Ден на българската община

Днес, 12 октомври, е Денят на българската община.

На тази дата през 1882 година в Държавен вестник е публикуван първият Закон за общините и градското управление, който регламентира устройството и дейността на местните органи на държавната власт в Княжество България. През 1998 г., водени от желанието да се създаде нова традиция в историята на българските общини, която да свързва миналото, настоящето и бъдещето на местното самоуправление в България, делегатите на Общото събрание на Националното сдружение на общините решават отбелязването на Деня на българската община да бъде на 12 октомври.

Създаването и дейността на българската община в Ямбол преди 150 години е една от най-големите изяви в историята на града. Основният принцип, чрез който се изграждат българските общини, е самоуправлението. Той включва обсъждане от ръководството на общината на всички въпроси от икономически, политически и духовен характер. Този процес става възможен след месец март 1870 г., когато излиза ферманът за учредяване на българската екзархия в Цариград. Затова не буди размисъл твърдението на един руски офицер след Освобождението, който казва „…прави впечатление, че населението е добре запознато с началата на самоуправлението и се издигат способни деятели на местната управа”.

За началото на дейността на българската община в Ямбол съдим по малкото запазени документи и дописки, поместени във възрожденската преса от онова време. Вестник „Македония” от 17 август 1870 година уведомява за вече случилото се събитие така: „…нашите съграждани усетиха нуждата да съставят градска община, избраха две лица, които упълномощиха с подписите на всички граждани… да изберат членове и да направят устав, по който да се управляват градските работи и най-вече училищата и църквите…”

Подобно на други български селища, Ямболската градска община черпи организационен опит от църковното настоятелство при храма „Св. Георги”, но с разширени права и значение. Ръководството се избира на общо събрание, по предложение на присъстващите.

След учредяването си общината се ръководи от трима души – х. Васил Драгоев, Христо х. Генов и архиерейския наместник иконом поп Михаил Куртев, все доказани лидери в обществения живот на града, ползващи се с уважение и авторитет сред съгражданите си.

Първата и успешна задача, която занимава управата, е да подаде молба до султана в Цариград за спасяването на Ормана. По това време той е единственото място за получаване на дърва за огрев на гражданите. Собственост е на жителите на с. Кофел, които в голямата си част се изселват в Ямбол, след което селището престава да съществува. За известно време местността няма владетел. Това е използвано от влиятелни турски първенци, които обсебват гората. За разрешаването на възникналия спор в Цариград е изпратена делегация в състав: Васил П. Коняров, Атанас Янкоолу и поп Михал Куртев. От направената справка се установява, че собственици на Ормана са кофелци. Скоро след това пристига и специален съд, който признава собствеността на Ормана на ямболската община.

Една от главните дейности на общината е развитието на учебното дело. Нейна първа грижа е осигуряване на педагогически персонал за класното, девическото и взаимните училища в града. Тя определя и възнаграждението на учителите в Ямбол.

Общината се занимава и с въпросите, свързани с църквите: издръжка и назначаване на свещениците, събиране на приходите от църковните имоти и др. Тя има право и на неофициален съд. При подялба на имущество, разваляне на годеж и други искания при взаимно съгласие, тя разглежда делата и се произнася.

Изходящата кореспонденция на общината е подпечатвана със специален печат.

За вида на първия печат на ямболската българска община съдим от един отпечатък на „Протокол на венчилата от ямболската кааза”. Той е с кръгла форма и е заемка от печата на църковното настоятелство на църквата „Св. Георги”. Състои се от пет части – четирите оформят изображението на Св. Георги на кон, пронизващ змея, а петата част е дръжката, която обединява отделните елементи. В следващите години печатът променя своя вид, но не и кръглата си форма.

По материали на Христина Женкова, Регионален исторически музей – Ямбол

Pin It on Pinterest