Позиция на ПП ГП Българско лято относно изготвения План за Възстановяване и Устойчивост

Изготвеният План за Възстановяване и Устойчивост е неясен, неточен, объркващ и смесващ процедури от програмния период 2014 – 2020 с процедури по Плана за възстановяване и Устойчивост.

Неясен е, защото основната му цел e да способства икономическото и социално възстановяване от кризата, породена от пандемията от COVID-19, а в същото време не е направен задълбочен анализ, от който да се установят конкретните щети по сектори. Липсва дори анализ и на най – засегнатите сектори – Здравеопазване, Образование и Туризъм. 

Неточен е, защото в представения от правителството план са заложени реформи в прокуратурата (средства в размер на близо 140 милиона лева, като 95  от тях са за борба с корупцията), в съдебната система (над 32 милиона), в агенцията за електронно управление (средствата са над 400 милиона) и т.н., но не става ясно как тези реформи ще спомогнат за възстановяване на засегнатите от кризата сектори.

Объркващ е, защото се смесват целите по стария програмен период 2014 – 2020, с целите на Плана за възстановяване и устойчивост /ПВУ/. Така, например, размерът на финансирането се определя, като към остатъчните средства от периода 2014 – 2020г. се добавят средствата по ПВУ. От друга страна, в ПВУ е казано, че са необходими и промени в законодателството, за да могат да се получат тези средства. При сегашната политическа ситуация е видно, че промяната и приемането на нови закони е невъзможно, което на практика означава, че няма как този план, на практика, да започне да действа. 

  1. Начинът, по който са дефинирани получателите на средствата наподобява „ин хаус“ процедурите, което дава възможност на администрацията с терминологични трикове да раздава средства по свое усмотрение. 

Ето няколко примера за това: 

  • По Програмата за публична подкрепа за развитие на индустриални зони, паркове и сходни територии и привличане на инвестиции, получатели на помощта /бенефициенти/ от ПВУ са: Министерството на икономиката (включително, при необходимост, работна група/експерти в Министерството), ЕИБ като фонд мениджър на „Фонд на фондовете“, общини, индустриалните зони, паркове, сходни територии и техните оператори инвеститори, както и техни клъстери/обединения.
  • По Фонда за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство от ПУВ бенефициент е:  Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, Министерството на земеделието, храните и горите. 

Тук е важно да се подчертае, че разпределени по този начин, вероятността средствата да не достигнат до тези, които имат нужда от тях е доста голяма. Вместо да се предостави безвъзмездна помощ директно на предприятия, частни стопани и организации от най-засегнатите сектори, ще се предоставят средства на държавни структури и общини, които ще разпределят финансовите помощи неясно как и по какви правила (никъде в ПУВ не е описано какво се случва със средствата, след като се усвоят от държавните структури и общини).

2. Няма последователност и възможност за надграждане при изпълнение на заложените инвестиции. До голяма степен, съществува възможност за препокриване на инвестициите и реформите, което ще доведе до усложнение в процедурите и неизпълнение на целите. Вероятно се цели, със създаването на двусмислени дефиниции и определения, да бъде трудно проследимo  разходването на средствата.

4. За изпълнението на Плана се предвижда промяна на закони, което е потвърждение, че Планът не е в съответствие със сега действащото законодателство.  

5. Планът за развитие и устойчивост е насочен към най-нереформираните сектори, от които изтичат най-много средства и няма постигнати резултати през последните седем години. 

6. За да се получат средствата от 12 621 480 000 лв., е необходимо от частния сектор и от националния бюджет да се допълнят още 8 205 565 000, т.е. реално субсидирането е около 35 – 40 % за частните дружества.

7. Инвестиционните помощи за бизнеса заложени в Плана са крайно недостатъчни.  Съществува и неяснота по какви конкурентни критерии ще се предоставят тези помощи, както и към кои сектори ще бъдат насочени.  

8. Средствата, предвидени за устойчиво земеделие, са в изключително малък размер. Те ще се заявяват до 31.12.2021г., а ще се одобряват до юни 2023г., което означава, че изпълнението им ще започне в началото на 2024г. Плащания ще се очакват чак в края на 2025г. Реално, докато се стигне до момента, в който тези средства ще достигнат до бенефициентите, ситуацията им може да се е променила и помощта да е неадекватна.

9. Не е ясно как ще се постигнат заложените цели в Плана, които са със срок за постигане до 2025г. Същите цели бяха заложени още през 2014г. в Споразумението за партньорство 2014-2021 и към момента, все още, не са постигнати. Логично възниква въпросът: Как, по-точно, за 4 години ще бъдат изпълнени цели, които не са постигнати за 7 години? Разработилите Плана са разбрали невъзможността да се справят в посочения срок и затова, в индикативните си графици, отделните министерства залагат срок на изпълнение до края на 2026г., дори до края на 2027г., въпреки че срокът за постигане на целите в Плана е до 2025г.

10. Няма мерки, които да са насочени към туристическите обекти и дружествата, които обслужват този сектор, силно засегнат от Ковид кризата.

Това, което може да бъде предложено, е безвъзмездна помощ, която да е обвързана с декларираните приходи и платените осигуровки (на засегнатите), т.е. в зависимост от приноса към системата, да се получи и безвъзмездната помощ.

11. При изготвянето на Плана не са анализирани секторите, за които се предвиждат безвъзмездни средства. Не е ясно за кои дейности ще се предлагат банкови кредити и обезпечителни гаранции. 

С така изложените проблеми, е видно, че Планът за възстановяване и устойчивост е неадекватен и закъснял. 

ГП Българско лято настоява за незабавно преразглеждане, уточняване и корекции на посочените от нас спорни точки. Настояваме това да се направи спешно, защото българската икономика се нуждае от помощта, която дават инструментите на Плана за възстановяване и устойчивост. 

Всяко забавяне поставя пред риск цялата икономика на страната, но най-вече, бизнесите, пострадали от пандемията. За нас е абсолютно необяснимо, защо правителството и политиците от парламентарно представените партии продължават да неглижират изготвянето, в спешен порядък, на Плана за възстановяване и устойчивост. Към момента Гърция, Франция, Германия, Нидерландия, Италия, Белгия, Дания, Португалия, Испания, Люксембург и Литва са получили над 15 % от заявените си средства. 

А ние, може би, не смеем да мръднем от последните места във всички класации, следващата от които, очевидно, ще бъде по усвояване на средства от ПВУ и фалирали бизнеси.

Pin It on Pinterest