Език свещен …

В празничното шествие на думите днес: Димчо Дебелянов и неговата неповторима елегия

„Да се завърнеш в бащината къща…“

Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха –
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.


Да те пресрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо…
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина…


О, скрити вопли на печелен странник,
напразно спомнил майка и родина!

Елегията е публикувана за първи път в
сп. „Смях“, г. II, бр. 64 от 19.08.1912 г.

Pin It on Pinterest