Владимир Маринов: Правителството и Коалиционният съвет за пореден път доказват, че местната власт не е ангажимент на държавата

Правителството подготвя повишаване на заплатите на неизвестен брой служители в общо 28 министерства и държавни администрации.

Мярката се обмисля да бъде факт от септември, а увеличението да бъде с до 30%. Мотивът е, че тези хора били на първа линия по време на пандемията, извънредното положение и вече, обстановка.

В новите социално-икономически мерки за отговор на епидемичната криза няма нищо лошо, защото става дума за администрации, в които основните заплати на служителите са по-ниски в сравнение с други институции, въпреки значителния обем на отговорностите им и прекия риск за здравето.

С това си действие обаче, управляващите за пореден път показват, че общините са законодателно отрязани от приноса на техните служители. Персоналът на местните администрации е натоварен с дейности по овладяване на пандемията и последствията от COVID-19, включително за служители на първа линия, чиито задължения включват обслужване и контрол „на терен“, с пряк контакт с други лица.

Тези хора не заслужават ли да получат по-високи възнаграждения?

Заради значително намалените приходи, след въвеждането на извънредното положение, голяма част от общините изпаднаха в тежко финансово състояние. В този тежък период те нямат финансов ресурс, за да подпомогнат служителите си.

Притеснен съм, че бягството от сериозните проблеми днес ни обрича на безизходица утре и настоявам за мерки и ангажимент на държавата!

По-тревожният въпрос тук е друг! Защо Националното сдружение на общините в България не реагира на това правителствено решение. Защо Управителният съвет на сдружението не настоява държавата да подпомогне общините и заплатите на служителите в общинската администрация да придобият нови размери на основните месечни заплати на служителите.

Правителството и Коалиционният съвет за пореден път доказват, че местната власт не е ангажимент на държавата. С това решение държавата казва, че парите и институциите са по-важни от човека. За последните десет години нищо друго не е изисквало в такава голяма степен солидарност, както настоящата пандемия. За съжаление обаче солидарност липсва и държавата, в лицето на управляващите, е най-силният източник на разединение.

Човешкото здраве и времето са ресурси! Затова работещи социално-икономически мерки са нужни днес, ако искаме да има утре!

Pin It on Pinterest