До 90% от червения дъб в Североизточна България съхне, обсъдиха спешни мерки в Русе
Климатичните промени, адаптацията на горите и спасяването на полезащитните пояси бяха основни теми на среща между представители на държавата, науката и местната власт.
Процесите на съхнене на горите в Североизточна България, необходимостта от климатична адаптация на дървесните видове и мерките за опазване на полезащитните пояси бяха във фокуса на среща в Русе между кмета Пенчо Милков и заместник-министъра на земеделието и храните проф. д-р Иван Палигоров.
В дискусията, организирана от Министерството на земеделието и храните със съдействието на Община Русе, участваха още представители на Изпълнителната агенция по горите, Лесотехническия университет, Северноцентралното държавно горско предприятие, Регионалната дирекция по горите – Русе, областната администрация и експерти в областта на горското стопанство.
До 90% поражения при червения дъб
Представените данни показват сериозно влошаване на състоянието на горите в региона. На отделни места в Североизточна България съхненето засяга до 90% от насажденията с червен дъб, до 40% от гората от цер, а при някои дървесни видове са отчетени 100% поражения.
Според специалистите основните причини са продължителното засушаване, повишаването на температурите и последващото нападение от насекоми вредители и гъбни заболявания, които водят до необратимо увреждане на дървесината.
Русе залага на устойчиво озеленяване
Кметът Пенчо Милков представи предприетите от Община Русе мерки за адаптиране на градската зелена система към климатичните промени. Сред тях е преустановяването на засаждането на чувствителни към засушаване видове като бреза и смърч, които се заменят с по-сухоустойчиви дървета, включително явор и кедър. Концепцията е разработена съвместно с Лесотехническия университет.
За по-доброто прихващане на новозасадените дървета вече се използват специални поливни торби, а чрез междуинституционалната работна група „Водно бъдеще Русе“ се разработват решения за по-ефективно управление на водните ресурси.
Сред реализираните инициативи са изграждането на дъждовна градина в Западен парк „Приста“ по проекта „Живи реки“, разширяването на зелените площи по булевардите „Цар Освободител“, „Липник“ и „Христо Ботев“, обновяване на междублокови пространства в кварталите „Чародейка“ и „Дружба“, както и изграждането на нов парк в квартал „Здравец“.
Учени предупреждават за сериозни промени
Заместник-министърът проф. Иван Палигоров заяви, че Североизточна България е сред най-засегнатите райони в страната от процесите на съхнене на полезащитните горски пояси и широколистните насаждения. По думите му средногодишната температура в градската среда вече се е повишила с 4–4,5 градуса, а през следващите 15 години се очакват значителни промени в ландшафта.
Заедно с доц. д-р Георги Костов той препоръча при бъдещите залесявания да се използват местни, устойчиви дървесни видове, вместо вносни, които трудно се адаптират към променящите се климатични условия.
Специалистите обърнаха внимание и на необходимостта изсъхналата дървесина да бъде добивана своевременно, преди да се превърне в източник на зараза за здравите насаждения и докато все още може да бъде икономически оползотворена.
План с краткосрочни, средносрочни и дългосрочни мерки
Министерството на земеделието и храните предвижда мерките за ограничаване на съхненето на горите да бъдат реализирани в три етапа.
В краткосрочен план ще се засили мониторингът на горските територии, ще се извършва бързо сигнализиране при установени поражения и ще се осигури финансиране за възстановяване на засегнатите площи.
Средносрочните действия включват актуализиране на нормативната уредба за залесяване и борба с ерозията, както и пълна инвентаризация на нанесените щети.
В дългосрочен план се предвижда адаптиране на лесовъдските практики и промяна в подбора на дървесните видове с акцент върху по-сухоустойчивите насаждения, които да отговарят на променящите се климатични условия.
