ОТБЕЛЯЗВАМЕ 105-ТА ГОДИШНИНА ОТ ГЕНОЦИДА НАД АРМЕНСКАТА ОБЩНОСТ

„Днес е един от онези печални дни, в които си спомняме за болката, мъката и страданието на арменския народ! Както арменците, така и ние – българите, сме били обект на исторически преломи, но никога не сме позволявали те да се превърнат в пречка пред нашето развитие! Колкото и болезнени да са раните от миналото те трябва да се помнят, защото те са част от нашата идентичност и ни правят такива каквито сме – силни, сплотени и уверени в способностите си, за да продължим смело напред и без страх от това какво ще се случи в утрешния ден, но достатъчно мъдри, за да предотвратим неизбежното!“, с тези думи областният управител Галин Григоров се обърна към арменската общност в Русе и региона по повод 105-та годишнина от арменския геноцид. В знак на съпричастност и в памет на жертвите той поднесе цветя пред Паметника на Свободата. За съжаление, поради препоръките за спазване на социална дистанция, днес Арменската църква в Русе ще остане затворена, но за довечера от 18.00 ч. е предвидено представители на арменската диаспора да поднесат венец също пред паметника на Арнолдо Цоки. Всеки, който е съпричастен може да запали свещ тази вечер и да я постави на прозореца на своя дом. Все пак богослужение в памет на жертвите от геноцида ще бъде отслужено в неделя сутрин в двора на русенския храм „Сурп Аствадзадзин“.

Днес от 18.30 ч. онлайн ще бъде излъчен и танцово-поетичният спектакъл „Пътят“, който разказва истинската история на едно арменско семейство, което трябва да премине през изпитанията на онова време, за да стигне до България.

Позволяваме си да припомним и част от думите, които отец Дирайр Хадавян изрече на тази дата през вече изминалата 2019-та година: „Ако нося арменското знаме в сърцето си, то българското е в душата ми!“.

Арменският геноцид се характеризира с масови кланета и насилствена масова депортация на над 1 000 000 арменци, извършени от младотурските власти в периода 1915 и 1916 г. Между 1895 и 1921 г. са избити над 1 500 000 мъже, жени и деца, а много други са изселени.

От 2007 г. 22 страни декларираха официалното признаване на събитията от този период като геноцид, а на 24-ти април 2015-та година във връзка с отбелязване на 100-годишнината от събитието, българското Народно събрание приема декларация, с която признава „масовото изтребление“ на арменци. 

Pin It on Pinterest