Проф. Димитър Йончев: Човечеството отстъпва от хуманистичните идеи на Просвещението

За някакъв ред в света едва ли имаме основания да говорим, но затова пък със сигурност заживяхме с ценностите, основани на егоизма и удоволствието, коментира пред сайта на БСП-София проф. Йончев.

Проф. Димитър Йончев е преподавател по национална сигурност. Участник в Кръглата маса, председател на Комисията по национална сигурност в Седмото велико народно събрание, депутат от 36-тото Народно събрание. Доктор по философия и икономика. Академик от Всемирната академия по комплексна безопасност.

-Какви трябва да са бъдещите промени в разбирането на сигурността на индивидуално, групово, национално, регионално и глобално ниво?

Пандемията направи видими промените в природата на властта в глобалния свят. Властта по същността си винаги е била правото на властващия да разпорежда смърт. Властта е танатокрация. Суверен е онзи, който официално разполага с правото да отнеме живот. Глобализацията промени природата на властта. Промениха се условията и начинът на живот на значителна част от населението. Световният либерален  пазар промени ценностите. Традиционните общности и груповите ценности се заменят от индивидуализма на консуматора, който има един стремеж – да живее в удоволствие от неограничената консумация и да може да се радва през цялото време на такъв живот, независимо къде се случва той. В центъра на днешните ценности е здравето на индивида и сянката на здравето – сигурността. Индивидуалното здраве, което винаги е било интимен въпрос,  се превръща в основна грижа на политиката. Смъртта на гражданина е скандал, трагедия, за която отговорност носи властникът. Днес властникът не е онзи, който присъжда смъртта, а тъкмо обратното, онзи, който е длъжен  да не я допуска. Това регулиране на интимното здраве на гражданите само по инерция наричаме политика. То всъщност е управление на здравето и респективно на сигурността. Този процес тече вече няколко десетилетия, но именно днешната криза с коронавируса го направи видим и за масовото съзнание. Интересно е да се отбележи, че политиците не осъзнават това, макар че действат точно така, сякаш го осъзнават. Но политикът по природата си не е мислител, което води до заключението, че след пандемията голямата политика ще се завърне на устойчивата си орбита с локалните напрежения, санкциите и взаимните обвинения. Може би ще се прибави една нова тема – кой го направи? Естествено финансовата динамика ще бъде инструмент за преразпределяне на влияния.

-Много хора прогнозират края на либералния  ред. Идва ли този край и пандемията ще повлияе ли на това?

Две са основанията, които водят до мисълта, че особени промени няма да настъпят. Първо, хората нямат памет за лошите неща. Те забравят войните, катастрофите, епидемиите и може би това е за добро – животът винаги продължава. Второ, либералният пазар заложи, събуди и наложи най-дълбокото и най-егоистичното в човека – жадността и консумеризма. Стана като във „Фауст” – душата е продадена за сметка на вечното удоволствие. Човечеството решително отстъпи от хуманистичните идеи на Просвещението, от ценностите на цивилизацията исе ориентира към живот без универсални знания, живот в удоволствия, живот, ориентиран към имането като средство за приятно пребиваване. Може да се каже, че в края на XIX век умря Бог, когото замениха утопиите, а в края на ХХ век умряха утопиите, които днес са заменени от неприкрит, циничен егоизъм на индивидуалното, атомизираното присъствие на човека в световното село. За някакъв ред в света едва ли имаме основания да говорим, но затова пък със сигурност заживяхме с ценностите, основани на егоизма и удоволствието. Кризата не променя тези нагласи, а само още повече изостря апетитите, след като отмине.

-Пандемията ще промени ли геополитическия баланс в света?

В понятието „геополитика” има две смислови единици – „гео” и „политика”. Ако политиката е най-динамичният елемент в обществото, то „гео”-то, (земният, а според някои геополитици и този на кръвта) си остават еднии същи за векове и дори за хилядолетия. Промени в геополитическата си ориентация правят малките участници, каквито сме ние, каквито са държавите в Междинна Европа, но големите играчи не променят осите на своя глобален интерес. Русия винаги ще гледа към проливите и към Средиземно море, никога няма да остави Курилите, Франция ще е чувствителна към отвъдморските си територии и зони на влияние, Англияще остане Великобритания, Турция ще мечтае за османизма, а Съединените Щати ще контролират напълно своя си континент, но и ще се стремят да се настанят трайно там, където никога не са били – в сърцето на Европа, непосредствено до границите на Русия. Такава е геополитиката. Само за пример, ако един ден на наша територия започнат военни действия, те ще са в направленията (проходите на Стара планина, Места, Струма, Марица, Проливите), където са се сражавали Крум, Самуил, Балдуин, руските войски и опълченците. Такава е геополитиката, тя е нещо устойчиво в областта на историческите цели. След пандемията в разположението на силите може да настъпят някои промени, но в преследването на целите и в ориентацията на геополитическите оси на големите участници няма да има никаква промяна.

-Наблюдаваме засилване на националните държави в настоящата криза. ЕС има ли полезен ход?

Националната държава няма да сезатвори в себе си. То е като раждането – един път навън, няма връщане в утробата. Може би доскоро не оценявахме факта, че за да си гражданин в глобалния свят, все още трябва да фигурираш внякаква национална юрисдикция, трябва да си гражданин на някоя държава, а след това вече можеш да се преместваш по планетата (ако не си мигрант, скрил самоличността си). В кризата държавата се разпорежда в рамките на своята юрисдикция и е естествено да се появи впечатлението, че държавите се затварят в себе си. Просто няма друга правна фигура, в която да се действа в интерес на гражданите. След кризата отново ще се разлетят по всичките четири посоки на света. Това е светът на планетарния пазар, а не на пазарните сергии. ЕС още по-отчетливо показа (не, че някой е искал да го покаже), че дори и като единно икономическо пространство той е безпомощен, когато трябва да се действа в интерес на европейските граждани, тъй като няма такива правомощия – ЕС не е единен политически субект. И вероятно няма да бъде, тъй като в ЕС могъщите членове са геополитически играчи, които нямат намерение да се обезличават по подобие на американски щат. Следователно, този наистина силен и полезен ход е изключен. В такъв случай остават безкрайните условности и регулации, които са поносими в нормално време, но се оказват напълно несъстоятелни във време на криза.

-Великобритания се раздели с ЕС. Помага ли им това от гледна точка на сигурността?

Да вземаш решения за себе си е признак  затова, че си суверен, а този факт е в основата на сигурността. Ние не бихме могли да сторим това, тъй като, за разлика от кралството, не можем да се храним от бившите си колонии (ние просто ги нямаме) и се държим за ЕС, като за майка хранилница. Освен това ние сме несравними с Англия. При предишния режим националното ни стопанство беше приспособено към това на соцлагера и специално на Съветския съюз. След разпадането на системата икономиката ни се оказа на пусто място и тръгнахме с разрушенията и разграбванията, с аргумента, че тя не е пригодна за новата ситуация. След приемането ни в ЕС икономиката ни се приспособява като подизпълнител на водещите икономики и като ползувател на грандове в инфраструктурата. Ако си представим, че отново се разпадне системата, то вече е ясно какво следва – разрушаване и разграбване, тъй като тя няма да е подходяща в променената ситуация.

Англия няма този проблем. Ако ме разбирате.

-След като пандемията затихне,  каква реформа ще е необходима в българската система за сигурност?

Понятието  „българска система за сигурност” е силно преувеличено и доста ласкателно. У нас има елементи на такава система, но тя не е учредена от никакъв закон и в действителност вместо система имаме  съвкупност от елементи, които не могат да действат в синхрон, тъй като тяхното взаимодействие в норма и  в  криза не е уредено по официален път.   Ситуацията е такава от 30 години насам. В закона за управление на системата за национална сигурност по въпроса за взаимодействието се казва, че при изпълнение на задълженията си институциите си взаимодействат. Така имаме закон как да управляваме системата, но самата система не е създавана, а се подразбира. Тъй като при това положение действаме „на парче”, то много е възможно след пандемията да се появи променен закон за действия при кризи, да се появи в правния мир разработена хипотеза за криза при заплахи за здравето, както и да се променят текстове в законите, отнасящи се до здравната система. 

Но да се нарекат подобни промени „промени в системата за сигурност” би било твърде претенциозно и високопарно. Онова, което е необходимо и си остава и занапред е да се учреди чрез закон системата за национална сигурност, като в този закон намерят място и поуките от преживяваното днес.

Pin It on Pinterest