История за войводата и поет Яни Попов

Тази седмица в рубриката „Любопитно от областта“, инициирана от Областния управител на област Хасково д-р Стефка Здравкова, ще ви отведем в община Ивайловград и ще ви разкажем за войводата и поет Яни Попов, автор на химна на Странджа планина „Ясен месец веч изгрява“.

Яни Попов (Яни Попниколов Янев) е роден на 27 септември 1876 г. в лозенградското село Карахадър (Източна Тракия, днес в Турция). Син е на видния духовен деец и революционер Никола Бъчваров и Параскева Милева Докова. Детството си Яни Попов прекарва в родното си село, където учи до трети клас, след което заминава за една година в Одрин, а по-късно две години учи ковачество в Чорлу.

В началото на 1893 г. войводата Лазар Маджаров, който добре познава Яни Попов, го посвещава в българското революционно дело и го заклева като работник на тайния революционен комитет в селото. През 1900 година обаче става провалът с отвличането за откуп на богатия доктор Константин Керемидчиолу, потомък на погърчени средногорски българи. След като откупът от 800 златни турски лири е получен, османската власт започва масови арести в Лозенградска и Бунархисарска околия. Поради опасността Яни Попов да бъде арестуван, той бяга в България и се установява в Бургас. Там, подпомогнат от други бегълци от Тракия, започва работа като кантонер по железопътната линия Бургас – Поморие. В този период е осъден задочно от Одринския военен съд на 101 години затвор.

Това обаче не спира младия защитник на Тракия и две години по-късно, през 1902 г., той се завръща нелегално по родните места с агитационната чета на Лазар Маджаров. Това всъщност е и началото на активната му дейност като комита. В началото четата е водена от Маджаров, а по-късно е разделена на три части, като Яни Попов застава начело на едната и се заема с възстановяването на старите и изграждането на нови революционни комитети в полските села в Лозенградска и Бабаескийска околия.

На следващата година на Петрова нива се провежда събрание на Одринския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, където се взема решението за обявяването на въстанието в Тракия. Именно там Яни Попов участва като делегат и е определен за войвода на полския участък на Лозенградския революционен район. На събранието става и първото бойно кръщение на четата на войводата. През последния ден на бунтовническото сборище турски аскер попада на секретните постове, но четите на Яни Попов и Дико Джелебов го отблъскват.

„През 1903 г. – разказва самият войвода в спомените си, – на 5 август стар стил, часът 4 сегашно време следобед (16 часа), аз обявих въстанието (Илинденско-Преображенското) в с. Каваклия, Лозенградско. Преди това изпратих във всички български села по един-двама четници да обявят въстанието заедно със смъртните дружини. В с. Ениджия наредих въстанието да се обяви с камбани. Така цялото поле под Лозенград – Бабаескийско пламна. Всичките телефонни и телеграфни линии бяха прекъснати. Четниците ми, въстаналите от народа и аз, се оттеглихме в Странджа планина. На върха Марковец, до с. Кула, бяхме посрещнати от Лазар Маджаров и другите чети.“

След потушаването на въстанието до Младотурската революция, Яни Попов действа с четата си из Странджа. През 1904 г. войводата е делегат на Тракийския конгрес във Варна. Участва и в Балканските войни, като след Междусъюзническата, през 1913 година, се установява и живее в Ортакьой (дн. Ивайловград), където е и погребан. Той е един от създателите и стожерите на Тракийската организация, учредена за защита интересите на тракийските бежанци. Благодарение на нея през 1928 г. е проведен и първият възпоменателен събор на Петрова нива.

Яни Попов е автор на стихосбирката „Странджанска гусла“ (1905), издадена през 1909 г. като „Странджански жалби“. Стихосбирката е сборник от хайдушки и революционни песни, записани на местно наречие от Лозенградско, Малкотърновско и Бунархисарско. Във второто ѝ издание е поместен и пълният текст на неговия знаменит въстанически марш „Ясен месец“, който посвещава на Пано Ангелов и Никола Равашола, утвърдил се днес като химн на Странджа и тракийци.

Яни Попов умира в Ивайловград през 1954 г. Неговата памет се пази и почита от жителите на града и днес една от големите улици в Ивайловград носи неговото име, а в началото ѝ има барелеф на воеводата. През тази година се навършват 145 години от рождението на Яни Попов.

Pin It on Pinterest