Рада Лайкова пред Novinata.bg: Европейският съюз, миграцията и бъдещето на Европа
Европейският съюз, отношенията между европейските държави, миграцията, войната в Украйна и бъдещето на европейската интеграция са сред темите, които продължават да предизвикват сериозни политически дебати в Европа. В този контекст потърсихме за разговор евродепутата Рада Лайкова, за да чуем нейната гледна точка по някои от най-обсъжданите въпроси, свързани с посоката, в която се развива ЕС.
В интервюто Лайкова коментира годишната реч за „Състоянието на Съюза“ на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, отношенията между националните държави и европейските институции, както и ролята на суверенистките политически формации в Европейския парламент.
Разговорът засяга още резултатите на „Алтернатива за Германия“ (AfD), миграционната политика на ЕС и отражението ѝ върху България, отношенията с Русия, подкрепата за Украйна и възможните сценарии за бъдещето на Европейския съюз.
В интервюто Рада Лайкова представя своите позиции по тези теми и аргументите, с които ги защитава.
Иван Златанов: Искам да благодаря за отделеното време и за възможността да отговорите на нашите въпроси.
Бих искал да започнем с тема, свързана с едно от последните събития в Европейския съюз, а именно годишната реч „State of the Union“ на Урсула фон дер Лайен. Вие твърдите, че тази реч е заимствана от годишната реч на президента на САЩ, а крайната цел е Европейският съюз да се превърне в една обща държава с общ лидер. Защо смятате, че Европейският съюз се стреми да се превърне в обща държава и какво, според вас, може да бъде направено, за да не се случи това?
Рада Лайкова: Благодаря за поканата и за възможността да коментираме неща, които пряко засягат България. Хората трябва да знаят, че институциите и властта са тук, за да служат на народите, а не обратното.
Речта „State of the Union“, или на български „Състоянието на Европа“, се провежда по този начин от 2010 г. Всяка година през септември председателят на Европейската комисия излиза и година след година, с все по-големи геополитически амбиции и все по-големи посегателства към абсолютната власт, представя това, което смята да бъде предприето през следващата година. Като суверенисти имаме конкретни основания за тези тревоги.
Иван Златанов: В тази връзка, на какво според вас се дължат проблемите, с които Европа на Суверенните Нации се сблъсква в момента?
Рада Лайкова: Както те казват: „Това е голяма заплаха“. Наистина заплахата е голяма, но не е нито за демокрацията, нито за просперитета и гражданите. Това е заплаха за статуквото.
Когато искаме да променим нещо, защото ни е даден този мандат и искаме да направим нещо за гражданите, едни хора, окупирали позиции във властта в това общо европейско пространство от 20-30 години насам, всячески търсят начини и поводи нашата работа да бъде спряна, да бъде манипулирано общественото мнение и знание благодарение на твърдения от сорта на „Вие сте агенти на някого“ или „Желаете да приемате антиевропейски политики“.
В резултат на това беше издаден доклад на Европейската служба за… европейските партии, който е, меко казано, абсурден. Твърденията в него почиват на няколко публикации във Facebook или по-скоро на коментарите под тях и са свързани с протеста, който ние от „Възраждане“ организирахме през февруари миналата година пред сградата на Европейската комисия. На него народът можеше да изрази своята позиция и неподчинението си към насилственото ни вкарване в еврозоната.
Подобен вид демонстрации се приемат като голяма заплаха. Поради тази причина партията, която създадохме с други наши европейски съмишленици, се превърна в обект на наблюдение от самопровъзгласилите се „евродемократи“.
Аз смятам, че можем да се гордеем с това, защото показва как настоящата форма на Европейския съюз е много далеч от първоначалните идеи. В приоритети са превърнати правата на малцинствени групи, които представляват по-малко от 1% от обществото, спасяването на климата, както и енергийни санкции и подстрекаване към война.
Ние не желаем да се присъединим към подобни приоритети, защото нашите хора не искат това. Затова срещаме такъв отпор чрез всички институционални методи, които могат да бъдат използвани от тази комисия.
Друго нещо, което ни притеснява, е заявката на Урсула фон дер Лайен да бъде създаден Център за устойчивата демокрация. Какво означава това – един бюрократичен апарат, какъвто е Европейската комисия, да създава механизми в отделните държави, с които да наблюдава как се провеждат изборите? На нас това ни изглежда така, сякаш искат да контролират изборите, докато не се появи кандидат, който им харесва.
Това е все по-голямо посегателство към още по-голяма власт. Урсула фон дер Лайен и ЕС нямат това право – да упражняват подобна сила.
Има много големи причини за притеснение, защото тази власт е много далечна от местната. Много държави, включително Германия, се сблъскват с този проблем. Фокусът се измести от това хората да контролират политиците си към това политиците да бъдат контролирани от една централизирана финансова евроатлантическа вихрушка.
Иван Златанов: Във връзка с Германия, как тълкувате твърденията, че с успеха на дясната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD) на местно ниво се наблюдава възход на едни отминали убеждения и ценности? Така ли е? Има ли наистина място за притеснение?
Рада Лайкова: Не смятам, че хората трябва да се притесняват от подобни античовешки ценности, каквито са тези на нацизма, в Германия. Даже обратното – тази идеология в момента я наблюдаваме в бригадите „Азов“ в Украйна. Това се доказва от много видеа, символи и заявления.
Очевидно руснаците имат много голям проблем с тази неонацистка идеология. По обясними исторически причини това е нещо, което те не могат да приемат.
От друга страна, както се твърди, че AfD е неонацистка партия, защо тогава могат да провеждат дипломатически срещи и разговори с Русия? Това твърдение според мен е наложено от някои медии на статуквото и не отговаря на реалността.
Иван Златанов: На какво според вас се дължи успехът на AfD на местните избори в Германия?
Рада Лайкова: Смятам, че това се дължи на неизпълнени обещания от страна на канцлера на Германия. Когато Фридрих Мерц пое властта, той напълно пречупи своите обещания, като обяви, че публичният дълг ще расте и че дълговата спирачка в германската конституция вече не е необходима. Германците са много чувствителни на тема дългове и пари в брой.
От друга страна, той провежда политика, сходна с тази на фон дер Лайен, и нормализира теми като тази за войната. Повярвайте ми, редовият германец, независимо от политическите си пристрастия, не желае да отиде на война.
Дори наблюдаваме хора, които са изключително либерални, да коментират, че по-добрият вариант е да се предадат, отколкото да участват във военни действия.
Един народ като германския, който през последните десетилетия е израснал с идеи за свобода и разбирателство, изведнъж да чува за казарма, енергийни санкции и милиарди евро в подкрепа на военни акции, не изненадва с решението си да подкрепи партия, която обръща внимание на реалните проблеми на хората.
„Алтернатива за Германия“ спечели изключително убедително в две от източногерманските провинции и удвои резултата си в Берлин. Както знаете, Берлин е един изключително колоритен и до известна степен либерален град.
В случая не става въпрос за Германия на етническите германци. Не, тук става въпрос за спазване на общите правила, общия ред и законността, за които хората, които живеят в тази държава, са се договорили.
Има дори много турци, които гласуват за тази партия с аргумента, че желаят да се върне тази Германия, заради която са напуснали своята държава, за да водят по-добър начин на живот.
Голям проблем е и нелегалният миграционен поток. Тук трябва да се направи разлика между хора, които бягат от война, и хора, които са нелегални икономически мигранти, които знаят, че ще получат помощи и ще имат свободата да правят каквото пожелаят.
Истината е, че върхушката сама се отделя от реалните проблеми на хората. Това се наблюдава както на европейско ниво, така и в България.
Иван Златанов: Във връзка с мигрантите, какво решение според вас трябва да бъде взето, за да се реши този проблем?
Рада Лайкова: Различните държави имат различни проблеми по тази тема. Ние, като България, по принцип сме транзитна държава за мигранти, които искат да отидат в държави от Западна Европа.
Но с новите европейски правила ние ще бъдем задължени да приемаме мигранти на база на солидарността. Ако откажем, ще бъдем глобявани с 20 000 евро на мигрант. Това е новият Пакт за миграцията, последната част от който беше гласувана това лято.
Тук искам да вметна, че беше разбрано, че България не може да се справи с този поток и през миналия декември беше предложена частична дерогация на това правило за България. Правителството на Росен Желязков реши, че няма нужда да се възползва от това изключение.
Поради тази причина се строят и два нови миграционни центъра в България.
Няма никаква защита на нашите граници и на нашата безопасност. Задължени сме да приемем върнат мигрант, задължени сме да платим глоба, ако не приемем мигрант по квота, и на всичкото отгоре тези хора съвсем спокойно могат да пътуват между държавите благодарение на Шенгенското пространство.
Иван Златанов: Какво бихте променили в Европейския съюз, за да може в срок от 10 години той да се върне към първоначалните си идеи?
Рада Лайкова: Като за начало смятам, че първо трябва да се увеличи процентът на партиите, които мислят суверенистки в Европейския парламент, за да може да има по-големи мнозинства, когато гласуваме важни бъдещи законопроекти, които засягат бъдещето на европейците.
Тоест, трябва да увеличим партиите, които са там, за да работят за собствените си държави, а не за глобализма.
Мисля, че това вече се случва. Сигнал за това са изборите в Германия. Отделно, друга партия от нашата парламентарна група – „Република“ в Словакия – утрои своите резултати през последните две години. Партньорите ни от Чехия вече са в коалиционно правителство в Чехия.
Тези процеси вече съществуват, но се развиват по-бавно, отколкото ни се иска.
Властта за тези хора ще дойде от гражданите, не от някой друг.
Иван Златанов: Какво ще се случи с България, ако Европейският съюз го няма? Как изглежда това за България?
Рада Лайкова: Такова нещо не може да се случи от днес за утре. Както ние от „Възраждане“ обичаме да казваме: „Има бъдеще и извън Европейския съюз“.
Ние никога няма да се противопоставим на изграждането на дипломатически отношения и икономическо сътрудничество с други държави от Европа.
Европейският съюз трябва да бъде редуциран до неговите коренни и първоначални идеи – тези за мир и икономическо сътрудничество, за да могат държавите да търгуват и взаимно да забогатяват, а не да се говори за санкции и война.
Иван Златанов: Къде според вас е най-сериозното разминаване между политиките на България и Европейския съюз?
Рада Лайкова: Един конкретен пример е липсата ни на право на различна политика по отношение на горивата и енергоизточниците.
Ние имаме забрана за внос на горива от наш дългогодишен източник, а именно Русия. Държави като Унгария и Словакия получиха безсрочно изключение за петрол, което важи и до ден днешен.
България получи временна дерогация за петрол по море през 2024 г. и сама се отказа от нея предварително през 2023 г.
Нашият проблем е, че ние по никакъв начин не се противопоставяме на нарежданията на Европейския съюз и не използваме правата си на вето, за да преговаряме за по-добри за нас условия.
Иван Златанов: Напоследък се твърди, че все повече държави се подготвят за война с Русия. Има ли такава опасност наистина?
Рада Лайкова: Факт е, че подкрепата на ЕС за Украйна не е дипломатическа или хуманитарна, а военна.
Това говорене за война се нормализира изключително много и според мен това се прави с цел европейските граждани да не бъдат изненадани от подобно нещо.
Това за мен е изключително притеснително.
Статия на Иван Златанов
Снимки на Рада Лайкова и Иван Златанов
