Региона

„Адресът на сатирата” в Музея „Дом на хумора и сатирата“

На 16 май 2024, в първия ден на Фестивала на хумора и сатирата в Габрово и само два дни преди Карнавала, екипът на Музея на хумора и сатирата ще представи част от постигнатите резултати по проект „Адресът на сатирата” – създаване на изложба от фонда на Музея „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово и съпътстваща програма относно ролята и границите на сатирата и експонирането ѝ в реновирани пространства в Музея”, изпълняван по Програма „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“, финансирана от ФМ на ЕИП 2014-2021 г. www.eeagrants.bg

На обновения по проекта трети етаж:

– от 16:00 часа ще започне представянето на Музейната библиотека;

– от 17:00 часа в зала 6 е откриването на новата изложба „Сатира и пропаганда”.

На откриване на новото библиотечно пространство посетителите на Музея ще могат да разгледат модернизираното помещение на Етаж 3, да усетят атмосферата в читалнята, като на рафтовете в момента е подредена част от повечето групи във фонда – книги и периодични издания на над 20 езика на тема карикатура, етнография, живопис, фотография, както и кратки стихотворни форми, интригуващи албуми и обичаните от поколения авторски издания и каталози на Музея. Поради огромния обем на фонда въвеждането ще продължи и в следващите месеци Библиотеката ще се подготвя за работата с външни аудитории.

По време на представянето посетителите не просто ще чуят следващите стъпки от детайлната стратегия за развитие на Библиотеката, но и ще могат да дадат oбратна връзка и идеи за процеса на създаване на едно уникално място за общностни събития.

Предистория:

Музеят събира своя книжен фонд още от самото си създаване с цел да бъдe на разположение на служители, артисти и научни работници, изследващи хумора и сатирата. Колекцията съдържа близо 30 000 единици, датиращи от края на 18 век до наши дни. Паралелно със събирането на всичко важно и любопитно от българската литература и изкуство в смешния жанр, интернационалният живот на Музея силно характеризира фонда: от Египет до Коста Рика, през Естония до Канада. Съхраняват се „печатни съкровища“, които не могат да бъдат открити на друго място в България.

С помощта на средствата от проекта през 2023 започва процес по ремонт и релокализиране на Библиотеката – от тогавашните хранилища на Етаж 4 книгите са преместени първо във временен склад. След закупуване на библиотечен софтуер стартира поетапното им изваждане, сортиране и въвеждане в системата, включващо описание, което в бъдеще ще свърже обработката на книгите за ползване от читатели, както и визуализирането на фонда в електронен каталог. Целта е създаване на дигитален архив, който да не ограничава наличностите в Библиотеката географски само до Габрово.

Новата изложба „Сатира и пропаганда” проследява периода на създаване на колекцията на Музея на фона на новите правила в (и употреби на) сатирата при установяването на комунистическия режим у нас и как появата на Дома на хумора и сатирата променя и развива полето на карикатурата и сатирата в страната.

Изложбата представя изследване на карикатурите, участвали в Международното биенале на хумора и сатирата, организирано от Дома на хумора и сатирата от създаването му през 1973 до края на тоталитарния период през 1989. Целта ѝ е да оцени възможността за сатира в общество, в което свободата на изразяване е ограничена, а възможността за критика е заключена в нормата на „малката правда” – могат да бъдат осъждани отделни явления и грешки на бюрокрацията до определено, невисоко ниво на власт, без да бъдат конкретно назовавани и посочвани партийни лидери, често използвайки т.нар. „езоповски език”. Организаторите на Биеналето са пределно честни, избирайки Голямата награда да бъде наречена именно „Златен Езоп”. Другата употреба на сатирата в карикатурата, там, където тя е насочена навън, към международната политика и идеологическия враг, е напротив, съвсем конкретна, с ясно изобразяване на политически фигури като Маргарет Тачър, Ричард Никсън, Роналд Рейгън, Хенри Кисинджър. Правдиви или не, в силно заглушена и контролирана информационна среда, тези карикатури се превръщат в пропаганден инструмент – практика, вече добре отработена на страниците на вестниците „Папагал” и „Стършел” още с установяването на новата власт.

С цел онагледяване на духа на времето и границите на свободата, в изложбата са представени и три събития извън Биеналето:

* случаят „Люти чушки” с книгата с епиграми, подбрани и озаглавени от Радой Ралин и илюстрирани от Борис Димовски;

* арестът на Тодор Цонев заради открити в ателието му карикатури на Тодор Живков и други партийни първенци;

* карикатурата „Хайдушко хоро” на Георги Чаушов, публикувана на страниците на вестник „Стършел” през ноември 1989 година.

Няколко ключови теми се открояват в разгледания обем от биенални карикатури: войни и конфликти, икономически кризи, критика на западното общество, апартейд, религия, екология, от една страна в световен план и от друга, във вътрешнополитически план – животът на малкия човек – бюрокрацията, търсенето на смисъл, битовите несгоди, властовите отношения в дома.

Посетителите в изложбата имат възможността да се включат в изложбата чрез интерактивно приложение с два модула – самоирония и ре-карикатура. В първия зрителят може да постави собствения си образ в избрана карикатурата, а във втория – да ремиксира атрибути от различни карикатури, създавайки своя.

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest