ВМРО отбеляза 118 г. от избухването на Илинденско-Преображенското въстание

На 2 август (по стар стил) 1903 г. избухва Илинденско-Преображенското въстание.

Структурите на ВМРО отбелязаха годишнината чрез различни събития. А ето и част от тях:

Благоевград

Както преди дни писахме – в Благоевград бе поставен паметник на революционерката Мара Бунева. Официалното откриване на паметника бе на 2 август – Илинден. А на самото събитие присъстваха: заместник-председателят и евродепутат Ангел Джамбазки, организационният секретар на Организацията Юлиан Ангелов, кметът на Сандански Атанас Стоянов, Сдружението на „Българските родове от Македония“, членове и симпатизанти на ВМРО.

Инициативата за поставянето на този паметник идва от нейната потомка – Анна-Мария Бунева, както и на Братство „Хайдути“, подкрепена от ВМРО.

Редно беше тази героиня на националноосвободителното движение на българите да има паметник и то точно в Благоевград, сподели Иван Стоянов – председател на ВМРО – Благоевград.

Присъстващите поднесоха цветя и сведоха глава да уважат паметта на българската героин. Вечна слава на всички българи, дали живота си за Освобождението и Обединението на Майка България!

Русе

BMPO в Pyce пoчeтe 118-aтa гoдишнинa oт Илиндeнcĸo-Πpeoбpaжeнcĸoтo въcтaниe c вeнeц и пaдaнe нa ĸoлeнe пpeд пaмeтнaтa плoчa нa ocнoвaтeлитe нa „Taйнитe oфицepcĸи бpaтcтвa“ Aлeĸcaндъp Πpoтoгepoв и Бopиc Capaфoв.

Cлoвo зa гoдишнинaтa oт нaй-пaмeтнoтo и eмблeмaтичнo зa нoвaтa иcтopия нa Бългapия въcтaниe пpoизнece зaм.-пpeдceдaтeлят нa BMPO Иcĸpeн Beceлинoв. Toй пoдчepтa, чe cмe длъжни дa зaпaзим пaмeттa нa зaгинaлитe в нaй-гoлямoтo въcтaниe, дa зaпaзим бългapщинaтa нaвcяĸъдe, ĸъдeтo имa бългapи. Beceлинoв пpизoвa дa нe ce пpeдaвa бългapcĸият интepec в Maĸeдoния, ĸoйтo e тяcнo cвъpзaн c иcтopичecĸaтa иcтинa.

Tpaян Toтeв oт млaдeжĸaтa opгaнизaция нa BMPO, нaпoмни, чe иcтopиятa тpябвa дa ce пoмни и дa ce пoyчaвaмe oт нeя, зa дa избиpaмe нaй-пpaвилния път пpeд Бългapия зa нaшитe дeцa.

Пловдив

Благодарение на общинските съветници от ВМРО за пръв път в Пловдив тържествено бе отбелязана годишнина от Илинденско-Преображенското въстание.

Карлово

Карлово отбеляза 118 г. от избухването на Илинденско-Преображенското въстание.

Представителите на ВМРО в Карлово поднесохa цветя и си припомниха за героизма на въстаниците, сред които са карловският войвода Петър Юруков и десетки други техни съграждани.

Предстои да се проведе и традиционното военно-приложно състезание в чест на въстаниците и жертвите на въстанието. Желаещите да участват, могат да се свържат с общинското ръководство на ВМРО – Карлово.

Разлог

По традиция Община Разлог съвместно с ВМРО отбеляза 118 години от Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание.

В отбелязването пред паметника „Илинденци“ в местността „Предел“ се включиха Атанас Стоянов – кмет на община Сандански и заместник-председател на ВМРО, Борис Вангелов – член на ИК на ВМРО – Българско национално движение, Георги Крънчев – общински съветник и председател на ВМРО – Разлог, Вангел Тодоров – областен координатор на ВМРО за Благоевград, членове и симпатизанти на Организацията, гости на община Разлог.

Пред събралите се да поклонят глави и да отдадат почит на илинденци Атанас Стоянов припомни, че въстанието е повратната точка в борбите на българите от Вардарска, Егейска и Пиринска Македония и Източна Тракия срещу турския поробител в името на свободна и цяла България.

Заместник-председателят на ВМРО подчерта, че сме дължини да запазим паметта на героите от Илинден 1903 г. и да отстояваме националните интереси на България.

Кюстендил

ВМРО – Кюстендил отбеляза 118 години от Илинденско-Преображенското въстание, с едноминутно мълчание и падане на колене пред паметта на безсмъртното дело на героите. Отбелязването на 118-годишнина започна с изпълнение на Общинския духов оркестър и с кратко слово, посветено на тази паметна дата от българската история.

Малко повече за въстанието >>>

Въстанието е насочено срещу Османската империя и е организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Обхваща географските области Македония и Одринско и е връхна точка в национално-освободителните борби на македонските и тракийски българи.

По данни на ВМОРО, потушаването на въстанието, довежда до бежанска вълна от над 30 000 души от засегнатите региони на Османската империя, които бягат в свободна България, 994 въстаници са убити или ранени.

Цивилни жертви:

4694 убити

3122 изнасилени жени и момичета

176 отвлечени жени и момичета

12 440 опожарени къщи

70 835 обездомени.

Въстанието носи имената на двата църковни празника, на които избухват двата основни бунта. В Битолския и Солунския вилает то избухва на 20 юли (2 август нов стил) – Илинден, а в Одринския вилает – на 6 август (19 август нов стил), Преображение Господне.

Илинденско-Преображенското въстание избухва преждевременно, преди да бъде завършена всестранната подготовка на населението. Затова масово въстание избухва само в два революционни окръга. През 1903 г. не съществуват реални възможности за победен изход от въоръжена борба. Османската империя все още притежава огромни човешки, военни и икономически ресурси, които не могат да бъдат пречупени от една балканска държава, а още по-малко от населението на една провинция. Международното положение също не позволява благоприятен изход. Великите сили все още не са готови да пристъпят към решаване на сложния Източен въпрос. Русия е заета в Далечния изток, където назрява въоръжен конфликт с Япония. Австро-Унгария, другата държава с решаващ глас в балканските дела, все още не е завършила юридическото присъединяване към империята на окупирените през 1878 г. Босна и Херцеговина, за да допусне ново преразпределение на политическата карта на полуострова. Балканските държави също много внимателно и ревниво следят борбите на българското население за свобода и са решителни противници на реформи без тяхно участие, тъй като това означава застрашаване на интересите им в района, независимо от това колко обосновани са били те. Въпреки поражението, въстанието събужда европейското обществено мнение.

Ето каква равносметка на въстанието дава Христо Силянов-деец на ВМОРО.

„Това бе гласът на първата клетва, положена преди десет години от Дамян Груев в Солун и израсла във всенародно съзаклятие:

Безумно дързък боен зов към империята на султаните; Зов за братска помощ към освободените оттатък Рила и Родопите; Зов за човешко съчувствие и за правда към целия цивилизован свят… Тъкмо това обстоятелство, че въстанаха най-отдалечените от България и най-съседни до Гърция македонски краища, дойде да подчертае самородния български характер на движението против турската тирания… Въстанието в Битолско и Одринско беше масово. Целият народ се вдигна на крак и свърза съдбата си – живот, имот и чест – с изхода на борбата. Никое друго въстание на Балканите не струва в толкова късо време толкова много опустошения и невинни човешки жертви. В лицето на въстаналите македонци Турция виждаше най-завършеното въплощение на българското бунтарство. От Памет Българска напомняме, че Илинденският подвиг е не само най-висшата точка на борческо напрежение в Македония, но и изкупителна дан на общия български стремеж към свобода“.

Pin It on Pinterest