Възраждане: По Брюкселски – докладът е положителен, но е пълен с негативни оценки!
Вчера докладът на ЕЦБ стана достъпен и на български!
Уважаеми сънародници, отделете време и прочетете този текст.
Негативни оценки в Доклада на ЕЦБ:
Макар че равновесните диференциали на инфлацията, свързани с този процес на догонване, обикновено не са много големи, те могат да станат повод за безпокойство, ако са съпроводени от потенциално неустойчива ценова динамика на кредитите и активите и я допълват.
България бива насърчавана да ускори усилията си за изпълнение на елементите от плана за действие, приет от Специалната група за финансови действия (FATF), след като през октомври 2023 г. страната беше включена в „сивия списък“ на FATF с юрисдикциите, които са обект на засилено наблюдение.
Капиталовият пазар в България остава по-малък и много по-слабо развит от тези в еврозоната.
Въпреки това българската икономика остава изложена на колебанията в цените на борсовите стоки поради високата си енергоемкост и значителния дял на енергията и храните в потребителската кошница.
В по-дългосрочен хоризонт процесът на догонване, макар и желателен, би могъл да доведе до положителен диференциал на инфлацията спрямо еврозоната, тъй като БВП на човек от населението и ценовите равнища в България са все още значително по-ниски, отколкото в еврозоната
По-конкретно, въпреки че почасовите разходи за труд в България са все още най-ниските в ЕС, нарастването на заплатите е нужно да съответства и на растежа на производителността на труда, за да може да се запази ценовата конкурентоспособност и привлекателността на страната за чуждестранните инвеститори.
важно е тя (България) да овладее инфлационния натиск чрез подходящи политики и не на последно място да укрепи растежа на производителността чрез инвестиции в нововъведения и човешки капитал, особено в сектора на нетъргуемите стоки (т.е. сектора, ориентиран към вътрешния пазар).
По-слабо развитата институционална рамка може да ограничи потенциалния растеж на производството, което може да се отрази на способността на България да обслужва дълга си и да усложни икономическото приспособяване. Тя може също така да възпрепятства възможността на България да прилага мерки по паричната политика.
Редица институционални показатели сочат необходимост от подобряване на качеството на работа на институциите и управлението в България, като през последните десетилетия се наблюдава ограничен напредък
Освен това структурните реформи за усъвършенстване на институционалната и бизнес среда са решаващи за привличането на преки чуждестранни инвестиции и за ускоряването на потенциалния растеж. Те включват ангажимента на България за по-нататъшно намаляване на корупцията, осигуряване на независима и ефикасна съдебна система и за подобряване на образователната система.
Тъй като дългосрочната безработица представлява голям процент от общата безработица, необходими са активни мерки на политиката на пазара на труда, за да се повиши квалификацията на работната сила, да се насърчи икономическото приобщаване на най-уязвимите обществени слоеве и да се смекчи ефекта от намаляването на населението в трудоспособна възраст.
Що се отнася до макроикономическите дисбаланси, България не бе включена от Европейската комисия за задълбочен преглед в „Доклада за механизма за предупреждение, 2025 г.“.
Тези тенденции сочат риск от прегряване на икономиката и ранни признаци за ценова спирала при кредитите/активите, което е видно от завишените оценки на недвижимите имоти.
НАЙ-ВАЖНОТО: И в двата случая анализът на Комисията показа, че критерият за дефицита не е изпълнен. Като се има предвид обаче високата степен на несигурност по отношение на макроикономическата прогноза, Комисията счете, че на този етап не следва да се взема решение за прилагане по отношение на държави членки на процедура при прекомерен дефицит.
През 2024 г. обаче бюджетното салдо отново се влоши с 1,0 процентен пункт. Влошаването на бюджетното салдо през 2024 г. в сравнение с 2019 г., т.е. годината преди избухването на пандемията, възлизаше на 5,2% от БВП, което се дължеше най-вече на влошаването на структурното салдо с 4,5% от БВП.
