Солидарност и сътрудничество: европейският отговор на кризата

Програмна реч на Управляващия директор на МВФ Кристалина Георгиева

Парламентарна конференция на ЕС

Благодаря за предоставената ми възможност днес да говоря пред вас. Като комисар на ЕС съм имала поводи да взаимодействам с конференцията и за мен е чест да съм отново сред вас в този решаващ момент.

Позволете ми в началото да цитирам Жан Моне, който е казал следното: „Хората действат единствено по необходимост и обикновено разпознават необходимостта единствено в ситуация на криза.“

Намираме се в ситуация на криза и времето за действие настъпи. През 2020 г. икономиките на 90 процента от държавите в света отбелязаха спад спрямо нивата от началото на годината — най-слабото представяне на световната икономика в мирно време. Но този резултат можеше да е много по-лош. Изключително силните и съгласувани действия на централните банки и финансовите министерства изиграха решаваща роля в омекотяването на въздействието на кризата върху хората и икономиките.

Бих искала да отдам дължимото на Кристин Лагард и на ЕЦБ за бързата реакция чрез провеждането на извънредно благоприятна политика, както и на всички правителства на държавите—членки на ЕС за предоставянето на солидна фискална подкрепа от над 3 трилиона евро на фирмите и домакинствата, включително чрез схеми за запазване на заетостта, които подпомогнаха над 54 милиона работещи. А инициативата Следващо поколение ЕСе забележително постижение на мобилизирането на фондовете за постигането на обща цел.

Тези действия — както и научите постижения без аналог в областта на разработването на ваксини и терапии (голяма част от които дължим на Европа) и постигнатият напредък в носенето на маски, спазването на социална дистанция, тестуването и проследяването на контактните лица — спомогнаха за стабилизирането на икономиките и предоставиха възможност на света и на ЕС да предприеме първите стъпки към възстановяване.

Според текущата ни прогноза тази година ръстът на световната икономика ще бъде 5.5 процента, а икономиката на ЕС ще нарасне с 4.2 процента. Но пътят към възстановяването е крайно несигурен и най-вече неравен. Несигурен, поради надпреварата между вируса и ваксината, на която сме свидетели в момента. Неравен, поради различията в стартовите позиции и в икономическата структура и капацитета за реакция, които са причина за нарастващи неравенства както между, така и в рамките на отделните държави.

Именно последното, и по-конкретно възможността Големият локдаун от 2020 г. да се видоизмени в Голямото разминаване от 2021 г., буди у мен най-силна тревога.

Разминаването е най-силно изразено в развиващия се свят, където в половината държави, които бяха в процес на сближаване на равнищата на доходите с тези в по-богатите страни, в момента се наблюдава допълнително изоставане. Но този риск съществува и за ЕС. Свиването на икономиките на държавите, считани за традиционни туристически дестинации отчетоха значително по-голямо свиване – с повече от 9 процента в Испания, Гърция и Италия – в сравнение с 6.4 процента за ЕС като цяло.

Прогнозите ни сочат, че към края на 2022 г. доходите на глава от населението в страните с възникващи пазари в Централна и Източна Европа ще бъдат с 3.8 процента по-ниски спрямо тези, които прогнозирахме преди началото на кризата, спрямо понижение от само 1.3 процента в страните от ЕС с развити икономики, т.е. отрицателното въздействие ще бъде почти три пъти по-високо и допълнително ще забави темпа на конвергенция.

Наблюдаваме и все по-ясно изразено разминаване в рамките на отделните страни под формата на нарастващо неравенство.

Регионите с по-ниско БВП на глава от населението влязоха в кризата с по-ниска производителност, по-големи сектори с производства, изискващи близък контакт и по-малко работни места, които позволяват работа от разстояние, поради което бяха засегнати в много по-голяма степен. Бяха загубени милиони работни места, като сред най-потърпевшите са младите хора и жените, особено тези с ниски доходи и спестявания.

Така че големият въпрос, пред който са изправени политиците от ЕС, е как да се гарантира стабилно възстановяване при паралелно преодоляване на заплахата от това разминаване?

Първо по важност е преодоляването на здравната криза. Тази година политиката за ваксиниране на населението е в основата на икономическата политика — както в Европа, така и в целия свят. Докато не победим пандемията навсякъде, ще продължим да бъдем изложени на риска от нови мутации на вируса, които застрашават постигнатия напредък.

Разширяването на капацитета за производство и доставка на ваксини е от решаваща важност. Това се отнася и за осигуряването на допълнително финансиране за закупуването на необходимите дози и покриване на логистичните разходи, както и за своевременното преразпределение на излишните количества ваксини. Това изисква сътрудничество.

Второ — борба с икономическата криза Подкрепата за компаниите и домакинствата не трябва да бъде оттегляна, докато не победим пандемията. Постепенното оттегляне трябва да следва, а не да предшества трайния изход от здравната криза. Това е от значение във вътрешен план, но би имало и редица странични ефекти — преждевременното затягане на политиката в момент, в който най-тежко засегнатите икономики все още са силно уязвими, би задълбочило различията между страните.

Въпреки че моментът не е подходящ за оттегляне на подкрепата, именно сега е моментът за целенасочени действия за укрепване на режимите за несъстоятелност. Солидната подкрепа през 2020 г. доведе до по-малък от средния брой фалити. С намаляването на подкрепата и ускоряването на структурните промени, рискът от непогасяване на задълженията ще нарасне. Режимите за несъстоятелност и по-силният акцент върху дялово финансиране биха могли да предотвратят нарастването на необслужваните дългове и масовите фалити.

Трето —и най-важно в дългосрочен план — е да впрегнем отговора на кризата, за да дадем тласък на структурните промени към цифровизация и позеленяване на икономиката, ускорявайки хода на конвергенцията в Европа.

Задължително условие за това са съгласуваните усилия за инвестиции в зелена инфраструктура. Анализите ни сочат, че това може да повиши световния БВП с над 0.7 процента годишно в рамките на период от 15 години, създавайки милиони работни места. Ценообразуването на въглеродните емисии може да подобри фискалните баланси, да канализира инвестиции в зелените сектори на икономиката и да доведе до значително намаляване на емисиите. Разширяването на достъпа до високоскоростен интернет в селските и отдалечените региони ще повиши производителността. Разходите за образование ипрограми за обучение на работното място ще изградят необходимите умения за ерата на цифровата и зелената икономика.

Европа може да ускори и реформите за преодоляване на трайните структурни предизвикателства, пред които е изправена. Инициативата на Следващо поколение ЕС би могъл да бъде повече от катализатор на икономическа трансформация: тя е предшественик на нови, споделени финансови инструменти, които да допълнят единната парична политика на ЕЦБ. ЕС може да предприеме допълнителни стъпки към изграждането на банков и капиталов съюз, който да насърчава растежа и интеграцията. А усилията за реформа на международната система за корпоративно данъчно облагане и пригаждането й към новата цифрова ера може да повиши приходите и да намали неравенството.

Позволете ми в заключение изкажа благодарността си за подкрепата ви за работата на МВФ в тази криза.

Още от самото й начало ние своевременно коригирахме своите препоръки за водене на политики.Макар и необичайно за Фонда, посланието ни „Харчете, но пазете разписките“ беше напълно уместно в контекста на кризата. А с действията си застанахме твърдо зад думите си. По-конкретно МВФ предостави над 105 милиарда щ.д. под формата на нови заеми на 85 държави, като сред тези в Европа са Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Молдова, Черна гора, Северна Македония и Украйна.

Променихме начина, по който работим за изграждането на капацитет, за да го приспособим към изискванията за работа по време на пандемия. Насочихме още повече усилия към приобщаващия растеж, особено в работата ни с европейските ни партньори, по въпроси в областта на прогресивното данъчно облагане и социалните разходи.

Насочваме все повече усилия и към изменението на климата, което освен заплаха за икономическата и финансова стабилност, е и възможност за генерирането на „зелен“ растеж и създаването на „зелени“ работни места. Нашият анализ на политиките за изпълнението на амбициозните цели на ЕС за намаляване на въглеродните емисии е красноречиво свидетелство за усилията ни да поставим изменението на климата в основата на своята работа.            

Работим в тясно сътрудничество с ЕС, за да постигнем повече за страните с ниски доходи, които са изправени пред болезнения избор едновременно да се борят със здравната криза, да задоволяват основните нужди на населението, да укрепват макроикономическата си стабилност и да повишават публичните инвестиции, които са от решаващо значение за устойчивия растеж.

Гражданите на ЕС могат да се гордеят с помощта, която оказват на уязвимите държави по време на кризата. Вие подкрепихте всички наши усилия и допринесохте за облекчаването на дълговото бреме и повишаването на капацитета на МВФ за отпускане на преференциални заеми. Продължавате да търсите начини да ни помогнете да постигнем повече, включително чрез разпределението на нови специални права на тираж за повишаване на резервите без допълнително утежняване на дълговото бреме. Ценя дълбоко подкрепата на финансовите министри на ЕС в това отношение.  

Можете да разчитате на нас. Ние също разчитаме на вас.

Европейският съюз е едно от най-добрите постижения на 20-ти век. И неговите ценности на солидарност и приобщаване остават най-добрата ни надежда през 21-ви век.

Pin It on Pinterest