Изложба „Безсмъртие във вечността – Георги Герасимов (1905 – 1977)

По покана на Градска художествена галерия Пловдив Художествена галерия „Станислав Доспевски” Пазарджик гостува в града под тепетата и представя в галерия „Капана” изложбата „Безсмъртие във вечността – Георги Герасимов (1905 – 1977) – живопис, графика и рисунка”.

Името на изложбата е инспирирано от словото на художника по повод откриването на художествената галерия в Пазарджик през 1963 г. В него той казва: “Галерия, която не опазва и подрежда добре и не стопанисва произведенията на миналото, не е Галерия. Тя трябва да се превърне в жив организъм, към чието сърце да се прелива все нова кръв от съвремието, тогава ние можем да се радваме на творби, съдържащи цветовете на небесната дъга, които могат да бъдат венец на мирозданието и безсмъртни във вечността…”

Безсмъртие във вечността… Не мечтае ли за това всеки творец!? Да се помни името му от поколенията след него и да се виждат делата на ръцете му, онова, което ден и нощ е терзаело душата, докато не намери израз върху белия лист, платното или глината.

Георги Герасимов не прави изключение.

Роден на 5 февруари 1905 г. в гр. Пазарджик, завършва гимназия и прогимназия в родния си град. Следва и завършва живопис в Държавната художествена академия в София при проф. Никола Маринов и графика при проф. Васил Захариев. През 1938 г. за 10 месеца завършва с отличие 4 годишния курс по графика в Академията за приложно изкуство в Прага при професорите Шимон и Швабински.

Завърнал се в България, работи като учител в различни софийски училища, като художник график в Държавната печатница или като военен художник. „Не обичам да се препитавам с работа, свързана с художествения занаят. Предпочитам да си вадя хляба като слуга в месарница, да меля брашно на воденица, но жаждата по изкуството непрестанно да трепери в сърцето ми…” – пише в един от дневниците си Герасимов. Избягвал да работи по поръчка, защото така избягвал  и чуждото вмешателство в творбите си. Така почти цялото му творчество се оказва съсредоточено на едно място – в родния град Пазарджик.

От 1930 г. Георги Герасимов участва във всички Общи художествени изложби в страната и представителни изложби на българското изобразително изкуство в чужбина (Прага, Будапеща, Москва, Берлин, Хале, Хемниц, Ерфурт, Дрезден, Варшава, Виена, София, Пловдив, Бургас, Варна, Пазарджик и др.)

През 1936 г. е приет за член на Съюза на българските художници и многократно е избиран в ръководството му. През 1959 г. е награден с орден „Кирил и Методий”- III степен за дългогодишна преподавателска дейност, а през 1966 г. получава орден „Кирил и Методий” – I степен. Същата година организира първата си и единствена самостоятелна изложба в родния си град. Няколко месеца след това е провъзгласен за първия почетен гражданин на Пазарджик за приноса му в културното развитие на града.

Умира на 15 април 1977 г. в гр. Пазарджик.

В национален мащаб името му се нарежда сред класиците на българската графика: Васил Захариев, Борис Ангелушев, Веселин Стайков. По-известни негови творби са: „Словенка” (1938); „Водопой”(1944): „Пладня” (1944); „Жажда” (1949); „Портрет на Николай Хрелков” (1971).

Но това, с което ще остане в паметта на поколенията е, че два месеца преди смъртта си през 1977 г. Георги Герасимов завещава на родния Пазарджик всичко, което притежава: къщата с ателието и дюкяна в града, апартамента в София, множество вещи с етнографска и нумизматична стойност, хиляди книги и списания, документи и над 6000 художествени произведения (живопис, графики, рисунки и експерименти).

Експонираните в галерия „Капана” в Пловдив 165 творби (живопис, графика и рисунка) обхващат периода от 1923 г. до 1971 г. и са част от впечатляващото наследство на художника Георги Герасимов. Интерес представляват шедьовърът на българската графика „Пиета” (гравюрата отразява ехото на Септемврийското въстание от 1923 г.) и масленият портрет „Лили” (1935), работен от художника с нож и четка. И двете творби са отличени и наградени през 1936 г. от Министерство на народната просвета.

Според изричната воля на дарителя днес родният му дом е къща – музей „Георги Герасимов”. Музейната експозиция в нея проследява творческия и житейски път на художника, представяйки художествени произведения, документи и възстановеното му ателие заедно с пресите, инструментите и материалите, с които е работил. В настоящата изложба са подредени 4 пана със снимков материал от къщата – музей на твореца и 8 табла с негови мисли за изкуството и за живота, извадка от личните му дневници (съхранявани днес в Държавна агенция „Архиви” – Пазарджик).

Цялата изложба представя малка част от едно неоценимо духовно наследство, оставено от далновиден творец за поколенията след него.

ЕКАТЕРИНА ИВАНОВА

уредник в ХГ „Станислав Доспевски” Пазарджик

Pin It on Pinterest