„Габровските пазарлъци“ в Европа през 1933 г. за обновяване флота на БТПД, възложени на Лазар Попминков

На 19 май 1882 г. в семейството на Радка и Никола Попминкови се ражда първото им дете – Лазар Николов Попминков.

Записан под № 402 в метричната книга за ражданията за същата година, съхранявана в църквата „Успение на Света Богородица“ – Габрово. Завършва четвърти клас на Априловската гимназия през 1898 г. и започва работа. През 1900 г. е писар в Севлиевското окръжно управление, 1902 г. постъпва в Търновското околийско управление. През 1911 г. започва самостоятелна търговска дейност и на 21 ян. 1912 г. регистрира собствена фирма „Търговско посредническо бюро – Лазар Попминков“.

Много находчив и амбициозен, той се самообразова непрекъснато – сам изучава френски, немски и английски език. Усъвършенства непрекъснато владението им, те му отварят вратите за контакти с редица чужди фирми. Лазар Попминков става един от най-търсените посредници между габровските текстилни предприятия и чуждите доставчици на материали за производството им. Търговската му дейност е нарушена от започналите войни. Още неприключила Балканската война, той става акционер във фабриката за ютени изделия „Кирил“ – Варна, от август 1916 г. е назначен за директор на милитаризираното предприятие. От този момент до 1947 г. животът на габровеца е раздвоен между Българския Манчестър – Габрово и Черноморската перла – Варна. В периода 1925 – 1933 г. Попминков е акционер и член на Управителния съвет на Българското търговско параходно дружество.

През април 1933 г. Управителният съвет на БТПД решава да се създаде комисия за проучване възможността за закупуване на два модерни търговски парахода и снабдяването им с хладилници. В нея е включен Лазар Попминков, като член на Управителния съвет и доказал се търговец, перфектно владеещ западни езици. Той е натоварен да води преговорите и периодично да уведомява УС във Варна за работата на комисията. Не без значение е и фактът, че на 2 април 1933 г. за председател на УС на БТПД е избран габровският индустриалец Пенчо Семов – приятел на Попминков, с който го свързват и бизнес интереси.

Към 4-членната комисия, в която има и представител на държавата, са поставени строго определени изисквания за параходите, които трябва да се купят – да са произведени и пуснати в експлоатация до 10 години, да са с две палуби, с тонаж не по-малко от четири хиляди тона.

Снимките са деветте български довоени товарни параходи, собственост на Българско Търговско Параходно Дружество са публикувани в рядкото и изключително ценно издание „Истината“, от 1939 г.

Пълната статия на Катя Гечева, главен уредник в РИМ – Габрово можете да прочетете в сайта на музея на този адрес: http://h-museum-gabrovo.bg/?p=8003

Pin It on Pinterest