При засилен интерес протече IV Международен енергиен форум, иницииран за поредна година от ПП АБВ

При засилен интерес, с участието на десетки български и чуждестранни експерти, народни представители, синдикати и представители на българските институции събра IV Международен енергиен форум, иницииран за поредна година от ПП АБВ.

Форумът мина под наслов „България и Зеленият договор – Енергетика, Климатични Изменения и Политики 2020“. В три панела – „Енергия“, „Климатични изменения“ и „Българската позиция и „Зеления договор“ – специалистите изложиха своите тези и обединиха около съгласието, че липсва обща визия за действията в контекста и резултатите от тези действия, както и обща стратегия за енергийно развитие.

Румен Петков – председател на ПП АБВ

В изложението си председателят на ПП АБВ Румен Петков подчерта, че енергийният форум за Зеления договор цели да помогне на институциите за намиране на силните и верните решения и изрази надежда така да бъдат поставени основите на много сериозна дискусия, от която се нуждаем като общество, като държава, като институции.

„Бих си позволил в самото начало да формулирам три стратегически за нас като общество и държава въпроси. Първият е свързан с гарантиране на енергийната сигурност на България. Това е същностен елемент на националната ни сигурност. От гледна точка и през призмата на Зеления договор – това е въпрос, който трябва да търси много силна експертна дискусия, но и намиране на решения, които да гарантират енергийната сигурност на страната. Второ – много е важно тази енергийна сигурност да се съпътствана със социалните гаранции. Затова искам да благодаря на лидерите на синдикатите за тяхното участие в днешния ни форум“.

Петков акцентира и върху гарантирането на социално-икономическата перспектива от гледна точка на Зеления договор и перспективата, която ще създаде тези условия за едно динамично икономическо развитие на България. Необходими са решения, които да гарантират енергийната сигурност, социалната сигурност и справедливост и развитието и утвърждаването на икономиката ни, посочи той.

Проф. Янко Янев – директор на Института за управление на ядрените знания във Виена

Проф. Янко Янев подчерта, че светът отива към трансформиране на енергийната система или поне развитите държави вървят в това направление. Темата обаче е широкомащабна.

„У нас в България не тече правилната дискусия. Ние се фокусираме върху изхода, а не върху входа да анализираме преди всичко какви са опциите на България за трансформиране на енергийната система“.

Глобалният подход в развитите държави е използването на енергия от възобновяеми източници. От количеството възобновяеми източници и зависи цената на електроенергията, посочи проф. Янев и добави, че това е глобален подход и развитите държави вървят в това направление. Той подчерта, че на страната ни й е нужна сериозна подготовка с анализи в големи мащаби.

„Не бива като въпросната дългокрака птица да си заровим главата в пясъка и да запазим текущото състояние, защото то ще ни удари, когато вече няма да бъдем подготвени. 2005-2006 г- ние се борихме да убедим ЕК, Брюксел, че няма да се затварят 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“, те се затвориха, защото поставиха политически въпроси. Затворихме най-евтиния производител на енергия в страната. Енергийната система на България щеше да изглежда по съвършено друг начин, появиха се заместителите, които са някои от централите, новите, които са в комплекса „Марица Изток“. Оказаха се по-скъпи“.

Към днешна дата обаче е много важно да се постави фокус върху това как трансформацията на енергийната система може да се случи в България, посочи проф. Янев. Той подчерта, че това в никакъв случай не бива да става нито принудително, с външен натиск, но по най-удобния и полезен начин за България в широк смисъл.

„Как изглежда света в момента – разглеждат се три основни сценария – единият е свързан със загряване на земята с повече от градус и половина. Вторият тип политика е така наречената политика на декларираните намерения. Не знам какви са декларираните намерения на България. Третият сценарий е сценарият на устойчиво развитие, който усилено върви към силна декарбонизация, към масово навлизане на електротранспорт, при който температурата и затоплянето на земята няма да надвиши градус и половина. Десетки хиляди учени в момента считат, че това е границата, в която все още можем да се адаптираме и няма да предизвика сериозни социално-икономически последствия“.

В контекста проф. Янев постави акцент върху ядрената енергия.

„Ядрената енергетика ще работи само в страните, които вече дълги години я развиват и България е една от тях. Ядрената енергетика намалява, тя е най-големият невъглероден ресурс, заедно с възобновяемите източници. Всичко останало са изкопаеми горива“.

Проф. Янев посочи, че 60 % от нашето електричество е нисковъглеродно и в този смисъл България е напреднала много в това отношение.

„Може ли ядрената енергетика да помогне, да редуцира вредното влияние на климатичните изменения не само в национален мащаб, а в глобален. Това е една тема, с която Международната агенция за атомна енергия много сериозно се занимава. През октомври беше проведена глобална конференция „Ядрената енергетика и климат“. Редица организации по света, включително Международната агенция по ядрена енергетика, която никой не може да обвини, че е проядрена. Нейната позиция е ясна, че ядрената енергетика е най-същественият, невъглероден източник. Ако искаме някакви бързи изменения да се случат, трябва да се използва далеч повече, отколкото в момента. Може ли това да се случи? Аз съм скептичен реалист. Ядрената енергетика ще работи само в страните, които вече дълги години ги развиват. Това са около 30 държави в света, които са натрупали не само опит, имат съответния интелектуален потенциал, защото ядрена енергетика без съответните знания и интелектуален потенциал не може и е опасно да се развива. Ако мислим, че Африка ще започне да построи атомни електроцентрали в момента, се заблуждаваме“.

Янко Янев припомни, че от 1966 г. страната ни се занимава с ядрена енергетика.

„Това е невероятен национален ресурс и потенциал, който ние го имаме и който ние поне част от някои експерти в България са готови да го замажат ей така, а той струва милиарди“.

Проф. Холгер Рогнер – Международния институт за приложен системен анализ

В изложението си Проф. Холгер Рогнер заяви, че една малка промяна в енергийната система може да доведе до огромни проблеми и подчерта, че няма едно решение, което да работи за всички държави.

„Това, което ще работи в страната Х, може изобщо да не е подходящо за страната У. Какво става в Германия. Много е просто. Може да се окаже, че това не е било точно най-продуктивното и ефективното решение. Ситуацията беше следната. През 2010 г. и 2011 г. в резултат на случилото се във Фукушима, имаше много спонтанна реакция от страна на германското правителство и тя беше да спрем да използваме ядрената енергетика. От друга страна Германия се смята за една от водещите страни в областта на околната среда. Тези две неща не вървят добре заедно. Имаше доста голяма, силна инициатива да се ограничи използването на ядрената енергетика. През 2019 г. една от ядрените електроцентрали беше затворена не защото има проблем с нейното функциониране. Тя беше напълно добре функционираща и ефективна, решението беше изцяло политическо. Т.е. нямаше никакви технически причини“.

Ако искаме преходът в енергетиката да се осъществи спокойно и ефективно, трябва да имаме дългосрочна стратегия и гъвкав план, посочи проф. Рогнер.

„Никой не е способен реално да реши проблема, по който той е решаван в миналото. Никой няма да може да се справи с емисиите изведнъж. Искам да кажа, че не трябва да се насочваме само върху това, което не е наред. Трябва да помислим за положителните примери, да говорим и за тях, нека да поговорим за нефта. Какво стана, когато нефтът започна да бъде използван? Около 50 години трябваха да навлезе в широко разпространение, а след това още 60 години имаше преход, в рамките на който започна да се използва много по-широко. Паралелно с това вървеше развитието в областта на ядрената енергетика“.

В този смисъл преходът на енергетиката до 2050 г. ще бъде воден от изискванията на търсенето, от начина, по който ние ще бъде преструктурирана околната среда, ежедневните навици, икономиката, дори и придвижването на хората, посочи експертът.

„Около 2035 г. очаквам да расте потреблението на възобновяема електроенергия, но вятърът и слънцето не са постоянни енергийни източници и трябва да се компенсират. Как може да бъде направено – един от начините е да се заплати за това, разходите се поемат от цялата система, т.е. не от този ,който произвежда възобновяемата електроенергия. Начинът, по който тези допълнителни разходи се разпределят означава, че понякога се налага допълнителната електроенергия да бъде компенсирана от въглищни централи. Това доведе до подем в работата на въглищните централи. Имаше известна съпротива срещу това. Много от гражданите считат, че поради замърсяването трябва да бъдат затворени. Това са прогнозите, които са направени въз основа на натиска от страна на гражданите. Как практически може да стане това, нямам представа. Те трябва поетапно да бъдат затворени. Опасявам се, че на практика това не може да бъде направено, но ще видим“.

Ивайло Калфин, член на Националния съвет на ПП АБВ

Ивайло Калфин подчерта, че България не само трябва да адаптира към себе решения, но и да прецени дали може да излезе с полза и печалба от развитията по Зелената сделка.

„Ние действително обсъждаме до голяма степен какви са последствията за България от Зелената сделка. Първо, основната цел за зелената сделка е не да се спрат емисиите, да е неутрална икономиката, а основният приоритет е повишаване на благосъстоянието на европейските граждани. Оттам нататък следват мерките, които са свързани с конкретните ангажименти по опазване на климата. Доколкото те са част от благосъстоянието, дотолкова зелената сделка е основно насочена към тях. Тук говорим не за търсене на статистическите числа след 30 години, а за търсене на ефекта, който е по-широк от статистиката и по-широк от числата. Второ, тук може да има различни мнения. Има един американски икономист, който казва, че тогава, когато знаеш, че нещо фатално ще се случи, не правиш анализ на въздействието. Ако се движиш с една кола с 200 км в час и знаеш, че след теб пътят свършва след малко, не правиш анализ какво ще стане, ако намалиш. Ти просто трябва да спреш преди това. Стигнали ли сме до тази точка по отношение на климата. Трябва ли да спре Европа, трябва ли да окаже влияние върху другите страни. Това са въпроси, по които сигурно ще има различни мнения“.

Калфин обърна внимание върху факта, че в предложението за бюджет на ЕС за следващите седем години няма числа, които да отговарят на амбициите за Зелена сделка.

„Няколко думи, свързани с финансирането. То е важна част, но бюджетът е инструмент за постигане на цели. Той не може да бъде самоцел. Някъде излязоха числа, че България щяла да получи 4 млрд. евро, за да направи тази трансформация. Това са спекулативни числа. Нека погледнем това, което в момента има на масата. На 20-ти февруари лидерите на ЕС ще се събират на извънреден съвет, за да обсъждат бюджета за следващите седем години. Онзи ден председателят на Европейския съвет г-н Шарл Мишел внесе предложението. В него няма Зелена сделка. Там има различни изречения, но няма числа, които да отговарят на тази амбиция на ЕС. Ако това ще бъде бюджетът, няма как да се случи. Няма да влизам в детайли на това, което се предлага сега. Тук очаквам правителството да обясни това на партньорите. Няма как да поемем ангажименти с на практика с намален бюджет, с който да се постигнат много значими резултати. По изчисления на ЕК, за да се случи това, което се предвижда до 2050 г., трябва ЕС да отделя средно 260 млрд. евро годишно. Това, което казват, че се отделя и евентуално ЕК ще се цели за следващите 10 години е 1 трилион. С разлика едно към три по-малко средства ще бъдат осигурени с бюджета на ЕС. Като имате предвид, че в бюджета се смятат и частни инвестиции“.

Доц. Иван Иванов, председател на КЕВР

Доц. Иван Иванов посочи, е страната ни трябва да има позитивен поглед към Зелената сделка и да търси защита на своите интереси.

„Някои неща, които ми направиха впечатление и които считам, че би трябвало да бъдат коментирани. На първо място Зеленият пакт, или Зелената сделка, е проект, който има за цел повишаване на благосъстоянието на европейските граждани, чрез подобряване на начина на живот, по-чиста природа, по-чист въздух и запазване на климата, какъвто го знаем в Европейския континент. Измеренията на климатичните изменения биха могли да бъдат катастрофални, ако се стигне до масова миграция. Така че за мен, когато говорим за Зелената сделка, трябва да имаме един позитивен поглед, а по-скоро да търсим защита на нашите интереси, но без да изпускаме линията, по която трябва да се развива енергетиката в ЕС“.

България трябва да има визия за развитие на енергетиката, зад която да застанат всички обществени сили, политически партии и организации, подчерта доц. Иванов.

„За мен най-големият проблем при направата на такава стратегия е липсата на обществен и на политически консенсус. В България е традиция когато се предложи един документ винаги да има опозиция срещу него и то често пъти с чисто популистки цели. За да имаме една енергийна стратегия необходимо е зад нея да застанат почти всички обществени сили, политически партии и организации. Такава стратегия наистина може да бъде направена с много силно участие на научен и технически потенциал в изготвянето на стратегията, при това не подвластен на различни зависимости, регионални, за различни части на България“.

Доц. Иван Иванов заяви, че България се намира в енергийна революция и добрата ни позиция е максимално бързо да се качим на платформата „Въглищни региони в преход“.

„Наистина България се намира в една енергийна революция, независимо дали го искаме това или не, защото това е енергийна революция в света. Не само в областта на природния газ. Ако вие четете това, което се предвижда много от нещата, буквално не се обсъждат в България, а те ще се случат. В това направление ще спра на два въпроса, които трябва да отчитаме. Първият, че в крайна сметка енергетиката има като продукт електроенергията, която се купува от хората, независимо, дали са битови или бизнес потребители. Цената на този продукт е с изключително важно значение. Това вече ще го кажа в контекста на българските условия. Говори се едва ли не да останат въглищните централи до края на техния жизнен цикъл, поради наличие на достатъчно количество лигнитни въглища. Ако бъде нотифициран изпратеният документ в Брюксел за механизъм за капацитет, макар че към момента това не се е случило, българската въглищна енергетика ще получи определено подпомагане, но това може да стане до 30 юни 2025 г.“.

Според доц. Иванов въглищните централи могат да продължат да работят, но само след оценка на цената на нивата на въглеродните емисии.

Любомира Ганчева – зам.-председател на ПП АБВ

Любомира Ганчева акцентира върху приемствеността в енергетиката и стимула за следващите поколения специалисти.

Ако днес успеем да си дадем отговор на въпроса защо младите да учат и да се занимават с енергетика, съм убедена, че през 2024 г., когато има 14-ти международен енергиен форум младите хора ще бъдат огромната част от него. Като зам.-председател на АБВ и като човек, който изучава енергетика и като човек, който когато обсъждахме мотото на този форум „ЕКИП“ за хората си зададох въпроса „Кои хора“. Слез 5 години в АЕЦ „Козлодуй“ ще се пенсионират 780 души. Стана дума колко души предстои да се пенсионират и съкратят в ТЕЦ-овете. Моят въпрос е как всички вие виждате причината и защо един млад човек да избере да се занимава с енергетика в България“?

Ганчева посочи, че България е на първо място по групата на млади хора, които не учат, не работят и не се занимават с нищо. „Не може да ги обвиняваме, защото проектът АЕЦ „Белене“ е мой връстник. По начина, по който ще подходи държавата с ТЕЦ-овете, според мен нашето поколение ще види каква е грижата за хората, които цял живот са дали в една индустрия и как държавата вижда тяхното излизане, било пенсиониране, било преквалифицирането им“.

Pin It on Pinterest