На 19 юли се навършват 105 години от рождението на кап. Димитър Списаревски

Община град Добрич кани гражданите и гостите на града да посетят събитията и поднесат цветя на паметната плоча на героя.

 Програма

19 юли, 10.00 ч., пл. „Свобода“

Концерт на Духов оркестър – Добрич

Диригент Стоян Монов

В програмата е включен марш „Вечно живите герои“ от Добри Младжов, посветен на кап. Димитър Списаревски

19 юли, пл. „Свобода“

Изложба на открито „Венчан за България. 105 години от рождението на кап. Димитър Списаревски.“ на Регионален исторически музей – Добрич

19 юли, 10.00 ч. – 15.00, пл. „Демокрация“

Мобилен фен магазин на ФК „Левски“

19 юли, 11.00 ч., Стадион „Дружба“

Футболен двубой между юношите на ФК „Левски“ и ФК „Добруджа“

19 юли, 17.30 ч. – 18.30 ч., Градски парк „Св. Георги“, остров в езерото

Демонстрации на радиоуправляеми модели от Сдружение „Модел-клуб Добротица“ – Добрич

19 юли, през целия ден, Паметна плоча на кап. Димитър Списаревски

Поднасяне на цветя

Кап. Димитър Списаревки е роден на 19 юли 1916 г. в град Добрич, недалеч от мястото, на което днес е поставена паметната му плоча. Завършва Военното на Н. В. училище и специализира в престижната изтребителна школа Вернойхен, Германия, след което служи в различни краища на България. През 1943 г. с още един български пилот е изпратен край Ламанша, където участва във въздушните боеве и усвоява в бойни условия модерната тактика на германските летци. След завръщането си в България, се включва в състава на 3/6-ти изтребителен орляк с командир кап. Чудомир Топлодолски. Животът на Списаревски е като живота на многото други българи до оня далечен мразовит декемврийски ден на 1943 г., когато в небето над София насочва своя самолет към летящата противникова крепост и като жива торпила връхлита върху й.

На 20 декември 1943 г. групировка от 150 американски бомбардировачи „Либърейтър“, охранявани от 50 тежки двумоторни двутели изтребители „Локхийд Пе-38″, се насочват за поредната бомбардировка на София. Летците на кап. Топлодолски получават задачата да завържат бой с противника, за да дадат възможност на 2/6-ти изтребителен орляк да принуди бомбардировачите да хвърлят бомбите си извън София. Българските летци се изправят срещу врага само с 36 самолета. Те разбират, че с малочислените си сили нямат шанс да разбият и унищожат вражеската въздушна армада, но знаят, че трябва да спечелят време, за да дадат възможност на населението на София да се укрие в скривалищата. И постигат своята цел.

За Димитър Списаревски това е първият боен полет, за който се готви отдавна. Самолетът му обаче не успява да стартира и той излита по-късно от другите с резервна машина. Когато достига бомбардировачите, въздушният бой вече се води. Измъквайки се от два американски изтребителя, той се насочва към група от 16 „Либърейтъра“, която се е откъснала от боя и лети към София. Списаревски взема на прицел една от машините и я поврежда тежко, но в ожесточената битка изразходва всичките си боеприпаси, а междувременно самолетът му е сериозно прострелян. Тогава той връхлита водещия формацията тежък американски бомбардировач. Двата самолета падат край с. Пасарел.

Така на 20 декември изгаря една от най-ярките звезди на българската авиация, за да засвети с оная нетленна светлина, която озарява пътя към великото начало, просветлява сърцата и ума на поколения българи и ги кара да вярват в себе си и в утрешния ден.

През онази далечна и тревожна година подвигът на Списаревски отеква във всяко кътче в страната. От всички краища на България хората изпращат писма и телеграми, а на траурното шествие се стича цяла София, за да стори последен поклон на героя. На въздушния бой от 20.12.1943 г. радио Лондон посвещава специална емисия; в далечна Япония говорят за българския летец като за „торпилата на японците на Балканите“, а врагът му изрича най-силното признание: „Досега не сме имали подобен случай. …. Българските летци се бият с ожесточение като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За нас те изчерпаха понятието ненадмината ярост в авиацията.“

Pin It on Pinterest