Петър Чобанов: Кредитният портфейл наББР се свива, намаляват активите й

Към края на първото тримесечие се вижда, че ББР няма голямо развитие.

 Вижда се свиване на кредитния портфейл с 350 милиона лева, намаляване на активите, на депозитите и на приходите на Българската банка за развитие“. Това заяви депутатът от ДПС доц. Петър Чобанов, който заедно с колегите си Йордан Цонев, заместник-председател на ДПС и на Парламентарната група на Движението, и Байрам Байрам поставиха в рамките на петъчния парламентарен контрол въпрос към министъра на иновациите и растежа Даниел Лорер. Темата бе за промените в Устава на ББР. Лорер е принципал на банката.

Чобанов подчерта, че министър-председателят Кирил Петков в предишната си битност на министър на икономиката е бил принципал на банката. Иницирал е промяна на ръководния й състав и на устава, засягащи кредитната политика на институцията. Мотивът на промените е бил, че банката не изпълнява заложените и функции.

В устава й беше въведено ограничение за кредитиране до 5 милиона лева. Разбира се, това в публичното пространство беше придружено от внушения, много от които сами се опровергаха, подчерта Чобанов. Депутатът разгледа данните за състоянието на банката към края на първото тримесечие на 2022 г. и го сравни с това на предходната година.

Можем да забележим, че динамиката не е много позитивна по отношение на развитието; имаме свиване на кредитния портфейл с над 350 милиона лева,при положение, че в останалата част на банковата система през този период кредитният портфейл се увеличава; имаме свиване и на активите на банката, естествено като резултат от това; имаме свиване на депозитите; имаме спад на прихода от лихви, и то сериозен; имаме спад в оперативния доход на банката“, посочи народният представител от ДПС.

Подчерта, че това наистина не може да се отбележи като много позитивно развитие и поведение на основните показатели, свързано с новия стил на управление и с новия мениджмънт на банката.

Затова логично възниква въпросът, тъй като информация за това беше разпространена в публичното пространство – изготвяте ли си в качеството на принципал на ББР промени в Устава на банката – именно отпадане на кредитния таван от 5 милиона лева, запита Чобанов министър Лорер и също така попита дали вече е изпратено писмо до БНБ за подобна промяна.

От своя страна министър Лорер заяви: „Краткият отговор е „Не“. Не сме входирали молба за промяна на Устава на банката, която да вдига тавана от 5 милиона за кредитна експозиция“. Поясни, че ще даде и по-пространен отговор – миналото лято ББР е заварена като банка, която не е изпълнявала законовата си мисия да подпомага малки и средни предприятия, където търговските банки не могат да го направят. Именно затова новата стратегия на банката се фокусира върху директни програми към малкия и среден бизнес у нас.

„Банката, която заварихме обаче, имаше над 1 милиард проблемни кредити. Въпросният 1 милиард проблемни кредити е причината банката да има такива огромни провизии, 8 от тях са особено големи. Предвид банковата тайна не можем да говорим открито за тях, но те са в особено големи размери и бих си позволи да кажа – някои от тях са особено проблемни“, посочи Лорер.

В своята реплика Чобанов подчерта, че в дебата няма да може да се реши въпросът по отношение на провизиите, начина на провизиране, каква е истинската мисия на банката и как трябва да се постигнат нейните цели. Заяви, че обсъждането в Комисията по бюджет и финанси, е дало малко по-различен широк отговор на въпроса, дори краткият да е „Не“.

„Малко по-различен е и от гледна точка на думите на господин Михов, председател на Надзорния съвет на банката, който каза, че така или иначе се обмисля и в момента се реализира възможността за вдигане на този таван на кредитите. Малко по-различен е отговорът и от думите на вашия заместник Десислава Бонева, която заяви, че вече в БНБ е изпратено подобно писмо, което засяга увеличаването на този лимит тогава, когато се касае за синдикирани кредити, в които ББР участва“, посочи Петър Чобанов.

Отбеляза, че това може да се използва, без да обвинява министър Лорер, недобросъвестно за заобикаляне на ограничението, тъй като зависи с какъв процент точно ще участва ББР в синдикирания кредит.

Освен това от думите на зам.-министър Бонева е станало ясно, че при преструктуриране на кредита има известна възможност за заобикаляне на този кредитен лимит. „Знаем, че преструктуриране на кредита може да стане бавно, може да стане и по-бързо и то много скоро след самото отпускане на кредита. Затова също тук възникват няколко съмнения, дали не се прави точно това с промяна на този кредитен таван, лимит, който сами си наложихте“, заяви Петър Чобанов.

Той отбеляза, че бюджетна комисия е поискала документите, които са изпратени на БНБ и доколкото е информиран те все още не са получени – писмото и самите промени в устава.
Посочи, че тази политика и подобни промени по отношение ББР са част от коалиционното споразумение на управляващите и посочи, че възниква въпросът доколко коалиционните партньори също са наясно с евентуални подобни проблеми.

„Възниква и допълнителен въпрос – защо се получава това де факто разминаване с лозунгите за прозрачност и се отваря вратата за заобикаляне на наложеното от самите вас ограничение, включително с подобни промени – дали заради лобистки интереси, дали заради този спад в основните показатели или като част от новата корпоративна стратегия на банката“, попита в заключение депутатът от ДПС.

Министър Лорер увери, че лобистки интереси в ББР няма и че единственият интерес е и на българската икономика и тази, който законът и е вменил – малките и средни предприятия. Според него единствената причина за поисканите промени в устава са съществуващите многомилионни над лимита експозиции на банката и когато БНБ върне своето одобрение на новия устав, становището ще бъде споделено пред НС в духа на прозрачност.

Pin It on Pinterest