Защо протестират хората?

ОТГОВОРЪТ НА ПП АБВ

  1. Нагло е ГЕРБ да твърди и да обвинява, че някой друг предизвиква скандалите – тези, които започнаха да прилагат този подход са именно те и то още от 2009 г. (Да си спомним „феодалните старци от БАН”, да си спомним лекарите от Горна Оряховица, да си спомним шумните арести, за които сега плащаме всички).
  2. ГЕРБ през тези години НЕПРЕКЪСНАТО разделяше обществото. При даден проблем, ГЕРБ настройваше обществото срещу лекари, срещу учители, срещу железничари, срещу полицаи и т.н. А като свършеха групите започваха да противопоставят и разделят самите групи – напр. джипита срещу болници.
  3. ГЕРБ през тези години проявяваше пълно ПРЕНЕБРЕЖЕНИЕ, НЕЗАЧИТАНЕ И НЕУВАЖЕНИЕ към българските институции. Да вземем за пример само Парламента – премиерът Борисов не е присъствал на нито един вот на недоверие към неговото правителство, включително и на последния. На парламентарен контрол се е явявал не повече от 3-4 пъти за последните три години. Никога не е ходил, за да го информира какви позиции отстоява по време на Съветите на Европейския съюз, а да не говорим да се отчита за това кои от тях е успял да защити (нещо, което германският канцлер г-жа Меркел прави преди и след всеки Съвет на ЕС).
  4. ГЕРБ през тези години успя да срине политическата система до нулата – не останаха авторитетни личности и институции, които хората да уважават. Следвайки езика на управляващите, дори и срещу най-високо уважавани хора, се нахвърляха разни неграмот­ници, които ги обиждаха и викаха „кой е този да ми каже, бе?”
  5. Бе насадена агресия, на която сме свидетели ежедневно – по пътищата, в училищата, в болниците, в обществения транспорт – навсякъде. Тази агресия тръгва отгоре, от най-високите равнища на управление – достатъчно е да погледнем Парламента. И това ще бъде едно от най-сериозните предизвикателства пред едно друго следващо управление.

Така стигнахме до пълен разпад на държавността и това е един от най-сериозните проблеми в държавата. АБВ започна да говори за това от преди повече от година, но едва напоследък някои започнаха да го осъзнават и даже да ни копират формулировката. АБВ съумява, поне към този момент, да се държи изцяло извън този начин на правене на политика. И това не е случайно – нашето разбиране/философия за политика и управление е съвсем друго. Ние се стремяхме да не вземаме страна в споровете между институциите и ги смятаме за недопустими, тъй като вредят на държавността – те не само уронват престижа ни във външен план, но обезкуражават гражданите, обезверяват ги, разрушителни са за устоите на държавата. Но безспорният инициатор за тях вече 10 години обикновено е ГЕРБ – с грубия си, вулгарен и циничен език, и с пренебрежителното си отношение към всеки друг – личност или институция.

Правителството

Вече от много политолози, коментатори се чува, че България никога не е имала по-неграмотно и по-некомпетентно правителство. На какво сме свидетели:

  • пълната административна немощ, непознаването на това как работи една администрация и как се управлява води до това, че в момента са заложени навсякъде мини, които дори самото правителство не знае къде ще гръмне поредната мина – защото те се залагат последните 10 години. Примерите са безброй – можем да започнем с преминаването на Гражданска защита в МВР (където тя практически бе унищожена) и да стигнем до новата Агенция за пътна безопасност, която бе създадена (след като имаме най-малко 5-6 органа, които и сега отговарят за безопасността по пътищата). Но Правителството не гледа нищо в неговата цялост, то решава всичко на парче. Едно от малкото неща, които все пак работеха в нашата държава до 2009 г. бе сектора на енергетиката – управляваше се от професионалисти и въпреки редица, предимно политически проб­леми, беше ефективен. Сега сме свидетели на това как след 10 годи­ни последователно разсипване, той е на път той изцяло да бъде уни­що­жен (то не бяха баничари начело на АЕЦ „Козлодуй”, то не бяха Гинки, то не бяха шофьори, представители на държавата в ЧЕЗ и т.н.)
  • икономически застой – няма никакво виждане за развитието на България и българската икономика. Наличието на предприятия, които произвеждат аксесоари за автомобили, карат управляващите да обявяват, че България е на едно от първите места по „автомо­би­ло­строене” в Европа. А това, че 98% от предприятията в България са „микро” предприятия, т.е. до 5 души работещи в тях, не тревожи никого в правителството. Това, че „ишлемето”, което е най-разпро­стра­неното производство в България, е чист износ на труд и не носи никаква принадена стойност в държавата също не тревожи никого.
  • Това правителство не е в състояние да въведе дори технически подобрения в работата на правителство, като електронно пра­ви­тел­ство например. Примери: след срива на Търговския регистър, видях­ме винетките (може ли да не сложиш машини за закупуване на винетки на границата на Дунав мост и да тичаш да ги носиш 3-4 дни след старта на рекламата на електронната винетка), нека минем и през МВР (където скоро, а се оказва, че това ставало често – срив в системата за документи за самоличност и шофьорски книжки) и последно стигнахме до митницата, която вече дни наред не освобождават пратки (защото бил въведен нов софтуеър, но хората не били обучени).
  • Външната политика е пълен провал. На практика, ние сами сме се поставили в тежка външнополитическа изолация; това, че ходим на различните Съвети на министри в ЕС нищо не носи във вътрешно­политически план – нито за растеж, нито за подем в икономиката, нито за подобряване благосъстоянието на хората; двустранни меж­ду­народни отношения почти не се развиват; на външната политика се гледа като на ПиАр, като на възможност за прегръдки и целувки, които да впечатлят народа. Ако се опитате да попитате някой от управляващите какво точно означава „икономизация на външната политика”, със сигурност няма да можете да получите адекватен отговор. Защото, първо двустранни посещения почти не се правят, а където се правят не се подписват никакви двустранни документи и те се превръщат в една приятна екскурзия (Примери: премиерът в Саудитска Арабия, м-ра на икономиката във Виетнам, случая с Китай)
  • Понятието, не даже сектора, а самото понятие „външна търговия” отсъства тотално от речника на управляващите, а да не говорим за „развиване на външна търговия”. Чуваме от време на време как щяло да се работи нашите предприятия да излязат на чуждите пазари. Кой ще излезе – 98% те „микро” предприятия?
  • Политиката в здравеопазването, в образованието още по-голям провал.
  • Престъпността, и то битовата престъпност, расте с неудържими темпове.
  • Природните бедствия ни връхлитат едно след друго – ако някой страничен наблюдател види какво става при падането на един сняг в Смолян, ще си помисли, че Смолян е в Сахара – че там никога не е падал сняг, че не са виждали зима и затова не могат с дни да разчистят пътищата и да възстановят електричеството.
  • Пълно невежество и непознаване по това как се работи в ЕС. Нито правителството, нито евродепутатите, нито българският парламент не познават нито процедурите, нито са наясно как точно работи Европейският съюз. Това води до едно „обикновено присъствие” като член, но не и като отстояване или налагане на някакви „национални интереси”. Така и никой от правителството не разбра за тези 10 години през които управлява, че в ЕС се работи с държавите-членки, а не с т. нар. „политически семейства”. Затова преди известно време бяхме пред заплахата да бъдат забранени българските домати, после видяхме какво се случи с пакета за „Мобилност”, а да не говорим колко други неща ни се стоварват и се казва, че това е европейско изискване. Тези изисквания се разработват от държавите-членки, каквато сме и ние. Само че ние или мълчим, или казваме „да, да” – така се предадохме на политическия натиск и спряхме Южен поток, АЕЦ Белене. А защо например унгарският премиер Виктор Орбан няма такива проблеми? Въпреки толкова прочутия Трети енергиен пакет, който у нас се вади като основна причина да си спрем енергийните проекти, Орбан (точно в условията на Третия енергиен пакет) си върна пълната държавна собственост в ЕРП-тата, започна да строи АЕЦ-а по формулата, която беше договорена от нас с Русия. И сега той продължава да отстоява за изграждането на жалкия остатък от Южен поток без всякакви притеснения. Но Орбан, първо, не се страхува да отстоява националните интереси на Унгария, второ – знае как да го прави (включително и чрез Съда на ЕС) и си постига резултатите.

Парламент

Никога не сме имали по-слаб парламент и то в основата му задача – приемане на законодателство. Правният нихилизъм в областта на законодателството е ужасяващ. Измененията в законите не могат да достигнат самите депутати. „Блестящ” пример в това отношение е Законът за горивата, за който самите депутати не бяха разбрали, че те вече са приели закона и Комисията започна да внася поправки, като същият ден законът беше обнародван в „Държавен вестник”. Има закони, които са изменяни по 2-3 пъти на месец.

Повече от половината от законопроектите се внасят от депутати, а не от Правителството. АБВ изпитва и е изразявала сериозно безпокойство от това:

  • Първо, така се заобикаля общественото обсъждане; оценката за въздействие е формална, а не реална
  • Второ, поставяме под сериозно съмнение компетентността на един (или няколко депутата) по даден въпрос, съответно адекватността на новооприеманото законодателство
  • Трето, поражда сериозни съмнения за лобизъм

ЕТО СРЕЩУ ТОВА ПРОТЕСТИРАТ ХОРАТА! И НЯМА ДА СПРАТ!

Pin It on Pinterest