Проф. Светлозар Елдъров: Македонският въпрос е създаден от политиците и те трябва да излязат на първа линия и да го решат

Северна Македония трябва да тръгне по пътя към ЕС, но не за сметка на българската история, счита Калоян Паргов

Северна Македония трябва да тръгне по пътя към Европейския съюз, но  не  за сметка  на българската история. Това заяви лидерът БСП – София Калоян Паргов по време на дискусията „Европейската перспектива за Северна Македония през погледа на България“ и отбеляза, че целта е да се изработи позиция с ясни решения за позицията на България относно Република Северна Македония. Събитието бе организирано от Дискусионен клуб „Политика 21“ и Съвета по външна политика към Градския съвет на софийската организация с председатели проф. Захари Захариев и Чавдар Минчев. В него взеха участие членовете на ИБ на ГС на БСП – София проф. Ваня Добрева и Жельо Бойчев, членът на НС на БСП Петър Мутафчиев, историци и дипломати.

Очакват се и обща позиция на институциите и представителите на България в Европарламента за съдбата на българската идентичност в македонската история.

Не бива да позволяваме да ровят в костите на героите, посмъртно да ги помакедончват поради съвременната политическа реалност. Това се казва в позиция на акад. Георги Марков, която бе прочетена от проф. Захариев.  

„Доктрината на сръбските шовинисти и на Коминтерна за създаване на политическата македонска нация на антибългарска основа е осъществено принодително от маршал Тито, за да остане до днес на власт в република Севрна Македония. Лекомислена грешка на българската външна политика е пропускът да се решат спорните исторически въпроси преди подписването на договора за приятелство, както направиха гърците след продължително отхвърляне“, счита акад. Марков.

„Как да седнеш да преговаряш за националната самоличност на Гоце Делчев след като преживе той се е самоопределил какъв е. Приемайки правото на самоопределение ние не бива да позволяваме да ровят в костите на героите, посмъртно да ги помакедончват поради съвременната политическа реалност“, подчертава историкът.

Акад. Марков добавя, че вътрешната драма на македонците е, че техните деди са българи, а такива Конституцията изобщо не допуска да съществуват във Вардарска Македония.

„Преди всичко е необходимо да се изясни какво разбираме под обща история, защото до края на Втората световна война това е българска история във Вардарска Македония. Ние не моцем да допуснем дележ на общата история като Илинденското въстание да стане македонско, а Преображенското въстание да е българско. По същия начин Скопие разделя Македоно-Одринското опълчение през Балканските войни. Героите също се поделят – Гоце Делчев и Яне Сандански за Скопие, а Тодор Александров и Иван Михайлов за София. А на последък си присвоиха и Александров. Симеон Радев е обявен за виден публицист и дипломат, докато за неговия съгражданин Андрей Ляпчев още не са се сетили да помакедончат“, отбелязва още историкът.

Според  акад. Марков обновяването на въпроса за ОМО „Илинден“ е знак на предупреждение какво ни очаква в общото европейско бъдеще.

„Очевидно е умишленото протакане в заседанието в съвместната експертна комисия по историческите и образователни въпроси, докато Република Северна Македония се отзове в ЕС, за да повдигне в Брюксел въпроса за някакво македонско национално малцинство в България. Географски Пиринска Македония е в североизточната част на областта, но българското правителство не възразява на опредлението Севрна Македония“, пише историкът.

„Договорът за приятелство се нуждае от анекс, в който да се признае, че македонския език е норма на българския. Както и да се изтъкне българската история на населението на Варварска Македония докрая на Втората световна война. По това не може да се прави никакъв политически компромис, защото македонизацията и преброяването на населението в югозападните български земи през 1946 година още дават отровни плодове“, се казва още в позицията.

„Днес Република България е в положение да защити националните си интереси и да не произнася одобрението си докато историята не бъде зачетена и призната такава каквато е била в действителност. Правителството не бива да се поддава на натиск отвън да се загърби миналото по общия път към европейското бъдеще, тъй като то все някога ще ни настигне и ще ни напомни за себе си“, добавя акад. Марков.

Македонският въпрос е създаден от политиците и те трябва да излязат на първа линия и да го решат с политически средства. Това каза историкът проф. Светлозар Елдъров.  

Той посочи, че този договор за добросъседство е копие на декларацията от 1999 година. „След години този договор ще се изучава като много дълбока непоправима грешка на българската дипломация. Но това го разбрахме, когато беше подписан Преспанския договор и когато прочетохме колко подробно Гърция преследва своите интереси“, добави историкът.

„Хората на българската дипломация може би са разчитали, че ще постигнат много бързи резултати. Подписват, ръкопляскат, прегръщат се, снимат се пред паметника на Гоце Делчев и е готово. Но не стана така. Сега виждам, че сега друга е тактиката. Сега може би приближаваме предизборно време, сега сякаш у нас онази братска тенденция в отношенията ни към Македония изведнъж се твърди и започнаха да се предявяват все повече и повече искания, които нахвърлиха и рамковите позиции“, каза проф. Елдъров.

По думите му анекс към договора трябва да има, в който да дефинира термина обща история.

„Въпросът е какво да се прави от тук нататък. Много е трудно до оставащите две седмици до следващата среща нещо да се промени. Като историк съм убеден, че историческата истина е на наша страна. Но също така съм убеден, че ние трябва да бъдем на страната на историческата истина, да я защитаваме навсякъде и по всеки повод. Когато става въпрос за Македонския въпрос, който не е създаден от историците, а е създаден от политиците, те трябва да излязат на първа линия, да поемат отговорността и да решат с политически средства Македонският въпрос“, отбеляза още той.

Pin It on Pinterest