Последование на Жениха в столичния храм „Св. Неделя“
В навечерието на Велики понеделник, в митрополитския катедрален храм „Св. Неделя“ Софийският митрополит и Български патриарх Даниил отслужи Последование на Жениха – покайно богослужение, приело своето название по първия тропар в него, който започва с думите „Се Жених грядет“ („Ето, Женихът идва“) – тропар, основан върху съдържанието на притчите за десетте девици (срв. Мат. 25:1-13) и за верния и благоразумен слуга (срв. Мат. 24:45-51 и Лук. 12:42-46).
Последованието се отслужва във вечерните часове на първите три дни от Страстната седмица.
С патриарх Даниил съслужиха архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, архимандрит Василий – председател на катедралния храм, свещеник Никола Чочев от храмовото духовенство, йеродякон Вартоломей и дякон Димитър Стефанов.
Песнопенията изпълниха църковни певци и част от храмовото свещенство под ръководството на ставрофорен иконом д-р Кирил Попов.
По време на богослужението за коленопреклонно поклонение бе изнесена иконата на Жениха Христос, изобразяваща Страдащия Господ, Чиито свети страсти се възпоменават от Велики понеделник.
В края на вечерното последование патриарх Даниил се обърна към вярващия народ със слово, посветено на възпоменателните на този ден събития – животът на Йосиф Прекрасни (срв. Бит. 37-50 гл.) и изсъхналата смоковница (срв. Лук. 13:6-9):
„Праведният Йосиф е предобраз на Господ Иисус Христос. Първоначално замислен да бъде убит от своите братя, той бил продаден заради завист от тях в робство, но запазил чистотата си. Светият праведен Йосиф е свидетелство за това, че няма нищо по-силно от благочестието. Той запазил душата си от завист и мъст към своите брата, а след като минало време и станал началник над Египет, той приел онези, които били замислили зло против него. Виждаме как Господ знае да обърне към добро голямото бедствие, голямата омраза именно с кротостта, смирението и опрощението.
Светият праведен Йосиф запазил душата си чиста и от блудната страст. Целомъдрието е изключително важно, защото Господ желае ние да посветим себе си Нему, да бъде Той обитател на нашите души, да бъде наш Жених. Затова чистотата преди брака, в брака между семейните и у девствениците – онези, които са се обрекли в девство на Бога, е велика добродетел.
В тези големи изпитания Йосиф не се поддал на малодушие, на завист и отмъщение, нито на краткотрайни временни наслади, но запазил себе си пред Бога верен. Затова и получил от Него да управлява над египетската земя, защото най-напред бил усвоил властта над своите страсти и не позволил грехът да оскверни, опорочи неговата душа.
Когато говорим за безплодната смоковница, мнозина си задават въпроса: „Господ е милосърден, защо е наказал едно невинно, живо растение“? Светите отци ни казват, че в светото Евангелие се споменава за много благодеяния, които Господ върши, но когато Той говори за вечните мъки, някои не могат съвсем добре да си представят какво означава това, как може да бъде Бог немилосърден. Господ, за да ни увери, че Той е и милосърден, но и справедлив Съдия, показва какво е проклятието за живота в безразличие и недоверие към Него. Той проявил голямо човеколюбие в случая, защото изпълнил клетвата върху едно бездушно растение, а не върху одушевен човек, за да ни вразуми, че има власт да животвори, но има власт и да низвежда в ада.
Какво означава безплодната смоковница? На сутринта, когато Господ отивал към Иерусалим, огладнял, отишъл под тази смоковница; знаем, че още не е било време за смокини, и не намирайки никакъв плод у нея, Той казал: занапред никой да не вкуси плод от тебе вовеки (Марк 11:14). Това ни показва, че във всяко време трябва да сме готови да посрещнем Бога, принасяйки плодове на покаяние“.
„Когато пред нас изникне изкушение – това е Божие посещение, както когато Господ Иисус Христос отишъл при тази смоковница. Винаги, когато се случват с нас изкушения, да предпочитаме вярата и верността към Бога – това е плод, който украсява нашите души. Да не проявяваме маловерие, малодушие, да не се примамваме от кратковременни наслади, за да не носим името християни и да сме окичени с много външни дела, но отвътре да сме развратени; душата ни да е наглед пълна с хубави листа и хората да имат добро мнение за нас, но в същото време под тези листа да няма никакъв плод. Такава е душата, която външно изразява почит, вярност към Бога, но вътрешно е предадена на сладострастия.
Нека се смирим и ще видим, че да се претърпяват трудностите в живота с надежда и упование на Бога е драгоценно и опазва душите ни, привличайки Божията благодат. Тогава ще изпитваме радостта, че Господ е с нас и ни подкрепя и това е най-голямото нещо, което можем да постигнем в нашия живот.
Нека през тази седмица чрез богослуженията преминем всички страдания, които Господ претърпя заради нашето спасение, да Му благодарим за всичко, да се стараем да Му бъдем верни и тогава ще имаме радостта от Възкресението винаги в нашите сърца“, завърши словото си Негово Светейшество.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Весела Игнатова
