Проф. д-р Димитър Иванов: Боли ме, че изоставаме трагично от модерния свят

БСП се бори да оглави промяната в страната или да влезе във фискалната и бюджетна кухня? Нека докажат на обществото, че са готови да работят заради своята вяра и идеология, а не се борят само да управляват за парите на данъкоплатците

„Върху кризисното икономическо и социално състояние вече се наслагва и една тежка политическа криза. Икономическата канава на страната е овехтяла. Цялото общество представлява една пирамида, където средните класи гният и се срутват. Социалният ни модел е антисоциален. Правителството и стоящото зад него коалиционно мнозинство са в паника, но не искат да го кажат на хората.

Какво всъщност защитава правителството в сделката за самолетите Ф-16, когато е готово да плати най-скъпата цена, плащана някога от някоя страна?

БСП се бори да оглави промяната в страната или да влезе във фискалната и бюджетна кухня? Нека докажат на обществото, че са готови да работят заради своята вяра и идеология, а не се борят само да управляват за парите на данъкоплатците.

Какъв ще е модерният хоризонт на България зависи от всички нас.“

Разговаряме с проф. д-р на икон. науки Димитър М. Иванов…

– В разговора ни, предшестващ това интервю, долових тревога за България, от която сте далеч, но не преставате да следите политико-икономическия живот. Ако не съм се заблудила, от какво е породена тревогата ви, професор Иванов?
– Бих казал тревога и тъга. Перспективата, откъдето и да я погледнем – и във вътрешната ситуация и в международната, не е добра. Тревогата е от усложняващата се международна политическа обстановка – може да се събудим и да не знаем, че войната е избухнала някъде в света. Но най-вече тревога от огромното, тъжно и драматично изоставане от съвременния модерен свят. Ще ви споделя един факт, който ме мотивира да дам съгласие за това интервю. В края на идващата седмица започва поредната  14-та Среща на страните от Групата на Г-20 в Япония . Те ще разглеждат такива проблеми, като глобалното преструктуриране на икономиката, глобалните дисбаланси, проблемите с остаряването, въвеждането на световна здравна осигуровка на всички граждани на света, възстановяване двигателите на растеж, на производителност на труда, въпроси на иновацията, дигитализацията и най-важното – създаване на т.нaр. Общество 5.0, което ще бъде общество фокусирано около човека; общество, постигащо висока интеграция на киберпространство, на физическо пространство и благоденствие.

Къде сме ние?! – се питам аз, на фона на контраста на това, за което говоря. Виждаме една разделена нация, протести за всичко и навсякъде, скандали и обвинения в корупция и липса на ефективни решения. Върху социалното ни и икономическо състояние, което мога да нарека кризисно, вече ясно се наслагва една тежка политическа криза. Очевидно е, че Парламентът не работи ефективно, очевидно е, че политическата ни система е в огромен, масивен дефицит на доверие, средната ни класа колабира, цели държавни структури паразитират в страх за своето бъдеще, огромна е пропастта между морал и национални отговорности, от една страна, и политико-партизански авторитаризъм, от друга страна. И всичко това не се разбира, не се вижда. Липсва хоризонт, а това няма как да не ме тревожи.

– В шумното говорене около избори, корупция, гейтове, избор на нов главен прокурор, оценките за случващото се в икономиката са съвсем оскъдни и непълни. А вие говорихте за преструктуриране на българската икономика преди време. Кой ще направи това, какво ще се случи и, ако не стане, какви са опасностите за страната ни?
– Заради отлагане на проблемите от страна на серия правителства и на това правителство, което вече трети мандат е на власт, проблемите не се решават. Ние се намираме в ситуация, в която социалното ни развитие е разкъсано, фрагментирано, остаряло, икономическата канава на страната е овехтяла. Цялото ни общество представлява една пирамида, където средните слоеве, средните класи гният и се срутват. Социалният ни модел не е социален, а антисоциален. Той е модел на тези, които плащат, и на тези, които прибират. Ние сме страна без модерна държавна администрация, а от началото на 2000 г. говорим за реформа в тази сфера. И в цялото това „утре“, което мечтаем да се случи, аз задавам въпроса: какво „утре: то ще бъде? Утре, както вчера, или утре, както нищо до сега? И в този смисъл, бих подкрепил идеята за цялостен нов икономически модел, на който да стъпи нашата икономика. Знаете ли, че за Г-20 са поканени такива страни, като Сенегал, Чили, един Виетнам, който само преди 50-60 г. беше разоран от войната? И как да не ми е мъчно за това, което се случва в моята страна? Та нейното икономическо развитие е достигнало до там, да бъдем на последно място в Европа? Да, премиерът е прав да каже, че трудовият ни пазар е силен, че индексът на безработица е твърде нисък. Нисък е, но заедно с това продължава и високата миграция от страната. Ако гледаме националната статистика, налице остават сериозни различия между доходите на българските домакинства и тяхното потребление и разходи. Ръстът на потреблението  у нас е замръзнал на нулевата си точка. Общият среден доход на едно лице през първото тримесечие на 2019 година /цитирам точни данни на статистиката/, нараства с 8% спрямо миналата година. Но заедно с това, общият разход на лице от домакинствата нараства с над 11%. Тоест, изпреварва доходите и това не се случва само в рамките на тази година. Целият процес на спестяване, на социално натрупване, е спрял, не работи тук. 
Чакаме в момента резултатите от надзорните стрес-тестове, които се провеждат върху шест от големите български банки. Те се извършват по повод съгласието на нашето правителство и на Централната ни банка за кандидатстване за влизане в банковия съюз на Европа. Мълчи се за тези резултати, а те трябва да дадат оценка на устойчивостта и здравината на цялата ни банкова система – да удържа на силни външни и вътрешни шокове и да поддържа икономиката. Всичко това води до една ситуация, в която аз вече съм убеден, че правителството и стоящото зад него коалиционно мнозинство са наясно, че са безсилни да овладеят тази ситуация. Те са в паника, но не искат да го кажат на хората. Не търсят националния мозък и интелект. Налице е вече очевиден дефицит на социална и икономическа интелигентност. И всичко това създава огромна опасност пред страната, защото една паника  веднага води до зараза от страха, пълно недоверие сред населението и още по – голямо спиране на цялата икономика. Тази комбинация от дълга, системна криза на цялото ни държавно управление, на политическата ни система, изисква едно прецизно вглеждане в детайлите на ситуацията, в механизмите на управлението, в детайлите на водената икономическа и социална политика. Нужен е честен анализ на огромното  и растящо социално  недоволство и оттук извеждане на нов възраждащ ни икономически и социален модел.

– Следизборната ситуация променя ли нещо във вашите изводи  за печалната картина у нас?
– Аз съм доволен, че ми задавате този въпрос, защото той е  много важен за мен. Налагат се няколко извода и обществото, политическите партии и държавните институции трябва добре да ги разберат. Първо, поради характера на  изборната система е трудно да се победят управляващите, които и да са те. Второ, голямата опозиционна алтернатива в лицето на БСП, както много хора предупреждаваха, включително и аз в предишното ни интервю с вас, тя проведе една тотално погрешна стратегически  и тактически изборна кампания. Нещо повече – оказа се, че тази алтернатива е все още слаба в кадрово и идейно отношение. Това е един от големите изводи и уроци на ситуацията. Трето, българското общество продължава да е недоверчиво към необходимостта от промяна, но си плаща и ще продължи да си плаща цената за това. На четвърто място считам, че беше подценен българският избирател с кампаниите  на всички политически партии. А той е вече далеч по – квалифициран и към него трябваше да се подходи с много по-голяма сериозност, детайлност и дългосрочност в програмите. И на последно място, но не по важност бих сложил това, че фундаменталната политическа и икономическа динамика  след изборите се усложни и е много  различна от преди. Независимо, че ГЕРБ победиха математически, ситуацията за тях не е благосклонна. Всичко това ни кара да разсъждаваме какво може да се случи нататък с политическата и икономическа система на страната.

– Има ли релации между Еврохолд – компанията, която иска да купи ЧЕЗ, и Инерком на Гинка Върбакова. Стана ясно, че първата е отхвърлена от Гърция заради липса на капитали, а и в Румъния, заради картелно споразумение в застраховането, появиха се и мнения, че зад Еврохолд наднича самия Цветанов. Защо привличаме все тъмни икономически скубекти, професоре?
– Вие сте права тук. Даже и в големите икономически проекти, от които страната има толкова голяма необходимост, инвестиционния климат в страната и механизмът за взимане на икономически решения продължава да е мътен, с подозрения, пълен с олигархични съучастия. Всичко това се наслагва върху нашия международен имидж . И това не е само с ЧЕЗ. Виждаме го, че е и с проекти като ТЕЦ Варна, евентуалното построяване на завод на Фолксваген и т. н. Да вземем ЧЕЗ. Тя е публична компания . И щом това е така и щом електроразпределението е стратегическа компания за нас, няма как правителството официално да стои настрани /защото неофициално не знаем какво прави/и да казва, че това е частна продажба. Това не е така. Това е продажба, засягаща един стратегически подотрасъл у нас и бъдещето на десетки хиляди български граждани. Две неща ние не знаем: първо, какво се случи последните дни? Българските медии не го отразиха и само написаха, че ЧЕЗ ще подпише договор с българската компания Еврохолд на съответна стойност. Това, което спестиха, а всички чешки медии написаха, е, че там допълнително беше записано в съобщението на чешката компания, респективно-правителство, втора точка, която гласи, че ЧЕЗ продължава с голямо очакване и внимание да следи хода на арбитражното дело, с което те съдят българското правителство за нарушен бизнес климат в страната, респ. за нанесени щети на компанията. Искът е за над 300 милиона евро! Разбирате за какво става дума! И второто нещо, няма как българското правителство да стои безучастно. Какво значи частна продажба, като Еврохолд не си е осигурил финансиране, а ще го осигурява чрез две, или три банки под формата на синдикиран заем и собствени  средства на Еврохолд.? Но, тогава, може ли ние да не знаем финансовите средства, според които един стратегически отрасъл се продава? Ами ако утре  Еврохолд  фалира, или не може да си изплати условията по заема, какво ще се случи? Може ли българското правителство да не знае, в чии ръце ще попадне компанията при една евентуална /подчертавам/ неплатежоспособност на Еврохолдинг? На тези въпроси не може да се мълчи и да се стои отстрани.

– Ние, бедняците на Европа, ще дадем близо три милиарда за американските самолети Ф 16. Политическо изнудване ли е синонимът на тази сделка и можеше ли да не се случи тя?
– Това е още по-стратегически проект с още по-голяма стойност. Ще направя аритметиката на сделката. На 17 юни пристигна т.н. писмо за приемане на американската оферта (LOA), според което, в него са отчетени исканията на българските власти. Както съобщи българският премиер, последната офертна цена за доставката на 8 изтребители F-16 C/D Block 70/72 е 2 милиарда и 200 милиона лева. Изискването е България да плати цялата сума наведнъж. За част от парите правителството призна, че е eмитирало държавен заем на стойност 300 милиона. Искам да подчертая нещо важно – налице е редуциране на цената от предишната, която беше над 3 милиарда лева, но това редуциране е силно съмнително. Към него не е добавено изискуемото ДДС, което Министерството на отбраната законно дължи. Не са добавени и редица официални законни комисионни за доставчика, в случая – САЩ. И защо Министерството на отбраната мълчи за тези комисионни, не е ясно. Става дума за четири типа комисионни, които са законни, спрямо американското правителство. Това са: допълнително административно заплащане, като Американската агенция за сътрудничество в областта на отбранителната сигурност добавя тази комисионна към всички случаи на продажба на военни системи на чужди страни. Второ, американското правителство калкулира и отделна комисионна на заплащане за договорени административни услуги, чиято цел е да покрие разходите за качеството и контрол и инспекция. Трето : американското правителство изисква да се плати пропорционална комисионна свързана с т. н. неповтарящи се разходи за изследвания и развитие, направени от американското правителство за закупуване на съответната военна система. На четвърто място е комисионната за доставка, която в някой случаи ако не епремахната, е 10,25% от стойността на закупеното оборудване. Като добавим и тези комисионни, пакетната цена  ще набъбне до минимум  2 милиарда и 530 милиона български лева.  Даже и ако се реши ДДС да не бъде заплащано за бюджета. Тук има и един  скрит капан за военната ни сигурност и българския данъкоплатец. Капан, за който специалистите от Министерството на отбраната странно мълчат. В резултат на искането на българските власти за редуциране на  първоначалната оферта, американската страна предлага в своето писмо за приемане на офертата им, един  изключително  орязан пакет от военни способности  на самолетите – редуцирани тренажори и симулатори, въоръжение, радари, амуниции, специално наземно оборудване, хангари и др.  Налице е предложение за една дотолкова „остригана птичка“, че това става опасно за нашата национална сигурност. Няма и никакво предложение за индустриално коопериране чрез което да може да имаме някаква компенсираща полза от тази стратегическа покупка. Всъщност, стратегията на американската страна е ясна. България ще трябва да сключи два договора – един сега, наречен Договор за Доставка и втори, за който тотално се мълчи, за около минимум 600 мил. лева, наречен Договор за Поддръжка (Support Contract) за след само една година. Всичко, което е сега „остригано“ от първия договор, се премества във втория. Другият договор ще е с Локхийт  Мартин, тоест, България трудно може да се надява на каквито и да е компромиси. 

За кого е заблудата, всеки сам може да си отговори. Какво всъщност защитава правителството в тази сделка, когато е готово да даде най-скъпата цена за F–16, плащана някога от някоя друга страна? И нека да съм обективен докрай. В преговорите винаги има две страни. И всяка страна се бори за своите интереси и има правото и задълженията да прави това. Америка защитава своите национални военни, но главно икономически интереси заедно с Локхийд-Мартин, а Ние? Дали ние защитаваме нашите собствени национални икономически интереси и военни такива, или просто следваме някакви други цели? Задачите и тежестите пред българския бюджет са такива, че той не може да приеме плащания, представляващи над 3 процента от БВП на България, особено когато е налице и друга конкурентна алтернатива. 

– Ако въпросът към политиците е какво може да се направи, то към вас е:  какво трябва да се направи в тази печална реалност и  кой ще го направи?
– Изключително сложен въпрос. Ще започна от с нещо от днес, неделя. Днес БСП честват 163 години от раждането на Димитър Благоев. Но веднага се питам: отговориха ли на неговия фундаментален въпрос от 1891 г. : „Що е социализъм и има ли той почва у нас“? До ден днешен ние нямаме отговор на въпроса: обича ли социалистическата партия капитализма? Във всичко те се стремят да усъвършенстват капитализма, да го спасят от кризите, от безработицата, да намалят данъците, да направят по-леки социалните последствия. Колкото и да е абсурдно, българските социалисти могат да се окажат още по-ефективни строители на капитализма, отколкото десните партии. Защо БСП никъде не обещава път към социализма, а обещава да усъвършенства още повече капитализма? Нали това е тяхното дете, излязло като идея , като мечта на човечеството? БСП е длъжно да ни даде тези отговори за да повярваме, че това не е само партия на властта, че не е готова да замени едни хора във властта с други, а е длъжна да ни каже къде са отишли идеите на Фурие, на Сен Симон, на Прудон, на Жорес, на Маркс, на Благоев. Къде стои спрямо тях днешната БСП? Неравенството, натрупването на капитал, не са отхвърлени въобще от БСП. Да, в тяхната програма или във Визията за България – те искат да усмирят малко апетитите, да успокоят неравенството, да контролират малко по-добре разрязването на социалната торта и разбира се да осигурят по-ефективно, смятайте по-голяма възвръщаемост за капитала, така както го направи и Герхард Шрьодер в Германия преди 15 години. Но, най-важното, капиталистическия идеал на Макс Вебер абсолютно не се е променил във виждането на социалистите: да се работи и да се акумулира повече богатство. И затова повтарям и питам: Борещи се с двете ръце и с двата крака се да влязат във властта; да оглавят промяната пред страната и да влязат във фискалната и бюджетна кухня на страната, представят ли си социалистите нещо друго, освен да управляват българския капитализъм по-добре от ГЕРБ? С други думи – да бъдат по-добри мениджъри на капитализма? И трябва ли тогава да забравим думата социализъм? Това е въпросът ми, защото нашето общество 30 години вече е в плен на паяжината на партизански партии и структури. И в момента наблюдаваме една цинична битка за тяхното финансиране. Нека докажат на обществото, че са готови да работят заради своята вяра и идеология, а не се борят за парите на данъкоплатците. 

И за да отговаря докрай на вашия въпрос. Смятам, че политическата борба няма да бъде нито кратка, нито проста. Тя може да бъде спечелена от хора лоялни, готови да направят съюз с времето. Не хора  готови да управляват в рамките на един мандат, а хора за които времето, това е модерният хоризонт на България и предизвикателствата пред страната ни. И какъв ще бъде този хоризонт, зависи от всички нас. Някъде между лъжливата идилия на досегашното ни развитие и безнадеждността, която тези 30 години донесоха, хората, включвайки и младото поколение загубиха вярата си, доверието си, много от тях ценностите и устоите си. Не би било честно да възвърнем тази вяра обещавайки нови, безотговорни илюзии. България има необходимост от едно силно, радикално, национално отговорно правителство стъпило не върху обещаването на авантюристични илюзии, а върху реална и последователна политика, признаваща международните договорености и възраждаща България. Едно смело правителство, готово да се бори и отстоява националните интереси на всяка цена, независимо от силата на външния натиск. Нужда от псевдородолюбци и псевдопатриоти няма. Необходимо е съставянето на правителствен екип, в който хората и политическите сили ще инвестират доверие; екип заставащ зад бъдещето на Републиката и чиято компетентност следва да бъде призната в международен план. Всякакво друго поведение би продължило агонията и би донесло сериозни и за дълъг период рискове пред България.

– Благодаря Ви за този разговор, проф. Иванов. 


Pin It on Pinterest