиха своята принадлежност към европейската християнска цивилизация, но когато не само Европа, но и целият свят преживява невиждана по своите дълбочина и мащаби духовна криза, заветите на св. Борис-Михаил към нас са по-актуални от всякога. Ние сме поставени пред избора между добро и зло, между истини и лъжа, и в крайна сметка – между живота и погибелта.
Живеем в може би най-разделното в духовен план време, което човешката цивилизация познава, когато по най-безскрупулен начин са осмивани и отхвърляни, а нерядко и преследвани вечните – не само евангелски, но и общочовешки ценности, когато съмнителни „пророци“ на ефимерното земно щастие, принизяват сътворения по Божи образ и подобие човек до затворен в сам себе си, духовно сляп консуматор на съмнителни блага, изкушавайки го да отвърне духовния си взор от Бога и да забрави за своя небесен произход.
В такова време личности като чествания днес св. Борис I Михаил са ни още повече необходими, за да ни укрепват в нашата молитва и във всекидневните ни усилия да пазим Божия завет и Божиите спасителни истини, та така не само да се удостоим с достоен и праведен живот тук на земята, но и да наследим Царството на Онзи, Който някога с помощта на светия наш цар Борис-Михаил призова към себе Си и нашия обичан народ, вграждайки го в богочовешкия организъм на Христовата Църква.
Днес в модерното XXI-во стотелие, образът на равноапостолния Борис I Михаил продължава да свети към нас от далечното минало, огрявайки пътя ни и припомняйки ни – че само, докато пазим спасителните истини на Христовото евангелие и заветите на нашите, родили ни за Господа предци, ще можем и да се надяваме на Божията помощ, че както някога ни е завещал приснопаметният наш Търновски митрополит Климент (Друмев) – докато има Православие, ще я има и България.
В деня на успението и на църковната прослава на равноапостолния покръстител на нашия народ, имаме честта и удоволствието да открием и посветения на настоящите тържества духовен концерт с подбрани църковни песнопения, възхваляващи Господа и Бога нашего в лоното на чиято Църква ни доведе преди 1160 години богоозареният св. цар Борис I Михаил. Радостни сме да поднесем своето архипастирско приветствие и да се обърнем към участниците и гостите на този концерт с думите на псалмопевеца: „ще пея Господу през всичкия си живот, ще пея на моя Бог, докле съществувам“ (Пс. 103:33).
Музиката, особено духовната музика, е дар и изкуство, което по непосредствен и неподправен начин затрогва душата и въздига ума към небесните висоти, към Бога, от Когото идва и всяко съвършенство, както свидетелства и Писанието: „всяко добро даяние и всеки съвършен дар иде отгоре, слизайки от Отца на светлините…“ (Иаков 1:17). Затова и Църквата винаги е ценила и толкова високо музикалната възхвала на Господа, знаейки, че нейното послание с текста на молитвата, докосва сърцето и преобразява ума така, както никое друго изкуство. Духовната музика е важна част от православната християнска култура, към която преди повече от единадесет столетия и половина ни приобщи светият наш цар Борис I Михаил, извеждайки ни от тъмата на езичеството и въвеждайки ни в светлата и спасителна вяра в Богочовека Иисус Христос, отваряйки с това пътя и към вграждането и на народа ни в лоното на Неговата света Църква, неразделна част от която сме и днес. Ето защо, в този свят ден, особено подобава още веднъж да възпеем както Бога, така и Неговия угодник св. Борис I Михаил, който с истинска апостолска ревност взе решението за покръстването на нашия народ и с усърдие подпомогна съграждането на неговата поместна църква.
Молитвено благопожелаваме на всички Вас – участници и гости на това тържество на нашата вяра и на народностната ни памет, апостолското дръзновение на св. Борис I Михаил за доброто и преуспяването на нашия мил народ и за още по-силното и авторитетното утвърждаване на съвременна България в голямата общност на православната християнска цивилизация.
По молитвите на светия равноапостолен Борис I Михаил, Господ да милва и бди над всички нас.
Бог да пази България!
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
