Художествена галерия – Смолян представя изложбата ТЕЗА / АНТИТЕЗА / СИНТЕЗ. ЖИВОПИС НА ПЕТЪР ПИРОНКОВ И СВИЛЕН СТЕФАНОВ
Кураторският проект е на доц. д-р Сузана Николова. Уникалната експозиция ще бъде открита на 17 май /събота/ от 17 часа в галерията.
Изложбата се открива в Европейската нощ на музеите 2025, която традиционно се отбелязва около 18 май – Международния ден на музейния работник, честван за първи път през 1978.
Художествена галерия – Смолян се включва в инициативата, която се организира за първи път през 2005 от френското Министерство на културата и за няколко години се разпространява в цяла Европа. В България се организира от 2009 по идея на Френския културен институт.
Европейската нощ на музеите е мащабно събитие, което обединява хиляди музеи и галерии по света и дава възможност на публиката по нов и вълнуващ начин да се докосне до музейните експозиции. Целта на празника е да повиши информираността за ролята на музеите и галериите в обществото.
Кураторско предизвикателство събира Петър Пиронков и Свилен Стефанов в този донякъде екстравагантен проект, в който двама достатъчно различни автори си сътрудничат по парадоксален начин в полето на живописта. Но защо съществува необходимостта да бъдат показвани заедно? Веднага може да се каже, че ги обединява големия формат, принципно подразбиращ се в експресивния маниер на работа. Но различията идват още от първия поглед – от бързо разпознаваемата индивидуалност на концептуалната структура и следващия я живописен подход. Защото кураторската идея е да покаже двама съвременни и популярни живописци, и това принципно не би било никакво предизвикателство, ако те не идваха от различни визуални и концептуални традиции.
Мощната голямоформатна живопис на Петър Пиронков произлиза от саморазвитието на монументализиращата и експресивна визуална поетика на поколението, характерно за периода от края на 50-те и началото на 60-те години на ХХ век. Той не просто наследява визуалният език на прочутата „пловдивска група“, но и активно се занимава с опазването и популяризирането на тяхното културно наследство в изкуството. Тематично работите са много свързани с въпроса за „духовното“, а иконографията не случайно напомня поколението на 60-те. Това, разбира се, е едната страна на въпроса. Защото не бива да се забравя, че Пиронков учи живопис в Рим, че е свързан с цялата история на италианската живопис от 20 век, да не говорим за огромното влияние на неоекспресионизма от 80-те върху неговия изобразителен маниер. Това е форма на класически чувствен, пастьозен неоекспресионизъм, но с видими корени в българското изкуство.
При Свилен Стефанов линията на създаване на творбата е по-скоро привидно експресионистка. Той конструира далеч по-рационално своите композиции, най-често разгънати в хоризонтални „кинематографични“ формати. Живописта му е резултат от сериозен опит в полето на материалността на това изкуство и се характеризира с използването на многопластови велатури. Но също така, тя е следствие от заниманията му с критика, както и с практиката му на художник пред 90-те с група XXL, когато той предпочита изразните средства на фотографията, текста и пърформанса. Така Свилен Стефанов създава своя живописна форма на по-скоро концептуален изказ. Той поставя текст в изображението, който не е литературно-повествователен, а по-скоро цели семантично объркване. Надписите са пряко или скрито свързани с киното, историята на изкуството, музиката, литературата, дори политиката като съществува синтез между слово и образ с редуваща се доминанта, а в тази иронична постановка трудно може да се открие пряк път към еднозначен прочит.
Ето как се стига до основния проблем, който тази изложба поставя – възможно ли е съществуването на толкова различни възгледи за живописта в едно културно поле, в едно изложбено пространство? Отговорът може и да породи изненади. Двамата автори явно нямат никакво намерение да противопоставят възгледите си. Напротив, тяхното поведение като художници и хора сякаш идва да ни каже, че вероятно противопоставянията на различните тенденции от 90-те години явно са загубили всякакво значение.
Идеята за съвместна изложба се зароди в Смолян. Логично тя започва от Художествената галерия в града и постепенно се развива в пътуваща изложба, която засега е планирана за представяне в градските галерии в Бургас, Стара Загора, а през следващата година и в Пловдив, Велико Търново, Видин и др. В края на това турне изложбата ще се завърне в София.
Изложбата представя 50 произведения, създадени през последните години.
Петър Пиронков (р. 1977, София) Завършва Национална художествена гимназия „Илия Петров”, София специалност „Живопис“. През 2003 се дипломира в Държавна художествена академия за изящни изкуства, Рим, специалност „Живопис” в класа на проф. Сандро Троти. Работи в областта на камерната и монументална фигуративна живопис. В периода 1996-2025 представя над 60 самостоятелни изложби, участва в международни арт форуми и пленери по живопис в България и чужбина. Носител е на първа награда за живопис „Перикле Фацини” 1999 и „Златно перо” 2011. Негови творби са притежание на галерии и частни колекции в България, Италия, Франция, Белгия, Гърция, Великобритания, Германия, Холандия, Австрия, Русия, Китай, САЩ, Венецуела, Мексико, Швейцария и др.
Свилен Стефанов (р. 1966, София) е художник, историк на изкуството, критик и куратор. Живее и работи в София. Завършил е Националната художествена академия в София. Професор по история на изкуството на ХХ век в НХА, доктор на изкуствознанието. Историята му на художник, куратор и критик е свързана с група XXL, създадена в София през 1994.
