Петър Чобанов: Рецесия ще бъде риск за социалната и финансовата система

Рисково е, че навлязохме в 2022 година без бюджет, казва бившият финансов министър доц. Петър Чобанов и посочва, че компромисно решение е било да се приеме проектът, внесен от служебното правителство, „за да започнем годината на чисто“.

Надявам се, че с новия бюджет, който ще видим в края на януари, част от тези опасения, че се повтаря добре функциониращото „старо“, ще бъдат опровергани и ще се тръгне по път на по-висока ефективност и по-голяма прозрачност на самите бюджетни разходи, посочва още преди интервюто доц. Чобанов.
– Преди почти две години Вие прогнозирахте пред „Труд’; че коро-навирусът ще изиграе ролята на „Леман Брадърс“ върху националната, европейската и световната икономика. Сега, когато пандемията е сринала бизнеси и преобърнала света, какво следва, доц. Чобанов?
– За съжаление в момента все още се намираме в ситуация на голяма несигурност. Виждаме, че въпреки опитите за овладяване на пандемията и позитивните очаквания, които има, че може би 2022 година ще е последната година с пандемия от коронавирус, все още тази несигурност се отразява на страните от ЕС. Като тревожен сигнал може да се разглежда ситуацията с цените на енергията. Можем да направим паралел със ситуацията през 2008 година, когато през лятото видяхме едни доста високи цени на енергията, а след това знаем какво се случи през есента с „Леман Брадърс“, а през зимата вече бяхме в самата икономическа и финансова криза. Този риск и в момента е налице -една крехка европейска икономика, която не може да покаже ясни и катего-рични сигнали за възстановяване, а напротив – люшка се между отделните вълни на пандемията, съчетани с високи цени на енергията и висока инфлация. Плановете за преструктуриране на европейската икономика и големите икономики в ЕС до момента не можем да кажем, че дават резултати и са започнали да се случват както трябва. Имаме налице стимулите от Европейската централна банка (ЕЦБ), които поддържат икономическа активност, но тези стимули продължават прекалено дълго и имаме ситуация на отрицателни лихвени проценти, те по естествен начин водят и до инфлация. Тази инфлация, разбира се е паричен феномен, но вече е и структурен. Това увеличава и самата несигурност. Можем да се надяваме и на един по-благоприятен сценарий, при който се закрепя положителният икономически растеж, макар и с не много високи темпове. Но по-неблагоприятният сценарий е по-вероятен.
– Има ли такива финансови институции, които могат да влязат сега в ролята на „Леман Брадърс“?
– Точно това не трябва да се случва. Надзорната функция на ЕЦБ, която знаем, че по линия на макропруденциалната политика се засили точно при глобалната криза, банковият съюз и механизмите, които би трябвало да работят, са някаква надежда, че ще се предпазим от подобна ситуация. Но всичко зависи от качеството на активите на банките, всичко зависи от самите клиенти на банките и до колко тези бизнеси ще тръгнат по пътя на устойчиво възстановяване, което е трудно точно поради структурните проблеми, които се случиха, поради разстроените доставки в глобален план, поради увеличените им цени и недостатъчно бързата скорост, с която европейската икономика съумява да изгради нови вериги на производство и предлагане. Още преди две години стана ясно, че това ще е основният проблем в ситуация на глобална пандемия и разкъсани търговски връзки и контакти, както и поради изолирането на отделни страни. Наред с изнасянето на производства към Азия и към Китай преди години, не само самото производство, но и самото ноу-хау, самият мениджмънт, оптималното управление на процесите като че ли се загуби. Знанието се възстановява по-трудно и затова не мисля, че Европа все още е готова да изгради свои, собствени вериги. А това увеличава рисковете и за финансовите институции. Финансовата система за момента изглежда в относително добро здраве, но това е в ситуацията на отрицателни лихвени проценти. Когато започнат да се вдигат лихвените проценти и започнат да намаляват стимулите, несигурността по отношението на финансовата система се увеличава.
– Как степенувате най-големите предизвикателства пред държавните елити днес, когато в обществата започва да излиза на дневен ред неравенството, а в същото време сме свидетели на новозаформящи се икономически зони?
– По отношение на ЕС най-големите предизвикателства са дали той ще продължи да бъде един съюз от относително независими държави, или ще се пробва поне по линия на Еврозоната постепенно държавите да се отказват от този национален суверинитет и да оформят наднационален блок. Към момента националната държава продължава да доминира в обществата като добро решение, но този път на развитие към федерализация продължава да бъде налице. Самата геополитическа ситуация е сложна и поради напрежението, което съществува между Русия-НАТО и САЩ, и поради това, че ЕС все още е зависим суровинно от Русия и не се вижда по-бързо решение на този проблем. По отношение на Зелената сделка, там е ясно, че трябва да бъде извървян дълъг път и той ще бъде труден, а цените на енергията в Европа днес го доказват. Преходът към дигитализация и нулеви емисии има висока цена и той се отразява и на нас, в България. Нашата икономика е най-енерго-интензивна и на единица брутен вътрешен продукт въглеродният отпечатък е доста висок. Явно Европа ще върви по този път, но въпросът е колко бързо и дали ще може да го извърви с предизвикателствата пред нея. Неравенството в ситуация на увеличаваща се инфлация, все повече ще тежи. Има цели направления в икономиката, които казват, че голямото неравенство пречи на икономическия растеж. Това, което ще попречи на икономическия растеж, ще бъде инфлацията. Тази ситуация ще бъде използвана и в тезата, че загубата на икономически растеж и недостатъчно високите темпове, се дължат на неравенството. В ЕС ще продължат да са налице опити за формулиране на някаква единна социална политика, на уеднаквяване на стандарти, борба с неравенствата, уеднаквяване на минимална работна заплата, но не трябва да забравяме, че все още ЕС не е една хомогенна зона, което прави подобни действия недостатъчно ефективни.
– Кои са работещите механизми за овладяването на рецесията и колко преходна ще е инфлацията, която наблюдаваме навсякъде?
– За съжаление все още не сме навлезли в рецесията, но като че ли изглежда неизбежно. Високата инфлация се дължи на голямото печатане на пари, но и на чисто структурните проблеми в икономиката и липсата на реформи, но липсата на реформи също се дължи на голямото печатане на пари. Правителствата на нереформирани страни, с икономики, които не функционират ефективно, се осланят на ЕЦБ, която купува техните дългове и по този начин те нямат никакви стимули да правят реални структурни реформи. Поради тази причина високата инфлация ще се задържи и тя ще доведе до рецесия. Това е сигнал в посока на забавяне на възстановяването до предепидемичните нива от 2019 година. През 2020 година отбелязах също, че големите дългове, които продължават да се трупат, ще намерят своята изява в инфлация като един от сценариите и то за развитите страни, беше тя да е в интервала от 5 до 10 процента. Виждаме, че това се случва в момента и самата Еврозона достигна до инфлация на годишна база от 5 процента в края на 2021 година, което е неуспех за паричната политика. Вероятно инфлацията ще продължи и още по-нагоре, а с тези темпове като една Нидерландия, например, вече е 6,4%. В Германия е 5,7%, а знаем този атавистичен страх на немците от самата инфлация поради епизодите на хиперинфлация в относително далечното минало. Но това, което се случва, като комбинация на отрицателни лихви и висока инфлация, категорично противоречи на нагласата на немското общество към дългосрочни спестявания. За съжаление, нито националните правителства, нито ЕЦБ посочват някаква изходна стратегия и възможност да се намали инфлацията. Преобладава мнението, че инфлацията е преходна, а тя не е такава. А за да се намали инфлацията, ще се мине през спад в търсенето, което означава и рецесия. Въпросът е по какъв начин ще издържат социалните и финансовите системи на един нов спад в икономическото развитие.
 Как ще се отрази заявката на правителството да въведем еврото на 1 януари 2024 година на икономиката ни от една страна и от друга – на обикновените българи?
– Продължавам да съм скептичен, че толкова бързо можем и трябва да въведем еврото. От една страна изглежда логично, тъй като вече сме част от банковия съюз и част от ERM2 и изглежда по-ефективна стратегията да не стоим в ERM2 с неговите рискове, а по-бързо да приемем еврото. За съжаление, за да се случи това, освен техническата подготовка, която в момента нямаме, трябват и реформи. Зависи правителството колко бързо ще се справи със структурните реформи, колко бързо ще подобри ефективността на публичните разходи, колко бързо ще бъдат овладяни инфлационните процеси. Могат да повлияят и фактори, включително и мораториумът върху енергийните цени за битовите потребители, които беше въведен, тъй като чрез него само се отлага увеличаването на цените и ако това увеличение на цените се прояви в следващи регулаторни периоди, това само ще вдигне инфлацията и то ще я вдигне точно тогава, когато трябва да бъдем оценявани. Едно увеличение на инфлацията по линия на енергийните цени след март тази година, по линия на средногодишната инфлация ще се пренесе автоматично и през следващата година и ще окаже влияние дори и в тази посока. Въпросът е дали правителството ще съумее бързо да направи структурните реформи, да покаже, че гъвкавостта на икономиката се увеличава и от там да сме по-спокойни, че можем да влезем в еврозоната с една по-подготвена икономика. Разбира се, през този период е въпрос и самата еврозона, както и ЕЦБ точно какво ще предприемат, дали ще ни покажат, че имат изходна стратегия от сегашната ситуация. Ако те намерят тази изходна стратегия, ако успеят да излязат без сериозни поражения върху финансовата система, от този продължителен период на отрицателни лихвени проценти, без да минем през сериозна рецесия, тогава можем да кажем, че наистина еврозоната е нещо, от което си заслужава да бъдем част и би допринесла за една по-добра конвергенция вътре в еврозоната, отколкото отвън. И разбира се, самата еврозона да престане да увеличава непрекъснато своята задлъжнялост. Знаем, че критериите от Маастрихт са 60% дълг, а еврозоната е на 100 процента от Брутния вътрешен продукт (БВП) и е в ясно изразена възходяща посока. Спрямо началото на кризата и то към второто тримесечие на миналата година е към 1,6 трлн. евро по-висок дългът, отколкото преди самата криза в еврозоната. Виждаме, че това е доста голямо увеличение и ако направим справка каква част от този дълг е купен директно от ЕЦБ, ще видим че е доста голяма част. Финансовите пазари не функционират кой знае колко по отношение на дълга, а редица страни са директно зависими от тези покупки на дълг, което както казах, ги дестимулира да правят реформи. Това, което твърдя от две години е, че ние трябва да си свършим работата тук по отношение на структурните реформи, че правителството е в състояние да ги направи, но и самата еврозона трябва да стане по-гъвкава и да намери решение на тази сложна задача по непрекъснато увеличаващата се инфлация от една страна и от друга – намеренията им да продължават да държат отрицателните лихвени проценти, за да не предизвикат рецесия и проблеми пред обслужването на дълговете.
– В период на многолика криза, България влезе в 2022 година без бюджет, проектът за държавните сметки тепърва ще се гледа в народното събрание, каква фискална политика ще провежда новата власт, според Вас?
– Първите индикации не са за заявената промяна. За съжаление, в края на миналата година за декември бяха осчетоводени като похарчени 9 млрд. лева. Част от тях – 3 млрд. са прехвърлени към настоящата година. Този профил на неравномерни разходи, който наблюдавахме и при предходното управление на ГЕРБ, се запазва и сега. Това е крайно неефективно и изсипване на толкова пари в края на годината не може да доведе до реалния адресат, за който са предвидени. Трябва категорично да видим един по-плавен профил на разходите, една по-висока ефективност на разходите и всяка следваща фискална година да започва на чисто. С тези прехвърляния от 2020 към 2021, след това отново към 2022 година, е трудно да си направим сметката точно колко пари са похарчени през дадената година на базата на приходите, които са събирани за същия период. Това естествено затруднява и анализите и замъглява ефектите от фискалната политика и не говори добре за процесите за планиране, а за да видим процесите на промяна, трябва да видим нещо ново като прогнозиране и формиране на бюджет и най-важното – прозрачност при изпълнение на бюджета. Ако новото правителство иска да докаже, че е наистина правителство на промяната, трябва да бъде абсолютно прозрачно по отношение на разходите, допълнителните разходи да се решават в парламента, но реално да се решават на базата на обсъждане, а не на варианта „няма време, приемайте ги“ както това се случи в края на миналата година. Само тогава ще може да кажем, че се върви по един нов фискален път.

източник: в. Труд

Pin It on Pinterest