Кмет дарява помагала на първокласници

Ранички и комплект тетрадки и помагала получиха за първия учебен ден първокласниците от старозагорското село Калитиново.

Тази година те са 10 – 4 момченца и 6 момиченца. А подаръците са от кмета Иван Костадинов, закупени с лични средства. И това се случва за пета поредна година. Децата учат до седми клас в средищното училище „Бойчо Русев“ в съседното село Преславен, а по-големите – в средни училища или професионални гимназии в Стара Загора. Пътуват, разстоянието е 10 км и има удобни автобуси. В момента в селото има 142 деца до 18-годишна възраст, обхванати 100% в училище, бяха 189, но някои заминаха за чужбина, казва кметът. Хубавото е, че отиват да учат.

Децата са слабост на Иван Костадинов, който кара втори мандат. В началото на първия всеки втора седмица от месеца във вторник за няколко часа на кметския стол сядало дете. И кметът се възползвал от идеите на малките калитиновчета, които искрено споделяли желанията си. Така едно момченце казало, че ако тук има занималня, сестричката му ще ходи там, а майка му ще си намери работа. Е, не веднага, но по-късно, благодарение на съвместния проект със Сдружение „Самаряни“ и община Стара Загора – „Къщата на семейството и общността“, една от стаите в кметството е превърната в занималня. А по-късно е обособено специално помещение, където непрекъснато се провеждат някакви интересни инициативи и занимания. Проектът е иновативен, защото за пръв път вниманието е насочено към общността като цяло и се търсят начини не просто да бъдат привнесени опит и знания отвън, а да се открият сред хората. Вниманието е насочено основно към децата в предучилищна възраст и родителите им, но работата не се ограничава само с тях, а обхваща повече хора от общността. Децата учат нови неща, а възрастните доразвиват родителските си умения, споделят опит. Така взаимно се учат на общуване, на споделяне, на пълноценен живот в общността. Дори по време на пандемията, при спазване на всички противоепидемични изисквания, през лятото децата рисуват, готвят, овладяват различни умения, образоват се играейки. Инициативи за Деня на майката, Деня на бащата, Деня на чистите ръце – това е само част от програмата. Децата се учат да месят козунаци и курабии за Великден, да украсяват сурвакници, да правят мартеници. Тази година тези приятни занимания бяха редуцирани, но се надявам да продължим, казва кметът. Децата също го обичат, наричат го чичо Иван, дядо Иван, чичо кмет, обичат да си говорят с него, редовно го информират какво се случва с всяко от тях. Питам го как е успял да обхване всички деца. С много разговори – с родители, с баби и дядовци, ако родителите са в чужбина, със самите деца, казва той. „Трябва да се говори с тях, да им се обяснява, че образованието е най-важното, че ако не са образовани не могат да постигнат нищо, че ако имат желание или мечта пътят към тях минава през образованието. То е важно, за да имат добра работа, семейството, жилище, за да не ги дискриминират. И когато сключвам граждански бракове, а те не са малко, винаги заръчвам на новото семейство да възпита добри деца, които да бъдат двигател, а не пречка“, разказва Иван. Той дори ходи на родителски срещи, ако родителите са в чужбина, а за децата се грижат баба и дядо, пък и когато родителите нямат възможност. Гост е на всички абитуриентски тържества, канят го за кръстник. Съдейства за намиране на работа. А когато се продаде имот в селото – задължително се интересува какви са новите собственици, защото не му е все едно какви хора ще дойдат.

Иван и съпругата му Зорница, чийто корен е от Врачанско, имат три деца. И дават пример за инвестиции в обучението им. 19-годишният Еньо е вече студент в чужбина, и 17-годишната Маринела-Кристина заминава, за да продължи в колеж, а петокласникът Иван също се готви да върви по техния път.

„Някои смятат, че кметският пост дава много власт, но не е така, това е преди всичко отговорност. Ентусиазмът няма нищо общо с моженето. Важно е да общуваш с хората, да говориш на един език с тях, да можеш да чуваш проблемите им. Кметът не може и не бива да е само администратор, трябва да бъде медиатор. Работният ден е 24 часа – обади се някой, посред нощ палиш колата и тръгваш. И водопроводни тръби съм сменял, и други ремонти съм правил. Мисля, че си вярваме, няма напрежение, няма лицемерие. Времето на кражбите и проблемите е останало в историята. И хора, които да разчитат единствено на социални помощи няма, безработицата е почти нулева. Община Стара Загора е направила много за подобряване на инфраструктурата в селото, имаме подкрепа за всичко. Живо е селото ни, все по-хубаво става“, разкрива рецептата за работата си Иван Костадинов.

Калитиново е от големите села в община Стара Загора, има 1100 жители. Голяма част от тях са роми, добре социализирани, с отлични взаимоотношения с останалите. В селото има два цеха – за дървообработване и за метални конструкции, няколко строителни предприемачи дават работа на доста хора, няколко големи арендатори обработват големи площи, има и по-малки земеделски стопани. Има вече три лицензирани дестилерии за етерично-маслено култури. А хората, които имат бизнес тук, не чакат да ги молят, сами предлагат помощта си.

В селото развива активна дейност НЧ „Благоразумие-1927“, има певческа и танцова трупа, организират много тържества и празници. Читалището участва в събори и празници из цялата страна, има много награди и грамоти. Миналата година на 24 май, по идея на кмета, организират и празнично шествие. Сега се надяват по-бързо да свършат ограниченията и животът да продължи с нормалния ритъм. Заради пандемията тази година не се отбеляза и празникът на селото, който е на Илинден. Калитиново е от селата, в които няма православен храм. Но Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Киприян е дал благословията си, трябва общината да определи терен. А вече има желаещи да помагат – кой с дарения, кой с труд. Естествено, храмът ще носи името „Свети пророк Илия“.

Таня ИВАНОВА

Pin It on Pinterest