Добруджа се прощава със своя поет

Нашия земен свят напусна поетът, белетристът, публицистът, синът на Добруджа  ДРАГНИ ДРАГНЕВ

Тая светла земя е съдбата ми.
Нероден съм минавал по нея.
А когато изгрях над житата й,
аз открих, че отдавна живея.
Бели дни по челото ми блесват.
Хоризонти към мен се протягат.
Като стара и хубава песен
във сърцето ми Добруджа ляга.
Ще вървя още дълго в безкрая.
С цветове и лъчи ще се сливам.
И щастлив като селянин – зная,
че и Добруджа с мен е щастлива.
А в деня, в който падна прекършен,
като клас ще ме носят жетвари.
Няма моята песен да свърши,
а гласът ми след вас ще повтаря.

Пътят на Драгни Драгнев тръгна от откритите друмища на добруджанския край, та чак до пространствата на поетическата вселена. Стиховете и белетристичните му текстове сякаш вземаха своя начален тласък от дълбочината на времето, от историческата съдба на род и родина. И в същото време от лириката му бликаше топла носталгична нежност.

Да бъдеш поет или писател ти е нужна любов, казваше Драгни Драгнев и имаше предвид нейното духовно измерение. А в любовта, знае се, има и нещо божествено. „Душата ми не се побира в тялото… Душата ми иска час по час да й растат криле. Иска да лети на воля. Нищо да не й пречи да се носи навсякъде. Иска стрък по стрък да кърми живота, да го разлиства. Да го упоява с ласки. До всяко коренче да слиза, да му свети… Душата ми иска шепа обич да посее…“

Това е неговата душа с всичките й разпятия, тук е топлината на неговите думи, тук са неговите надежди за живот и присъствие и след това, което ни отнася в отвъдните селения.

Светъл полет на душата ти, Поете, почивай в мир!

Pin It on Pinterest